Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Животновъди: Пасища няма, ще има глад за сурово мляко!

В Северозапада става всекидневие стопаните да се питат: продължаваме ли, или – към кланицата

Животновъди: Пасища няма, ще има глад за сурово мляко!
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Оператор: Валери Цветанов
Каква камбана трябва да бие на село, за да се чуе най-после и в София, че стадото от едър рогат добитък в страната намалява.
Пасищата не достигат, за фермерите остават проблемите с изкупуването на млякото и с доказването на продажбите му по Наредба № 3, от  което зависи обвързаната подкрепа.
 
 
Само за година говедата в страната са намалели с 18 000 животни. Били са 558 хиляди, станали са 540 хиляди. Най-голямо е намалението на млекодайните крави, телетата и мъжките месодайни животни. Има ли институция в държавата, която да се интересува какви са причините, питат се стопаните.
 
„Нямаме пасища. И помнете ни думата: ако не се намери решение на проблемите ни, ще има глад за сурово мляко в България. А ние си обичаме животните и искаме да работим, искаме да се разширяваме. Но ни режат крилата“, казва Геновева Георгиева. 
Тя е секретар на новото „Сдружение на животновъдите в България 2018“. Двамата със съпруга й Петър Георгиев отглеждат биволи под селекционен контрол и крави.
 
Фермерите във Врачанско разбраха по трудния начин, че трябва да се събират заедно, за да защитават интересите си. Затова през тази година създадоха новото сдружение в региона. Протестите през декември и януари пред министерството на земеделието срещу промените в Наредба № 3 за обвързаната подкрепа ги запознаха със съмишленици от други краища на страната.
 
 
Проблемът на животновъдите е, че хубавите неща в земеделието често ги заобикалят. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи ликвидира голяма част от общинските пасища, а европейските субсидии за зърнопроизводителите стимулираха собствениците да изорат всяка педя земя, така че животните няма откъде да преминат, за да стигнат до малкото оставали ливади. Медът е за другите, за нас остава само жилото, отбелязват животновъдите.
 
При връщането на земеделските земи на техните наследници с клетвени декларации в землището на врачанското село Попица се налага да бъдат  възстановени повече терени, отколкото съществуват в района. Затова за обезщетяването отиват и държавни ливади.
 
„В редица европейски страни има норма каква площ пасище се осигурява на глава добитък. По този начин държавата и общината подкрепят животновъдите“, казва Габриел Димитров, председател на сдружението.
 
Стопаните мечтаят да има правила, които да не противопоставят едни фермери на други.
 
„При нас проблемът е с пасищата, че нямаме достатъчно пасища. Много трудно преминаваме през местата. Земеделци ни заобиколиха отвсякъде. Налага се да пасем между нивите. Не искат да ни оставят път. Ходим, молим ги, но не искат да ни оставят път да преминем и се налага неумишлено – защото това са животни, някое да премине, да стъпи и са много тежки последствията за нас“, обяснява Геновева.
 
Петър допълва, че са получавали заплахи, а след спречкване по телефона са го викали в полицията да се подпише, че няма да влиза конфликти със земеделците.
 
„Ходим постоянно, молим ги да ни оставят паша, но те – не. Не можем да разберем само за тях как няма правила, а за нас важат всички правила. Ние сме изрядни отвсякъде. Те искат да ядат хляб, а ние не искаме ли? Ние не храним ли семейства? Ние не гледаме ли деца? Трябва да има някакво разбиране между земеделците и нас. Ние не искаме много. Искаме да ни оставят един проход, през който да преминаваме и да не правим пакост на тях. Не е толкова сложно да ни оставят пътека с ширина 20-30 метра, в която да преминаваме. Не е проблем за никой това“, допълва секретарят на сдружението.
 
Местните хора разказват за трагичен случай с пастир преди четири години в района. Млад човек, навлязъл в частен терен и там бил убит. 
 
Решение на проблема с пасищата има и не е толкова сложно, смятат животновъдите. Да се въведе и у нас норматив за площ на глава животно, а от държавния и общинския фонд да се определят терени.
 
 
„Нямаме претенции какви да бъдат. Ако трябва, ще ги почистим, ще ги поддържаме, ще се погрижим за тях. Да ни дадат обработваема земя. Само да бъдат близо до населените места, а не на 50-60 км от фермата. Как да закараме животните там на паша, с камиони ли? Как да ги доим?“, обяснява Геновева.
 
Всяка земя си иска стопанина. В миналото пасищата са обработвани срещу паразити. Сега ливадите край родното село на Георгиеви са превзети от кърлежи. Мечтаят общината да се погрижи срещу тази напаст. Докато това стане, те са непрекъснато нащрек дали животните са здрави. Биволът е полудиво, силно животно, но заразата от микроскопичен кърлеж може да го убие.
 
Другата недостижима мечта на животновъдите от Северозапада е да имат пътни знаци. Някои от фермите в региона са на 60-70 години, а край тях минават главни пътища. Ако няма предупредителни знаци за преминаващите стада, всички участници в движението са изложени на опасност.
 
От миналата година животновъдите в Попица молят общината да се сложат такива знаци и чакат решение от общинския съвет в Бяла Слатина. Служители им обяснили, че не е ясно кога ще се произнесат общинарите и какво ще решат. Но имало и друг вариант – стопаните сами да се оправят, като извадят по 400 лв. за знак. 
 
Наша работа ли е това, чудят се хората. Нито имат пари за такъв експеримент, нито са сигурни, че е законно те да поставят пътни знаци. Миналата година микробус блъснал една биволица на Георгиеви. Катаджиите не успели да открият спирачен път. При все това съставили акт на Геновева, защото тя била с животните, а на това място няма знак, следователно нейното стадо няма право да е там.
 
Бездушието на институциите, което така силно беше възмутило премиера тази година, за животновъдите от Северозапада е всекидневие. В трудните зимни месеци се опитаха да обяснят на земеделското министерство, че промените в Наредба № 3 за обвързаната подкрепа ги ощетяват. В София не вярват, че във Врачанско има проблем с изкупуването на биволското, овчето и козето мляко. Мандрите приемат с фактури кравето мляко. За останалите видове нищо не е сигурно. Не се знае ще бъде ли изкупено, ще бъде ли описано вярно във фактурата, ще има ли изобщо документ.
 
„Ходихме по мъките в министерството. Ходихме много пъти. Стигахме само до фоайето, защото до там бяхме допуснати. Изпращаха ни съветника на министъра Бойко Синапов. Той ни беше обещал компенсации по 130 лв. на глава животно. Нищо не получихме. За миналата година ни дадоха само по 7 лв. de minimis. Е, как се гледа животно със 7 лв. за година. 7 лв. е цената на една бала зоб“, възмущава се Геновева.
 
Късно вечер, когато работата в оборите е приключила, членовете на сдружението сядат да пишат писма до институциите, за да им представят проблемите си и да предложат решения. „Никой не ни обръща внимание. На някои от писмата с месеци нямаме отговор, на други отговорът е формален“, казва Габриел Димитров.
 
В някои случаи даже става по-лошо. От местната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ ги обвинили че лъжат, във Врачанско не се изкупува биволско, овче и козе мляко. 
 
„Как да лъжа? Значи, аз, ако идва камионът и ми вдига млякото, аз съм доволна и няма да се обадя. Аз ще си доказвам млякото и си решавам проблема за тая година. Но не. Никой не иска да ни застане зад гърба. Никой не иска да ни чуе. Явно така им е изгодно. Нито асоциации, никой, абсолютно никой“, споделя Геновева.
 
Кравето мляко поне се изкупува, но и там пазарната икономика действа по свой си начин в Северозапада. Местни преработватели дават 45 ст. за литър, докато купувачи чак от Кюстендил предлагали 60 ст. за литър. Как им излизат сметките на едните и на другите – не е ясно!, чудят се животновъдите.
 
 
За местните хора наистина бог е високо, а царят е далеко. Получили подкрепа единствено от другия край на България - от Кърджали.
 
„Чули сте за тях. Те вдигаха протести на спирка Джебел. Видяха ни наистина, че имаме хъс за работа, че не се спираме, че наистина искаме да променим нещо. Вървим заедно с тях. Но другите колеги навярно ги е страх. Ходим по консултативни съвети и само ние казваме, че имаме проблем с Наредба № 3. Докога ще търпим?“, чуди се стопанката.
 
Фермерите, като нея, са силно ощетени от премахването на категорията крави с бозаещи телета от наредбата. Това е поредният парадокс: животновъд може да продаде на колега мляко за изхранване на неговите телета, но не може да отчете същото това мляко, ако с него храни собствени приплоди. Пълен абсурд, но институциите не се трогват от такива неща.
 
Животновъдите най-добре знаят, че техният труд е строго регламентиран бизнес. За всяко действие има изисквания, обучение, квалификация, сертификати, проверки и санкции. За стопаните в Северозапада става всекидневие да се питат: продължаваме ли, или – към кланицата.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Фермери: Защо се дават пасища на животновъди, които не отчитат мляко?
 

Трябва ли да има таван за директните плащания?

news