Ключовите моменти за новата ОСП през изминалата годината

С напредването на преговорите и договорките за бъдещата селскостопанска политика на Стария континент, и у нас темата набра скорост през тази година. 

 

Пътят към новата ОСП

 

След като още през ноември 2017 г. Европейската комисия предложи своите идеи и даде насоки към страните-членки, обсъждането на ОСП беше на дневен ред у нас, а поемането на председателството от България на Съвета на ЕС, постави фокусът все по-ясно.

 

Още през януари официално се заговори, че заради Brexit в бюджета на ЕС ще остане дупка от 15 млрд. евро. В тази връзка от Комисията започнаха полека да насочват погледите на страните-членки към това, че вероятно ще се наложи да се увеличат вноските на останалите в Общността държави. 

 

Преди предложението за бюджета, редица държави посочиха, че за тях намаляването на парите за ОСП е немислимо. Най-голямата асоциация на земеделците в Европа – Копа-Коджека също се противопостави на орязването на парите за земеделие за сметка на миграцията и други прерогативи, изтъкнати от Брюксел. Европарламентът също не се съгласи с намаляването на бюджета за ОСП. В крайна сметка Комисията се произнесе на 1 юни. 

 

Подчертана беше политиката на опростяване, възможност за прехвърляне на средства между Първи и Втори стълб и една от най-дискутираните у нас теми - 

 

 

Наред с упражненията по смятане за политиците, Brexit докара главоболие и на земеделските стопани. Чиновниците в Брюксел измислиха решение на задаващата се лавина от проблеми след напускането на Великобритания на Общността – евентуално поставяне на таван на плащанията. Първоначално идеята беше това да става само за определен размер на стопанства. На 1 юни Комисията оповести решението си, че директните плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) ще бъде 100 000 евро. Целта на тази мярка е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията, посочиха от комисията. 

 

Отприщи се дебат колко земеделски стопанства ще бъдат засегнати в България от тези тавани. Възпламени се и полемика с позната мантра „малки срещу големи“. 

 

През юни ЕК предложи на държавите членки сами да определят тавана на директните плащания, като за минимум се предложи да се приеме праг от 60 000 евро. 

 

Това според Комисията е с цел страните-членки да имат възможност да правят по-големи съкращения, а също така и да определят сами максималните суми, които се изплащат. 

 

Предвидени бяха няколко степени на намаляване - директни плащания между 60 000 и 75 000 евро могат да бъдат съкратени с 25%. Между 75 000 и 90 000 евро ще се удържат 50 процента, а за суми между 90 000 и 100 000 евро удръжката, която се предвижда е 75 процента. 

 

Идеята е всяко правителство само да определя точните проценти и суми за таваните, посочиха от Комисията. 

 

Страните-членки имат различни условия и съответно различни сектори, които трябва да бъдат подпомагани. Тук идва ролята на преходната национална помощ, която може да бъде отпусната само за секторите, на които през 2013 г. са давани национални доплащания. В някои райони това си остава основната и най-ефективна мярка за подкрепа, или там, където други мерки са неприложими.

 

 

В началото на годината стана ясно и че от Брюксел ще обърнат особено внимание върху т.нар. зелени мерки и екологизирането на селското стопанство. 

 

„Досега имахме зелено плащане, при което ако земеделците не изпълнят определени изисквания, не го получаваха. Оттук нататък обаче никакви директни плащания няма да се получават, без да са изпълнени екологичните ангажименти, които са включени. Тези ангажименти ще включват кръстосаното съответствие, заедно с изискванията за озеленяване, част от зелените плащания. 

 

Изпълнението им ще бъде задължително, за да получат фермерите каквито и да е пари по директните плащания“, обясни директорът на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители" Слави Кралев, по време на среща със стопани през февруари. Зеленото стана мотив в разговорите за новата ОСП. 

 

„За да имаме зелени изисквания, трябва да изпълняваме съответните изисквания, които не са безплатни“, коментира от своя страна агроминистърът в края на ноември. 

 

Позеленяването обаче притеснява част от фермерите. „Искаме ясни предварителни условия, за да се предотвратят тежките финансови загуби, които търпим“, каза Мариела Йорданова от Националната асоциация на зърнопоизводителите.

 

 

Още през февруари България изяви позиция, че обвързаната подкрепа трябва да се запази във вида, който беше до момента, а дори изразихме идеи, че процентът трябва да се увеличи. Тази позиция не се промени и до края на годината. 

 

„Ако оставим 10 процента обвързано подпомагане, каквото е сегашното предложение, това означава всичко останало да отиде към директните плащания – зелените плащания базовото плащане и преразпределителните плащания.

Така ще капсулираме отново плащанията на площ, което не е най-рационалното за България. Така ще вкарваме все повече и повече пари там, където не работи добре за нас“, каза земеделският министър Румен Порожанов. 

 

 

Стратегическите планове са нещо, което всяка държава-членка трябва да създаде в зависимост от визията си за бъдещото развитие на селското си стопанство. Всяка една дейност, която ние ще избираме, трябва да отговаря на общи европейски цели, но от друга страна – така трябва да избираме схемите и мерките, че да се решават национални въпроси, които ги няма в другите държави, обясни Светлана Боянова, председател на Институт за стратегии и агроиновации.

 

От министерството увериха, че те ще се изработват заедно с бранша, но по-важното в случая и предхождащото този план е изготвянето на SWAT анализ, който да е основата на плана. Така в средата на ноември месец министър Порожанов обяви, че в министерството стартира най-после работата по анализа. С него се очаква да се изведат целите и приоритетите на стратегическия план. 

 

„Има много неща, които все още не знаем и не са ясни. Освен това още нямаме ясна дефиниция и не разбираме как стратегическите планове трябва да изглеждат. Предложението от наша страна към държавите членки е да започнат да подготвят стратегическия си план възможно най-бързо, защото така или иначе трябва да започнат с анализи за силните и слаби страни; да се задълбаят и да открият възможностите, които имат за в бъдеще и да се опитат да направят всичко това по възможно най-простия начин“, каза Пауло Гоувея, Главен съветник по политики в Копа-Коджека. 

 

В началото на декември бяха одобрени и индикаторите за новата ОСП. Те ще се залагат като приоритети в стратегическите планове, които всяка държава членка ще изготви. 

 

Общата работа на оценката (Сommon monitoring and evaluation framework - CMEF), позната досега като мрежа за оценка на резултатите на изпълнението на ОСП е разработена, за да се види какъв е ефектът от аграрната политика на Стария континент.

 

Чрез самите индикатори ще се наблюдава дали приоритетите, които страните-членки са си поставили, ги спазват или стоят на едно ниво и няма действия по тях. 

 

До момента са разработени 9 категории – подкрепа на доходите от земеделие, действия срещу промените в климата, опазване на околната среда, ориентация на пазара, биологично производство, качество на водата и достъпност, работа и растеж в аграрния сектор, качество на почвата и биологично разнообразие.

 

 

С развиването на кълбото от нишки, обхващащи новите посоки, насоки в селското стопанство, които ще зададат рамката и „опростяването“ на политиката за земеделие, се появи нов термин, който да обясни на човечеството и разплащателните агенции в ЕС, кой трябва да взима директни плащания – истински фермер. Брюксел даде възможност на всяка страна-членка да формулира термина и в България започна активно да се разсъждава върху изграждането на теорема за това кой е истински фермер. 

 

 

В новия програмен период Европейската комисия отделя голямо внимание на иновациите, а един едър процент от тях са в посока на дигитализацията на селското стопанство. 

 

Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани и на администрацията.

Предвижда се бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научно-изследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. 

 

Също така се обръща внимание на насърчаването на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни (big data) и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за директни плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място. 

Залага се на засилването на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации, с което ще се повиши качеството на живота в тези райони и ще се допринесе още повече за конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция.

 

В тази връзка още през април, в рамките на председателството на Съвета на Европа, в България се проведе тридневен форум на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“. Той бе организиран от Института за агростратегии и иновации, ФАО и в партньорство с министерството на земеделието на България. По време на този форум министър Румен Порожанов обяви, че се подготвя стратегия за дигитализация на селското стопанство у нас. Към днешна дата – краят на годината, тя вече е готова и Фермер.БГ научи, че след необходимото за обработка време, министерството ще пусне стратегията за обществено обсъждане. 

 

За да се случи обаче реално цифровизирането на земеделието в България и навлизането на т.нар. земеделие 4.0 – земеделие от четвърто поколение, е необходимо да се подобри инфраструктурата. 

 

По тази причина през следващата година ще бъде пуснат прием по подмярка 7.3 - „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство“ от Програмата за развитие на селските райони. В това увери зам.-министър Лозана Василева по време на заключителната годишна пресконференция на агроминистерството преди две седмици. 

 

 

Стопаните в Европа настояват решението за бюджета на политиката след 2020 година, да бъде взето преди изборите за Европейски парламент, които предстоят през 2019 г. Според Поуло Гоувея  причината за това е, че първо трябва да имаме парите и след това да решим какви ще са целите на политиката, спрямо бюджета. 

 

„На второ място имаме ограничена времева линия относно решението и това са изборите за ЕП през 2019 г. Процедурата трябва да се осъществи преди изборите за нов ЕП. Това е нещото, за което не знаем какво наистина ще се случи, защото все още сме в процес по обсъждане. След като дискусиите приключат, ще се гласува. И накрая, след като отчетем резултатите, ще видим дали те са достатъчни и ще можем да приемем бюджета преди гласуването за нов ЕП или не“, каза той в интервю за Фермер.БГ. 

 

Ако се получи така, че има забавяне по одобряване на стратегическите планове и като цяло заработването на ОСП, ще има преходен период. Това не е нещо ново. Прилагането на настоящата ОСП започна с година закъснение. Ако това се случи и след 2020 г., ЕК ще се погрижи да покрие този преходен период, колкото и дълъг да е той – 1, 2 или 3 години, обясни Гоувея. 

 

В същото време се появиха и скептични мнения от страна на земеделски производители относно експертизата на политиците и чиновниците ни. Според тях се говори на различни езици и има разминаване в анализа на информацията. 

 

Това, което предстои е Комисията по земеделие в Европейския парламент да гласува докладите по законодателното предложение на Европейската комисия (ЕК) относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. на 18 и 19 февруари 2019 г.

 

 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg