Един от най-богатите чифлици в Добруджа беше този на дядо Захарий Холевич, намиращ се край днешното село Белгун. В него се отглеждаха камили. Това си спомня най-възрастният днес жител на каварненското село – 85-годишният Гинко Ташев.
 
 
„Помня абсолютно всичко! Помня чифлика на дядо Захарий, защото като деца ходихме да гледаме камилите, намиращи се до училището на селото”, връща се в детството си Гинко Ташев. Той разказва, че пролетно време са изкарвали камилите на паша, но задължително под надзор, тъй като са били своенравни и любопитни.
 
„Хората говореха, че дядо Захарий ги е взел за да обработва земята. Ние бяхме деца и постоянно се въртяхме около тях. Гледахме как ги спъват – връзват с въженце преден ляв и заден десен крак, за да не избягат”, продължава с разказа си възрастният мъж. Детските лудории не спират до тук: „Нарочно ги дразнехме, но камилите си връщаха. Дъвчеха магарешки бодили и след това плюеха по нас. Камилите усещаха – ако си добър с тях, слушаха, ако не – плюеха”. 
 
В чифлика на дядо Захарий са се отглеждали овце, коне, крави и телета, волове и седем камили. Те стават емблема на рода Холевич. Седемте животни в добруджанския чифлик били от породата „Бактриана”.
 
снимка: автора
 
Според краеведите в началото на XX век в Североизточна България броят на камилите достигнал 46. Използвали се за вълна, мляко и месо. Един чифт камили заменял два чифта волове. Много били полезни при оран и сеитба, тъй като се движели равномерно. 
 
Камилите останали в Белгун до 1947 г. „Дойде национализацията. В един дъждовен и кален ден камилите минаха покрай нас, отвеждаха ги някъде”, разказва още Гинко Ташев. Камилите на чифликлията Захарий Холевич са отведени в зоопарка в София. 
 
„Още ми е пред очите случката в канцеларията: как извикаха дядо Захария и как той пристигна. Аз бях млад, току-що завършил прогимназия и курсове за счетоводство”, допълва разказа си 85-годишният мъж.
 
„Влезе чифликчията, поздрави – възпитан, достоен, учтив, с брадичка и бастунче. От политическия отдел му съобщиха, че ще му впрегнат всички волове, коне и каруци, ще почнат да му събарят и извозват камъните от постройките, за да се строят ТКЗС и конюшни. Още виждам очите и сълзите му, но и достойното му поведение. Той само отговори на разрушителните намерения: „Щом така сте решили…”, с вълнение продължава разказа си Гинко Ташев. 
 
Така приключва историята на камилите в Добруджа, така завършва и ерата на чифликчийството. 85-годишният Гинко Ташев още живее в Белгун. Често се връща в спомените си и с радост разказва – увлекателно, живо и интелигентно. 
 
След това пътуване във времето със спомените на Гинко Ташев, се пренасяме и в разказа на Йордан Йовков ”Добруджа някога”. В него писателят сравнява безкрайните буйни пасища и големи чифлици с прериите в Америка и степите в Русия. Емблематичното произведение свидетелства за златния век на родното скотовъдството и за наличието на камили в Добруджа.