Една скъпоценна порода свине - как се опазва?

Фермата на Нела Илиева от варненското село Старо Оряхово е от малкото животновъдни стопанства в страната, които отглеждат автохтонната порода „Източнобалканска свиня“. Те опазват ценния генофонд и биологичното разнообразие на България.

 

 

Месото от източобалканските свине попада в категорията на диетичните заради неговите ценни хранителни качества и благоприятното съотношение на мастните киселини. Поначало продата е пасищна. Животните сами намират храната си в горски и полупланински райони на височина до 650 метра надморско равнище. Месото им съчетава добрите вкусови качества на дивеча и питомната свиня.

 

Прасетата от тази древна автохтонна порода са най-често черни и дивото им потекло личи, но те са по-кротки от дивите свине и не се плашат хората. Смята се, че са пристигнали по нашите земи преди 2 500 години с преселници от Йонийско и Егейско море, които са уседнали край Черно море – в Странджа и на север край Камчия.

 

Писмени сведения за породата у нас има отпреди четири века. Нейни роднини се срещат и днес по делтата на река Дунав в Румъния, на остров Сардиния в Италия и по границата между Испания и Португалия.

 

Пазарът и Африканската чума по свинете (АЧС) са двете най-големи заплахи за оцеляването на източнобалканските свине в нашата страна. Породата се отглежда в едва 13 общини, разположени само в три области – Бургаска, Шуменска и Варненска.

 

 

Особено трудно е положението на стопаните във Варненска област. От откриването на първото у нас огнище на АЧС на 31 август миналата година в провадийското село Тутраканци досега цялата област е поставена под карантина. 

 

„Животните са затворени. Нямаме право да ги извеждаме на паша. От нас се иска да дойдем и да ги нахраним. Ако има нещо за почистване, да почистим. Когато не сме под карантина, е друго. Ставаме сутрин рано, извеждаме ги на паша и се прибираме късно вечер“, разказа Нела Илиева пред Фермер.БГ.

 

Стопаните, специализирани в отглеждането на тази порода, имат търговско дружество, което да търси пазари и организира продажбите. Още преди идването на чумата се усеща застой в търсенето. Ценителите знаят, че именитата Смядовска луканка се произвежда именно от месото на черните източнобалкански прасета.

 

Луканката е известна и на европейския пазар, но до животновъдите този успех не стигна.

 

 

Всяка година животновъдите заплащат на горското стопанство „Шерба“ билети за пашуване, но тази година няма разрешени отдели в горите. Пашата е много важна за тези животни. Свинете от източнобалканската порода се чувстват най-добре на свобода, когато могат сами да избират храната си: жълъди, треви, корени, гъби.

 

 

„Когато са под карантина, е трудно, защото животното не е спокойно. Получава се канибализъм, започват да се хапят“, допълва Нела.

 

Карантината трае вече осем месеца, а краят й не се вижда. За щастие няма нови случаи на АЧС в областта. Драконовските мерки за биосигурност обаче остават. На входа на свиневъдната ферма на Нела има стелка за дезинфекция на обувките, пръскачка с дезинфекционен разтвор и полева чешма за измиване на ръцете.

 

В страната има само две кланици, които обработват черни прасета. И двете са в Шуменска област. До миналата година изследванията на кръвни проби от животните са били безплатни за стопаните. После им казали, че тези тестове ще се извършват от кланиците и фермерите няма да имат грижа.

 

С идването на карантината обаче пробите станали платени. Разходите за това съвсем не са малки. На ветеринарния лекар се плащат 5 лв. за взимането на пробата и отделно за пътния лист. Изследването на кръвта излиза 30-40 лв. за едно животно.

 

 

„На нас ни трябва предимно фураж. Това е истината. Когато животните са затворени, разходите са големи. Когато нямаме продажби на животни, ние не можем да закупим фураж и е трудно“, обяснява Нела.

 

Изкупните цени на свинете от източнобалканската порода поначало не са високи. Миналата година те са били 2,80 лв./кг живо тегло. Но стопаните и на тези цени са били доволни, защото са им осигурявали поне някакъв приход. От септември досега фермата има само разходи.

 

 

„Килограм фураж струва 30 стотинки. За един камион с 10 тона царевица или жито ни трябват 3 000 лева. Това е храната за един месец, но зависи колко даваме на животните. Колкото им дадем, всичко изяждат“, споделя стопанката.

 

Единствената субсидия, която получават, е по марката „Агроекология и климат“ - по 120 лв. на възрастно животно свиня-майка или нерез. Фермерите в бранша сега са в режим на оцеляване и всяка помощ за тях е добре дошла.

 

Нела Илиева е член на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня (АРСИС). В нея членуват 19 стопанства. Преди години са получили държавна помощ de minimis. Сега ситуацията в бранша е много по-тежка, но все още няма изгледи за такова подпомагане.

 

По-големият син в семейството е 26-годишен, по-малкият е на 20. Двамата работят извън селското стопанство. Помагат във фермата, когато има повече работа.

 

 

„Идват, помагат, когато имаме нужда от тях, но гледам да не ги занимавам във фермата. Предпочитам да си ходят на работа, да не се занимават с животновъдство, защото е много трудно. Никъде не е лесно, но все пак е по-добре в края на месеца да имаш сигурен доход, заплата“, признава Нела.

 

Независимо от трупащите се дългове и трудностите нейните мечти са свързани с фермата. Карантината рано или късно ще бъде премахната и продажбите ще се подновят. 

 

„Просто бих желала да стане по-добре с пашата, да се отпускат повече отдели, където да пашуват животните. Да има наистина пазар, който да ни стимулира. Когато има пазар и всичко е наред, няма никакъв проблем да се гледа това животно. Няма ли паша, това животно затворено не можеш да го гледаш“, казва Нела.

 

На моменти й се е искало да махне животните, но всеки път е надделявала любовта към тях и надеждата, че нещата ще се развият към по-добро. „Със сигурност ще ни е трудно, но желанието ни е да ги гледаме. Не знам докога“, споделя стопанката.