Дигитализацията е тема, която става все по-актуална за бъдещето на Европа. В областта на земеделието това е процес, който се развива. Наблюдението на процеса, на почвите е изключително важно, за да не се допуска изтощаване на почвата и за производството на качествен продукт.
 
 
В България досега не е работено целенасочено по този въпрос досега, но възнамерявам в следващите седмици и след края на председателството активно да разработим стратегия. 
 
Това разказа министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на форума на високо равнище за цифровото земеделие „Заедно за силно цифрово земеделие“, който се провежда вече три дни в България в рамките на програмата на българското председателство на Съвета на ЕС. Той изказа благодарност към организаторите от Института за агростратегии и иновации, които заедно с ФАО и в партньорство с министерството са основните двигатели форумът да бъде реализиран. 
 
 
„Стратегията е важно да бъде координирана със земеделската общност. В нея трябва да подскажем не само на големите, а и да направим анонс и към малките фермери. Тази практика, която я има в Европа за хъбове, където да се събират и да се обменят мнения, а те са много интересни за всеки един фермер. Така могат да ползват опита и ефекта от всяка една иновация, от събиране на данни и така да получат възможност да имат ефективно производство“, каза Порожанов.
 
По думите му лесната част е създаването на стратегията, за което няма да се изискват и средства. 
„Една стратегия винаги може да се надгражда. Въпросът след това е как ще се изпълняват, заложените неща в тази стратегия. Тя е един план, стъпки за взаимодействие, както с напредналите страни, от които можем да взаимстваме, така и комуникация с българския бизнес“, посочи министърът.  
 
Въвеждането на новостите и на цифровизирането като цяло е скъпо начинание, но министърът заяви, че не може да посочи числа към момента. Според него обаче трябва да се отбележи възможността за финансиране от Европейския съюз, тъй като ще има допълнително залагане на средства за дигитализация в новия програмен период. 
 
Но според него трябва да се изчака залагането на многогодишната финансова рамка, която ще бъде представена като първоначално предложение в началото на юни. 
„Този документ ще структурира бъдещето на финансирането на всяка една политика на ЕС в рамките на следващия програмен период“, добави Порожанов. 
 
 
По време на форума в НДК той разказа на делегатите, че България работи по две инициативи, свързани с иновациите в дигитално изражение. Първата е участието на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) по два проекта по „Хоризонт 2020“.
 
„Единият проект  е за свързани в мрежа европейски ферми за стимулиране на взаимното обогатяване на знания и използването на иновации чрез демонстрации. Тя официално стартира от началото на тази година. Другият проект  е за взаимно обучение и  достъп до иновации чрез демонстрации.
 
Идеята на тези два проекта е да насърчат и малките ферми да прилагат иновации, включително и дигитални, по два начина. Единият е те да посещават демонстрации във фермите, участващи в двата проекта, а другият е като се информират и обучават от офисите на НССЗ и те да разпространяват знанията за дигиталните иновации сред фермерите“, каза Порожанов. 
 
Той обясни, че втората инициатива е на Института за агростратегии и иновации, който разработва дигитален иновационен хъб, който също ще отдели внимание върху малките фермери, като съвместно с участниците в хъба ще бъдат обсъдени новите технологии и приложенията, подходящи за малки ферми.
 
 
„Защото не всички технологии са приложими в тях. А и цената на едно такова приложение е важна и да бъде достъпна“, отбеляза министърът. 
По думите му за да отговорим на глобалните икономически процеси и предизвикателства, както и да повишим конкурентоспособността на Европа, е необходимо стимулиране на адаптацията на Общата селскостопанска политика (ОСП), към бързо променящият се свят на дигиталните технологии и решения. 
 
„От особена важност е стимулирането на цифровите иновации и приложения в селското стопанство в качеството им на фактор за устойчив растеж и повишаването на добавената стойност. Това ще има съществен принос към справянето на ЕС с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност и въпросите на околната среда, като в същото време създаде стабилна основа за интензивен и устойчив растеж в дългосрочна перспектива“, посочи Порожанов. 
 
По думите му развитието и въвеждането на цифровите технологични решения в земеделския сектор притежава изключително висок потенциал и е ключова предпоставка за повишаване на продуктивността на и ефективността на земеделските стопанства и тяхната конкурентоспособност на единния европейски пазар и глобалните пазари. 
 
 
Един от инструментите, които могат да се използват в Европа, но към момента не и в България, за използването на иновации в земеделието е мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“ от ПРСР. 
В рамките на ЕС функционират стотици оперативни групи и фермерите в България очакват отварянето й, което е заложено за тази година. 
 
Това обаче ще стане през есета, посочи министърът. 
„Имаше два дебата за това какви а бъдат приоритетите и кои да бъдат участниците. Единственото, което ме притеснява е, че бюджетът по тази мярка е 20 млн. евро, а таванът на проект е 1 млн. евро. За мен това е голям тава. Не бих искал да финансираме само 20 проекта, например, което ще е в най-лошия случай“, каза Порожанов.