Костадинка Георгиева е наследила любовта на земеделието от своите родители. Заедно със сестра си Албена и техните семейства успяват да продължат традицията. Днес тяхното фамилно стопанство в Петрич разполага с 5 дка насаждения от киви, десетина кошера в подножието на Беласица и 4 дка лозя от сорта бял мискет.
 
 
Какво Ви накара да се захванете със земеделие?
Така се стекоха нещата, не съм го търсила. Родителите ми бяха земеделци. На мен и сестра ми ни е болно да оставим това, което са ни завещали. Те ни научиха да си отстояваме позициите и да сме верни на себе си. В днешно време е много трудно човек да е морален и да държи на принципите си.
 
Кога започнахте да произвеждате мед, събиран от цвета на ядливия кестен?
След като баща ми почина, аз поех щафетата, защото не можех да оставя пчелите. Той го правеше като хоби почти цял живот. Сега аз и приятели пчелари продължаваме да се грижим за десетина кошера.
 
С какви трудности се сблъсквате в работата си?
В нашия район много се краде, изчезват цели кошери. Освен това трудно се намират хора, на които да платиш и да ги наемеш за определен тип дейност. Много от тях заминават и за чужбина.
 
Фактът, че сте жена, пречи или помага в работата?
Ние, жените, повече се занимаваме с фини неща. Имаме повече идеи. Нашите продукти са благодарение на женския ум и находчивост. Докато мъжете гледат по-мащабно.
 
Подкрепяте ли протеста и исканията на Вашите колеги пчелари?
Разбира се. Трябва да ни оставят спокойно да работим и да ни подпомагат, както е в другите държави. Там всички пчелари са на почит и уважение, а тук, като излязат на протест, ги възприемат като някакви капризни хора, а не че наистина имат проблеми. Управляващите не могат да разберат, че без пчели животът ще изчезне. Те трябва да бъдат интелигентни и широкоскроени, за да проумеят, че трябва да се положат усилия, за да могат пчеларите да работят.
 
Какво Ви мотивира да продължавате напред?
Много неща, включително клиентите ни от фермерските пазари. Ние сме уверени, че трябва да сме честни с тях и да произвеждаме истинска стока. Радваме се, че те са доволни от нашата чиста продукция. В нея няма химия, защото ние сме убедени, че така трябва да бъде. Демотивират ме обаче кражбите и липсата на работна ръка. Все пак правим разходи, полагаме многогодишен труд. Понякога съм на ръба, но ще се поинатя още малко.