Сдружаването е тема, за която мнозина фермери говорят, но допускат, че липсата на реализиране на тази идея между земеделските стопани се дължи на темперамента и особеностите на характера на хората у нас. 
 
 
Има обаче и добри, работещи примери. Това е търговската компания Г-8, която група земеделски производители създават преди 8 години. 
 
„По този начин 11 души купуваме торове, препарати, реализираме продукция, помагаме на колегите, когато можем. Това се случва вече от 8 години. Тайната е всеки да си зарови леко егото, защото ние сме определено хора с различни мнения, но когато сме заедно, се слушаме и решенията трябва да се вземат 100% с единодушие. Този, който не е убеден, другите трябва да бъдат достатъчно убедителни, така че той да се съгласи. Един от учредителите и кръстниците на това сдружение е Иван Генчев Танев“, разказа за Фермер.БГ Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите и един от учредителите на Г-8, а също и член на УС на НАЗ.
 

Ръка за ръка 

 
По думите му необходимостта от взаимопомощ между стопаните трябва да е водеща и именно това е подтикнало и създаването на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, който членува в националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). 
 
 
„Българите сме един доста интересен народ. Искаме някой друг да ни реши проблемите. Всеки трябва да знае, че той решава проблема, че проблемът, ако днес е при съседа, утре ще дойде и при него. Затова той трябва да помогне на съседа, за да не дойде проблема при него. По този начин е учреден и Тракийския съюз. Наш колега имаше нужда от помощ. Ние – близо 40 човека, отидохме и му помогнахме. Това показа, че сме голяма сила, когато сме заедно и вече 14 години вървим по този начин“, посочи Берберов. 
 
 
Според него сдружаването, обединението и работата заедно е посоката, в която трябва да върви българското земеделие, за да бъдат фермерите успешни. 
 

Законът за браншовите организации

 
В тази връзка създаването на закон за браншовите организации би помогнал на стопаните да бъдат коректив на законотворчеството, смята Берберов, който освен зърно, отглежда и етерично-маслени култури, а от една година и овошки. 
 
Според него политиците и въобще хората, заети с писането на закони, засягащи по някакъв начин селското стопанство, и други нормативни актове не се съобразяват с реалната ситуация при фермерите. Берберов даде пример с породилите недоволство проектозакон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход и скандалният проект на наредбата за въвеждане на нови декларации и водене на регистър на всеки грам гориво, използван от земеделските стопани. 
 
„И законът, и наредбата са писани от хора, които реално погледнато не са усетили нашата нужда и нашата специфика на работа. Ние искаме, когато се пишат законите да дойдат и да видят как ние работим, какви са нашите проблеми и тогава да се напишат закони. Ние сме за ясни правила – да ги има, но нека те да бъдат съобразени с начина, мястото и нашата специфика на работа“, коментира Берберов.
Точно заради това, според него, е необходимо да има закон за браншовите организации.  
 
„Нуждата от този закон е това ние за бъдем коректив на законотворчеството. Нужно е да бъдем чути какво можем да изпълним и кое не е в нашите сили“, отбеляза председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.  
Той смята, че стопаните са узрели за такъв тип нормативна уредба. 
 
„Мисля, че сме узрели от гледна точка на това, че имаме много разнопосочни идеи, които би трябвало да се синтезират, да се анализират и да се предложат“, анализира Берберов и открои и друг аспект – създаването на земеделска камара
„Мисля, че една силна камара ще бъде необходимост на земеделския стопанин, защото на него ще му се предлагат не само по-добрата информация, но той ще има достъп от първо лице на новости, на перспективи, а в някои от държавите това е и начинът да имаш достъп и до земя“, посочи стопанинът.