Чифлик „Ливади“ е един от примерите за здравословно отглеждане на пасищни животни, за които може да се изпишат тонове хартия. Негов създател е собственикът на Винарна Дамяница Филип Харманджиев. 
 
 
„Гледах един TED на Майкъл Полан, който е за похода на царевицата и как царевицата превзема света. Там имаше кратък епизод с Джоел Салатин, фермерът, който всъщност считам за мой ментор. Купих книгата му „You can farm““, разказа Харманджиев пред Фермер.БГ. 
 
Според него тази книга спокойно може да се нарече библия за пасищния земеделец. 
„Първата година бяхме съвсем прототипни. Имахме 30 кокошки и 400 бройлера, които раздадохме на потенциални клиенти. Дадохме им един план за шестте месеца, в които е възможно пасищното отглеждане. Хората се записаха, взеха си пилетата и така ни подкрепиха в едно съвсем ново и неизвестно начинание“, споделя Харманджиев, който не се уморява да цитира Салатин и неговите ценни уроци. 
 
В момента в чифлика се изчаква да излезе зимната покривка на полето, на което е засята смес от зърнени и бобови растения, които ще се пасат от говедата и прасетата, които отглеждат. Дори сеитбата в чифлика е специална. 
 
„Използваме директно засяване, т.е. безоранно земеделие. Всички хранителни вещества, които излизат от животните – техните торти, се интегрират в полето и на практика повишаваме плодородието на този иначе слабоплодороден бивш рибарник. За времето, в което сме тук, има много ясна промяна в типа треви, които излизат и в плодородието. Така че всяка година имаме по-голям добив на растителна маса“, обясни Харманджиев. 
 
 
По думите му този метод не избива микроорганизмите  при обръщането към слънцето на горния слой на почвата. Друго предимство е, че се спестяват средства. 
 
„Вместо да ореш, дисковаш и сееш, имаш само една операция. Много по-бърз си. Не си толкова зависим от състоянието на почвата когато сееш, т.е.  да е достатъчно пръхкаво, за да можеш да разбиеш буците и т.н. Най-вече пазене на живия живот в почвата и спестяване на операции“, разказва фермерът. 
 
Един от любопитните обитатели на Чифлик „Ливади“ са свинете от породата „Мангалица“. 
„Това е една стара, т.нар примитивна порода от Балканите, която е стигала от Унгария до Кулата. И в България е имало мангалици, но във времето на индустриализацията на животновъдството се набляга на бързорастящи породи без толкова сланина. Популацията се свива изключително много“, разказа Харманджиев. 
 
В момента се наблюдава бум на отглеждането на тази порода и той най-вече в Унгария. По думите на Харманджиев това е кобето на свинете, тъй като сланината им е голяма, има много интрамускулна мазнина, което пък прави месото им крехко и вкусно. 
Животните са на падок на полето, който се мести на около 2 седмици. Така животните се преместват от паразитите и имат нова паша. 
 
„Хубавото на мангалиците е, че са изключително кротки. Имат много добра структура за даване на месо. И са свикнали на външни условия. Нашите прасета винаги са на открито. Мангалиците също така са доста резистентни на паразити. Така че са една от добрите породи за външно гледане, заедно с „Дюрок“ и „Източнобалканската свиня““, отбеляза фермерът. 
 
Той добави, че при питомните прасета има проблем с инстинкта им да правят гнездо, докато при мангалиците това го няма и съответно по този начин се осуетява смачкването на малките. 
Храната на животните е един от съществените фактори за тяхното здраве. В чифлика добавят голям процент ечемик към фуража им, за да може да се втвърди мазнината им. 
 
„Ако прасето се храни с фураж с по-високо съдържание на мазнини, сланината се разтича. Тя става с доста ниска точка на топене, което силно затруднява колбасарството, защото самата мазнина изтича и остават дупки в колбаса, в който вече има условия за гранясване и за оксидация на месото. Затова задължително имаме поне 40% ечемик“, обясни Филип Харманджиев. 
 
 
Иначе свинете похапват и предварително засети смеси от тикви, царевица и фасул, а също така получават и солидна доза цвик от мандрата, което пък им дава допълнителни минерали и протеин. 
 
„Ровейки прасетата си набавят и доста от минералите от почвата. Ние нямаме никаква необходимост да бием инжекции с желязо на малките или да им вкарваме някакви други минерали. Имат и достъп до минерални блокчета основно с цинк, което им е важно за баланса“, каза стопанинът на чифлика. 
 
По думите му рядко се случва едно животно да се разболее, тъй като те не живеят под стрес. Ако обаче това се случи, животното се отделя от другите и се лекува с пробиотици, витамин С и пробиотичен ябълков оцет. Всичко това става под контрола на ветеринар. 
За свинете се грижат между двама и трима души, които основно проверяват електропастира, сменят падока или набавят допълнителна храна. Водата пък е автоматизирана. 
 
На свинете са осигурени слама и сено, с които те си правят гнезда и леговища. 
„В общи линии ги оставяме да се оправят с битовите работи сами – гнезда на майки, правене на леговище и т.н. Човекът се грижи основно да имат максимален достъп до всичко необходимо – вода, минерали и фураж“, разказа Харманджиев.  
Полетата в чифлика се ротират и преди да дойдат прасетата, на мястото са били говедата. Прасетата са любители на изсъхналите говежди изпражнения, тъй като от тях си набавят допълнителни витамини и отделно доизяждат това, което е останало като паша след кравите. 
 
Когато пък свинете се изпратят на полето с  по-калорични растения, кокошките са тези, които следват говедата. 
„Гледаме да има винаги поне две животни в комбинация. Първо, за да използваме по-добре земята и второ, за да прекъсваме цикъла на паразита. Защото паразит върху говедо не може да вирее в организма на кокошка или на прасе и обратното. И всъщност по този начин има по-голям престой на едно животно на единица площ, но няма такава опасност от патогенен натиск“, обясни Харманджиев. 
 
По думите му цикълът на паразитите е 21 дни, като именно заради това прасетата се задържат максимум 14 дни на едно място, а говедата се местят на 2-3 дни. 
„Така могат да изпасат дадения падок, без да имат възможност да изпасат прираста на растението. Защото прираста на растението се финансира от запасите в кореновата система. Ако този нов прираст се изпасе преждевременно, на практика мазето на растението е изпразнено и тогава растението много трудно възстановява на ново фотосинтетичния си апарат.
 
Докато, ако се даде възможност растението да си набави фотосинтетичния апарат, да поработи, за да върне в мазето хранителните вещества, които му трябват, за да презимува, тогава на практика възстановяването е много по-бързо и има много по-добър добив на растителна маса от въпросното пасище“, отбеляза Харманджиев, като добави, че термините за този принцип са доста, но в основата е бързото местене на малка територия на гъста група от животни, които тотално да изпасат растенията. 
 
 
Бройлерите в чифлика са прибрани в кафези, по дизайн на Джоел Салатин. При него обаче той използва нагъната алуминиева ламарина, чийто процепи осигуряват добра циркулация на въздух. Такава ламарина обаче не може да се намери в нашата част на света.
 
За да няма проблеми с горещините, в чифлика са създали кафези тип „оранжерия“, които са с по-висока конструкция. Тези кафези се местят всеки ден, за да могат бройлерите да пасат от люцерната и тревата, които заедно с чистия въздух и витамин D от слънцето, са основни фактори за здравето им. Птиците живеят до около 90 дни, докато индустриалните бройлери са готови за клане за 28-33 дни. 
Тяхното меню съдържа паша и фураж, който не съдържа соя и медикаменти. Въпреки това успяват да постигнат нужното протеиново количество в храната. 
 
„Бройлерът е като Ферари. Ако му дадеш бензин с ниско октаново число, започва да страда. За разлика от носачките или прасетата, които не са с толкова високи изисквания“, обясни Харманджиев, като добави, че идеята за смеската за пилетата е да бъде хранителна, а не да постигне дизайнерски ефект върху месото. 
 
Носачките пък са настанени във специални вили, който са на шейна и са заградени с електромрежа. Те се местят на всеки три дни. При тях режимът е доста по-свободен, отколкото при бройлерите. И в тяхната храна няма ГМО и медикаменти. 
 
 
„Отделно си набавят буболечки, червеи и всякакви насекоми. Но основното нещо е пашата, тъй като им дава и здраве, и съответно всичките витамини и минерали, които не им достигат при смеската. Могат да осъществят инстинктите си напълно  – да си разтягат крилата, да се протягат, да кълват, да гонят буболечки, да се разхождат“, обясни Харманджиев, като подчерта, че именно безстресовото отглеждане на животни е причината за малкото здравословни проблеми. 
 
„Детската градина“ на малките пиленца  има т.нар. дебела постеля, която се трупа цяла година. По този начин се гради имунитета им, тъй като постепенно се климатизират и към патогени. Това става чрез ефективни микроорганизми, което представлява пробиотична зараза, която е създадена от японския учен д-р Хига.
 
 
Според неговата теория, микроорганизмите се делят на три вида – добри, лоши и неутрални. Неутралните винаги минават на страната на мнозинството. Когато се зарази средата с добри микроорганизми, неутралните минават на страната на добрите и така се заемат нишите на патогените. С този метод се избягва и неприятната миризма от изпражненията на животинките.
 
„Като заразим постелята, добрите доминират. Освен това постелята се стопля от влагата, тъй като бактериите отделят топлина. А когато свърши сезона, постелята се събира и се слага в компост“, разказа Харманджиев. 
 
В компоста пък се добавя пепел от слама, в която се съдържа много калий. Готовият, омесен компост се разпръсква на полето, където пък се сеят културите, необходими за пашата на животните, с което пък се затваря системата.