x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

ОСП работи за нас: Успехът на фермерите идва с дигитализацията

Внедряването на цифровите технологии ще донесе само и единствено ползи на фермерите, смята Светлана Боянова

ОСП работи за нас: Успехът на фермерите идва с дигитализацията
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Иновациите и дигитализацията са водещи теми в момента в Европа в контекста на дебатите и работата по изготвянето на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). 
 
 
Кампанията „ОСП работи за нас!“, организирана от AgriGate Media, Института за агростратегии и иновации, и Смарт Агростарт, бе част от най-големия форум в агросектора в България – националния агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). 
На събитието присъстваха гости от Главна дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия, Копа-Коджека и представители на земеделските камари на Чехия и Унгария. 
 
Най-мащабният акцент по време на семинара беше бъдещето на аграрната политика на Стария континент и погледът, който Европа обръща към иновациите и дигитализацията на сектора. 
 
 
„Определено земеделието ще продължи с познатите за всички фермери субсидии по директни плащания и по ПРСР. Но наистина един много силен момент е хоризонталният приоритет на съюза европейското земеделие да става все по-иновативно и да може да се конкурира със земеделието в САЩ, например, където технологиите, цифровите особено, са на много голяма почит и техните фермери ги използват много, не защото някой им дава субсидия, а защото са видели ползата от иновациите от чисто бизнес гледна точка“, това каза председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. 
 
Тя даде пример с големия брой изследвания, които се публикуват от различни организации с наблюдението, че населението на Земята нараства и ако не се промени моделът на производство на храна, светът е обречен на глад. Заложеното в регламента е всяка една държава членка да прецени и да определи цифровизирането с дадени параметри като приоритет и да го заложи в стратегическия си план. 
 
„Определено иновациите идват на ход. Друг е въпросът доколко България ще обърне внимание на това като акцент в стратегическия си план, защото примерно Германия или Франция може да заложат по-големи бюджети за тази мярка в сравнение с други мерки. От нас зависи до каква степен ще придадем тежест на цифровизацията, въобще на цифровата трансформация в земеделието“, обясни Боянова. 
 

90% от иновациите са свързани с цифровите технологии

 
„За да бъдат приложени успешно в нашите стопанства, има няколко предпоставки, които трябва да са налице. Първо, държавата трябва да свърши някои задачи от сорта на инфраструктура, която се изразява в широколентов интернет в селските райони. От друга страна, държавата трябва да направи всичко възможно да се повишат цифровите умения на нашите фермери“, коментира председателят на Института за агростратегии и иновации. 
 
Светът вече говори за използването на изкуствен интелект, роботика, за автоматизация, за Big Data (големи масиви от данни), Интернет на нещата (IoT) в селското стопанство и е време и българските земеделци да могат да се възползват от тях. 
 
„Каквито и да са технологиите, трябва нашите фермери да бъдат обучени за тях. Т.е. вече се изискват други умения, освен тези, които те имат като агрономство, като познания за земеделската дейност и производство. А освен купуването на високо технологични машини, те ще имат нужда и от приложения, които могат да им вършат работа вътре в стопанството. Освен това е необходимо цифровите технологии да се адаптират спрямо нуждите на фермера.
 
А и обратното е важно – нашите земеделски стопани да се нагодят и да се възползват максимално от това, което така или иначе се случва като цифрови технологии навсякъде, не само в нашия бранш“, посочи Боянова и добави, че използването на тези инструменти може да донесе само ползи на земеделските производители. 
 
„Защото те повишават твоята продуктивност и конкурентоспособност. Намаляват разходи, подобряват условията на труд за фермерите в земеделските стопанства“, обърна внимание експертът. 
 
Тя даде пример и с още една добре позната, но отскоро набираща популярност в земеделието технология – блокчейн.
„От семето на полето, до това, което слагаме на трапезата – има възможност за прилагането на т.нар. блокчейн технология. Тя би могла да бъде използвана за проследяване на продукцията, което ще помогне на фермерите да прогнозират по-добре“, подчерта Боянова. 
 
 
Блокчейн технологията би могла да послужи и за създаването на инфраструктура от страна на държавата за електронно правителство, което може да е полезно както за администрацията, така и за фермерите. 
 
„Говорим за системи, които да ни позволяват да сме много по-продуктивни във всичко. Цифровизацията като цяло вече е факт. Въпросът е доколко ние ще се обърнем към нея и доколко ще подкрепим нашите фермери с тези инструменти, с които да работят. Навремето е било рало, сега трябва да им дадем в ръцете нещо модерно и нещо, което да им върши работа“, коментира Боянова. 
 

Дигиталните хъбове са друг полезен инструмент

 
Тъй като ИТ специалистите не са наясно със земеделските проблеми, най-добрият вариант е земеделецът и той да се срещнат, за да открият заедно решение на даден проблем. Тази инициатива вече работи в Европа – т.нар. инициатива digital economy за развиване на дигитални иновационни хъбове. 
 
„Тези хъбове са място, в което се събират всичките знания по отношение на цифровите иновации за земеделието. Вътре са браншови организации, земеделски камари, IT разработчици, държавата, регионалните власти и фермерите, които са сърцето на всичко, което се случва, за да могат те да обменят знания. Също така има и компетентни центрове, които могат и позволяват да се тестват цифрови решения в реално време, на място в стопанството.
 
С две думи, този хъб играе ролята на фасилитатора – подпомага всички да си говорят помежду си, а също така намира финансови източници, които фермерите могат да ползват, запознаване с правилата, обучения за повишаване на информираността сред земеделците относно цифровите умения, които те трябва да имат“, обясни Светлана Боянова. 
 
Тя припомни, че ЕК обяви в проекта за бюджета си за следващия програмен период, че за иновации ще се заделят 10 млрд. евро. 
„Това означава, че нашите земеделци, нашият IT сектор, който се твърди, че е наистина много добре развит, могат да кандидатстват по такива проекти на европейско ниво. Друг е въпросът доколко нашият IT сектор има желанието, готовността и информираността, че много продукти могат да бъдат създавани в земеделието.
 
 
Тази връзка към момента е доста рехава, много несилна. И трябва да бъде засилена с мерки, които да стимулират, да насърчат земеделците да търсят цифрови технологии, в зависимост от техния конкретен проблем, както и IT общността да може да произвежда нещо, но нещо, което  трябва на някого“, обобщи Боянова и добави: 
 
„Всички сме обединени около това, че трябва да се работи в посока въвеждане на тези технологии, защото цифровите иновации водят до много бърз резултат. Едно приложение, което се използва в конкретното стопанство, може много бързо да даде представа и обратни данни на фермера и той да смени бизнес модела, ако е необходимо.
 
Всички земеделци работят, за да спечелят пари, а пък ние, като потребители, искаме да имаме хубава храна, която да е произведена по възможно най-добрите и щадящи околната среда методи“.
 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg

 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
ОСП работи за нас: Реализирането на младите е ключът към успеха
 
До 100% финансиране при лизинг на земя
10.12.2018 | 3348 прочитания
До 100% финансиране при лизинг на земя
Фермерите търсят опростена и бърза процедура за осигуряване на средства за новата стопанска година

Коя тема от новата ОСП представлява най-голям интерес за Вас?

news