Кивито не е традиционна за България култура, но тя все по-често успешно се отглежда и у нас. Албена и сестра й Костадинка са едни от ентусиастите, които се радват на плодовете на 5 дка масиви. Те са разположени в Петрич и са част от експериментален блок на тогавашното АПК в града. Днес двете сестри са лицата на семейна ферма Киви БГ и продават не само самия плод, но и го преработват под формата на сладко, сушен плод, плодов чай, пестил с киви и мед, дори шоколад и козметика с киви. Правят опити и за ликьор и ракия от киви.
 
 
Как изглежда началото на вашето семейно стопанство?
Двете със сестра ми Костадинка Георгиева се грижим за малката си фамилна ферма, без назначени външни хора на работа. Осъзнато се занимаваме с отглеждането на киви от 5 години. Преди това моите родители Благой и Калина Георгиеви отглеждаха и се грижиха за кивито, но като любители. Благодарение на тяхната упоритост и трудолюбие те запазиха кивито, много съседи го изкорениха. 
 
Как се появиха първите насадения с киви?
Ние лично нямаме заслуга за засаждането на актинидията. Първите масиви с киви в Петрич са засадени през 1978 г. като експериментален блок от Аграрно-промишлен комплекс – Петрич. Взети са от Франция. Първите години са отглеждани в оранжерии, за да се адаптират към климата, а след това на открито. След промените през 1994 г. ние имаме 5 дка възстановени насаждения.
 
Може ли човек да се издържа само с отглеждането на тази култура?
В България едно семейство не може да се издържа от малко земеделие. Не говоря за плащане на сметки и купуване на храна, а за покупка на жилище и добро образование на децата например. Затова всички ние работим на две две места. Аз имам фирма за недвижими имоти, а сестра ми Костадинка работи на бензиностанция. Търсим странични варианти, като например освен киви нашето стопанство предлага и точене на юфка – „Юфката на баба Калинка“, правена на ръка по стара семейна рецепта. Благодарение на мама – баба Калинка, аз и сестра ми можем да точим кори за юфка. С нея участваме на зелени училища и кулинарни работилнички.
 
Как може да се промени това?
Ако държавата иска да спре емиграцията и да задържи хората по малките населени места, трябва наистина да подкрепи малките ферми. В момента в София и няколко големи градове се живее добре, но в провинцията няма работа, а по-тъжното е, че няма хора и къщите са празни.
 
Каква обратна връзка получавате от участието си на фермерските пазари?
Всяка година все по-лесно продаваме нашето киви, защото клиентите ни имат доверие, осъзнато се хранят сезонно и търсят българска храна. На фермерските пазари заставаме с лицето си, очи в очи с клиентите и ако лъжеш, веднага се разбира.
 
Стремите ли се към получаване на биосертификат?
Засега не, защото нашият добив е малък и засега разходите не са оправдани.
 
Кандидатствате ли сте по някоя от мерките на ПРСР?
Не, защото те объркват дребното земеделие. Парите се получават от земеделци фантоми, а на малките стопанства не се помага по никакъв начин. На нас дори 3000–5000 лв. ще са ни от полза, но това е друг въпрос.
 
Фактът, че сте жена, пречи или помага в работата?
Това, че сме жени, две сестри, ни помага дотолкова, че сме по-търпеливи и нямаме големи финансови очаквания. Двете с нея се стремим да съхраним създаденото от родителите ни, да показваме на децата да не се отказват от земята и да не я продават след време. Моят съпруг Васил ми помага с идеи, организира берачи, подрязва заедно с помощниците, но като цяло няма търпението за много труд, от които да получи малко пари. И може би е прав, защото битовите разходи се плащат с пари, а не с ентусиазъм, но винаги има полза от романтици.
 
В каква насока ще работите през тази година?
Ще продължим да разработваме нови продукти с киви. Един агробизнес може да бъде успешен, ако е подплатен с адекватни финансови резултати. Засега работим, пък да става, каквото е писано.