x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Учен: Ситуацията с пшеницата в Добруджа е трагична

От 30 години поне не е имало толкова суха зима, казва проф. Иван Киряков

Учен: Ситуацията с пшеницата в Добруджа е трагична
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Засушаването през зимата е новата голяма заплаха за българските зърнопроизводители, смята проф. д-р Иван Киряков, завеждащ „Селекция на зърнено-житните и бобовите култури" в Добруджанския земеделски институт.
 
 
Неговите наблюдения върху състоянието на есенните посеви показват, че времето през следващите десет дни ще бъде критично за тазгодишната реколта от пшеница. В този период е необходимо да падне поне малко дъжд – около 10 литра на кв. метър, за да спаси растенията. Ето какво сподели ученият пред Фермер.БГ. 
 
- Проф. Киряков, какво е актуалното състояние на посевите от пшеница в Добруджа?
- Актуалната ситуация в Добруджа е меко казано трагична в момента. В десеткилометровата зона край морето посевите са горе-долу добре. Но навътре в Добричка област нещата са доста зле. Причината е, че първо, има много от посевите, които са поникнали през тази година – януари, февруари месец. Братили са добре, но през последните седмици от една страна имаше по-ниски температури.
 
Пшеницата като цяло е зимоустойчива, обаче влезе ли в активна вегетация, става чувствителна, особено на 3-4 лист. Затова при по-ниските температури – минус 4-5 градуса и силен вятър я попариха.
 
На второ място e влагата - от 1 януари до днес са паднали между 30 и 50 литра дъжд на кв. метър в различните райони. Това, в съчетание с късното поникване и с по-ниските температури, създава проблеми с посевите.
 
Реално погледнато, посевите, които са поникнали през октомври, ноември и декември, все още издържат на засушаването. Но за останалите чакаме дъжд. Защото ако не падне в рамките на седмица-седмица и половина дъжд, нещата стават още по-зле.
 
- Излезе информация, че част от посевите са започнали да жълтеят.
- Около 40% от посевите са добре, останалите 60% жълтеят. Проблем са районите на Генерал Тошево, Крушари, Каварна, Тервел. Там е много зле. Но се надявам, че ще имаме валежи и нещата ще се пооправят.
 
- Смятате, че ако до десетина дни падне някакъв дъжд, ще помогне на растенията да се съвземат?
- Има някакъв шанс. Иначе не знам какво ще се прави. Засега трябва да паднат най-малко 10 литра/кв. метър, за да има ефект. Иначе нямаме никакъв воден запас. В момента в сравнение с 1952 г. зимният воден запас е с 50-60 литра/кв. метър по-нисък. Обаче това са само числа. Реално тази зима изобщо нямахме сняг. Това е положението.
 
- Какво е състоянието на останалите култури?
- Хубаво бяха обработени площите, добре са подхранени. В нашия район ечемик почти нямаме. Хората засяха пролетниците, чакат ги да поникнат. За рапицата част от посевите не можаха да поникнат. Някъде 40-50 хил. декара са преорани - не мога да кажа точно. Останалите са добре. Успяха да направят коренова система.
 
Снимка: pixabay.com
 
Подчертавам: тези пшеници, които успяха да направят по-дълбока коренова система, се държат добре. Започват да изжълтяват, но се държат добре. Другите, които са поникнали през януари и февруари, там нещата са доста трагични. Трябва дъжд, това е положението.
 
 
Честно казано, в 30-годишния си стаж нямам спомен за толкова суха зима. Всички говорим за пролетно засушаване, за лятно засушаване, никой не говори за зимно засушаване, а тази година е точно такава – зимно засушаване. При много силен вятър малко дъжд да падне, вятърът веднага го изпарява. 
 
От друга страна земеделските производители хвърлиха много тор. Това оказва допълнително влияние. Също така, някои от хербицидите, които вкараха, малко или много потискат растежа. Изобщо въпросът е комплексен, но основното е липсата на влага.
 
- Даже торенето е оказало негативно влияние в тази ситуация, така ли?
- При такова засушаване високите торови норми оказват малко негативно влияние. Всичко е комплексно. Не може да кажем, че високите торови норми са проблем. Ако имаше влага, нямаше да го има този проблем. Дори тези ниски температури, които опърлиха листата. При ранните посеви – тези, които са поникнали рано, там има някакво прегаряне на листата, но то не се отразява.
 
Докато на тези, които са поникнали през януари и февруари листата направо са изсъхнали. Те нямат и хубава коренова система, за да могат да слязат долу до влагата, макар че на около 20-30 см има влага около 60%. Но те не могат да стигнат до нея. Отгоре няма листа, които да вдъхват вода и растението няма как да се развива. Комплексно е.

 

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Експерти твърдят: От царевица ще се печели и през 2019-а
 

Ефективна ли е политиката за биопроизводство в България?

news