Захванахме се с киви по стечение на обстоятелствата. Но когато нещо ви се случи случайно, няма случайни неща. Ние вече осъзнато искаме да го отглеждаме и се опитваме да минем на следващо ниво – самоиздържане на фермата. Това каза Албена Георгиева, която получи отличието за „Модерна ферма“.
 
Нейното стопанство се намира в град Петрич. Заедно със сестра си Костадинка Георгиева, родини и приятели отглеждат 5 дка киви, 4 дка лозя и пчелин от 10 кошера за кестенов мед. Двете имат съвсем различни професии, но случайно се захващат и със земеделие. 
 

Началото е поставено още в края на 70-те като експеримент на държавата

Кивито е засадено в град Петрич през 1978 г. върху 500 дка. Първите години се отглежда в оранжерии, за да може да се приспособи към местния климат. Впоследствие остават само 200 дка. По време на прехода земята е върната на нейните собственици. Така семейството на Албена получава своите 5 дка с киви. 
 
„В началото ги гледаха моите родители, със сестра ми само помагахме. За съжаление, те си отидоха твърде рано и ние бяхме изправени пред дилемата какво да правим с наследствените земи“, разказва производителката. 
 
 

Фермата започва с фал-старт

Първата година двете сестри изхвърлят тон и половина киви. По-късно осъзнават, че не знаят как да го продават, но решават да не се отказват. През 2013 г. с тях се свързват хора с отношение към храната. Благодарение на Фейсбук, хранителни кооперативи и клиенти, които искат чиста храна, те успяват да продадат следващите си реколти. 
 
„През 2019 г. чист плод, екологично земеделие, биоплодове не будят насмешка, но през 2013 г. беше много различно. Този период от 6 години ни накара да оценим какво получихме от родителите си. Вече не ни е трудно да си продадем кивито, тъй като клиентите още през август започват да ни търсят“, радва се Георгиева. 
 

Продължението: „Когато някой ви каже, че никой не прави така, не се отказвайте, просто бъдете първите!“

След като през първите няколко години фермата в Петрич продава кивито успешно, се оказва, че след месец март стопаните няма какво да правят освен да полагат грижи за насажденията. Затова започват да експериментират с преработване на продукцията.
 
Първо се появява сладкото от киви. Двете сестри намират цех в Асеновград, който да го произвежда според изискванията на БАБХ. Следва сушено киви и пастил, който наподобява дъвка. Тя не прави балончета, но пък децата поемат достатъчно витамин С. По-късно се появяват два вида шоколад със сушено киви съвместно с французин, който живее в Пловдив и произвежда шоколади.
 
„Имаме и други идеи. Стремим се да поддържаме разнообразие, но не в големи количества. Последният ни експеримент от миналата година са ексфолиращи сапуни за тяло с киви и 8 аромата. Благодарение на малките си черни точки плодът по естествен начин премахва мъртвите клетки от кожата“, обяснява фермерът.
 
 

Идеята е да се разшири продуктовата линия, но когато стопанството е малко, растежът е бавен

Албена и сестра й имат планове да продължат да модернизират фермата. Искат да направят капково напояване, да оградят нивата срещу кражби, да направят хладилна камера, за да удължат живота на плода и клиентите да могат да купуват българско киви поне до месец май. 
 
„Следващата година вероятно ще изненадаме клиентите с други продукти с киви, като плодово вино, ликьор, оцет. Не ползваме външно финансиране. Затова всичките ни идеи стават по-бавно, но пък са проверени във времето. Клиентите започват сами да ни търсят и това ни дава стимул“, разказва производителката от Петрич.
 

У нас кивито се отглежда по традиционен начин

Засажда се нa дълги редове. Подрязва се като лозето и се полива. Във фермата не се използва тор, затова и плодовете са по-дребни. За България кивито е зимен плод. То се бере неузряло през октомври. Има следберитбено зреене, след което плодовете узряват почти едновременно. До месец март при добро съхранение те могат да са добри за продажба.
 
„Да се засади киви е лесно, но е трудно, ако човек реши да направи инвестиция, тъй като то дава реколта едва на седмата година. През това време насажденията трябва да се поливат, подрязват, да не измръзват през зимата. А за едно семейство това е доста дълъг период, тъй като седем години са само разходи“, споделя своя опит Албена Георгиева.