Предстоящото съкращаване на средства за големите ферми заплашва да влоши и без това напрегнатите отношения между Източна и Западна Европа, пише в обширен анализ европейското издание Politico.
 
 
Във връзка с Brexit, който чувствително намалява финансовата сила на ЕС, еврокомисарят по земеделието Фил Хоган е подложен на силен натиск да намали фискалните субсидии за сектора с  59 милиарда евро годишно.
 
Една от предложените от Брюксел мерки за намаляване на разходите е да се определи таван за размера на подпомагането, който могат да получат най-големите ферми.
 
На пръв поглед това е разбираем политически ход, който би намалил разточителните плащания за земеделските аристократи и конгломератите в селското стопанство.
 
 
 
Проблемът на Хоган обаче е, че този таван на субсидията би нанесъл болезнен удар на по-бедните, но по-големи по размер източноевропейски ферми, които по-рано са били кооперативни в комунистическата епоха.
 
Чехия, Словакия и източните региони на Германия се оказват особено тежко засегнати от предлаганото ограничение, тъй като техните стопанства са просто по-големи от тези в други части на ЕС.
 
Днес Чехия има най-големите ферми в ЕС. Средният им размер е 133 хектара на стопанство, като тази площ надхвърля размера на средната ферма в ЕС, който е 16 хектара.
 
"Това наистина е много лошо за нас", каза един чешки служител по повод плановете за въвеждане на таван за плащанията. "Не сме в състояние да обясним това нито на нашите земеделски производители, нито на широката общественост. Защо Чехия трябва да бъде дискриминирана?", недоумява човекът.
 
Брюксел едва ли се нуждае от още една нелицеприятна конфронтация с Централна Европа, след като бяха установени двойни стандарти в агро-хранителната политика. 
 
Загрижеността за потенциалния таван на субсидията засилва дългогодишната горчивина на Източна Европа, тъй като поначало субсидиите от ОСП са изчислени, така че да осигурят по-щедри плащания на западноевропейските ферми. През последните две години Прага води и кампания срещу опити на големи производители на западни храни да продават предполагаемо по-нисши версии на общи марки на Изток.
 
Чешките опасения за евентуален тава на субсидиите от ОСП се споделят и в онези части на Германия, които в миналото са били зад Желязната завеса. Една млечна кооперация в Тюрингия, например, е получила около 950 000 евро от преки плащания през 2016 г. Друга - в Бранденбург близо до полската граница, отглежда картофи и други култури на около 4 300 хектара, като е получила близо 700 000 евро.
 
Томас Шмид, министър на земеделието за региона на Саксония, предупреди миналия месец, че източната част на Германия трябва да бъде третирана справедливо. 
 
"Парите са ограничени и трябва да намерим начин за по-ефективно уеднаквяване на плащанията", каза Шмид. "Това обаче не трябва да става за сметка на саксонските фермери и на нашите селски райони. Източногерманските структури не трябва да бъдат дискриминирани!", подчерта министърът.
 
Идеята за таван на субсидиите се появи в Бялата книга на Европейската комисия в края на миналата година, в която бяха очертани плановете за реформа на ОСП. Тя не посочи число за твърд таван, но изтъкна необходимостта от ограничаване на сумите, които отиват в най-големите ферми, и възприе идеята за определяне на горна граница за плащанията.
 
По-ранен проект на този документ обаче е нещото, което предизвиква нервност. Черновата предложи задължителна горна граница между 60 000 и 100 000 евро годишно, но позволи известна свобода на действие, например когато това е в защита на работните места.
 
 
 
Чехия получава сега около 1.2 млрд. евро земеделски субсидии годишно. Държавният служител обаче заяви, че тази сума ще намалее с 43,5%, ако Брюксел наложи таван от 60 000 евро, или с 30.5%, ако горната граница е 100 000 евро.
 
Страната ще се бори със зъбите и ноктите, за да избегне такъв изход - и вече се стреми да спечели съюзници в лицето на съседните Словакия и Германия преди провеждането на политически преговори.
 
Чешкият премиер Андрей Бабиш има и личен дял в борбата. Той притежава най-голямата земеделска холдингова компания в страната Agrofert, която  получи около 14 млн. евро субсидии миналата година. Компанията отказа да коментира възможния ефект от ограничаването върху дейността й.
 
Данните, предоставени от чешката стопанска асоциация, показват, че най-големите 2.6% от най-големите ферми в страната управляват масивна 81% от обработваемата земя в Чехия и отглеждат около 70% от млечните крави.
 
Чешкият шеф на асоциацията на земеделските производители Мартин Пийша, който наскоро беше в Брюксел, за да лобира пред Хоган, заяви, че наказанието за производителния елит на фермерите в страната е напълно неоправдано.
 
Според него, ограничението може да принуди животновъдите да ликвидират стадата си, за да преминат към зърнопроизводство. "Затова наистина сме чувствителни към ограничението", каза той.
 
 
 
Робърт де Грейф, старши политически съветник в Европейската организация на собствениците на земи, се съгласи с това.
Малките земеделски стопани в ЕС обаче смятат, че една система, в която най-големите предприятия получават най-много пари, е принципно несправедлива и твърдят, че тя допринася за лошо управление.
 
 
"Смятаме, че тази селскостопанска система унищожава семейния модел, затова трябва да избираме", каза Женевие Савини, който работи във френския южен алпийски регион и е член на европейския клон на Международното селско движение. 
 
"Или ЕС и гражданите искат да помогнат на дребните и средните земеделски производители ... или искаме да защитим индустриализираното селско стопанство", допълни тя.
 
Савини призна, Чехия е специален случай, тъй като големите ферми там са и големи работодатели. Тя обаче предупреди, че едрото селско стопанство ще се стреми да използва този пример, за да прекрати всякакви дискусии. "Много от малките ферми изчезват.
 
Очевидно е, че трябва да преразпределяме средствата. Не можем да се крием зад извиненията“, коментира Савини.
 
Дори в Чехия има и гласове в подкрепа на реформите. Павел Пок, член на Европейския парламент от чешката опозиционна Социалдемократическа партия, заяви, че малките и средните ферми са по-динамични и по-добри за наемане на работна ръка и за опазването на околната среда.
 
"Те са по-близо до вида земеделие, от което имаме нужда", подчерта Пок.