Патрик Смитьойс живее в България от няколко години. Основното му занимание са различни проекти от социален характер, въпреки че е предприемач по призвание. Той активно изразява гледната си точка и отвежда своите последователи на интересни приключения от България, благодарение на кратките документални филми, които прави. По един подобен проект Смитьойс работи вече близо 2 години. Темата е земеделието в България. Ето какво разказа той за проекта, хората на село, субсидиите и проблемите в сектора за Фермер.БГ.
 
- Разкажете ни малко за себе си - откъде сте, защо избрахте България за своя нов дом?
- От Холандия съм. От едно малко село до германската граница. Всичките ми съседи бяха фермери и от малък помагах на комшиите през свободното си време. Казват, че Холандия е пример за много сектори в земеделието.
 
Дойдох за първи път в България през 90-те години, търсейки фабрики, на които на възложа поръчки. Милиони сака, панталони, тениски и пуловери сме направили в България за износ. През 2004 г. продадох текстилния бизнес и реших, че искам да живея в България. Тук е домът ми. Като много българи имам чувството, че съм свързан с тези земи. Странно е един чужденец да го каже, но е така. Само тук се чувствам щастлив. България е много специално място и всички, които живеем тук трябва да направим всичко възможно да запазим красотата и автентичността й. 
 
 
- Създавате и кратки филми за България. Какво Ви насочи да разгледате и сектор "Селско стопанство"?
- Направил съм доста филми за България и проблемите тук. Виждам, че България има наистина огромен потенциал в земеделието, но някак си той се развива в грешна, според мен, посока. Исках да разбера цялата истина за странния подход. Също както с предишните филми, реших да взема със себе си оператор при моите обиколки из българските земи, за да направим филми за това, което срещаме по пътя си. Исках повече хора да научат заедно с мен, как стоят нещата и да чуят мненията на хората от бранша, как може да се промени сегашното положение в този сектор. 
 
- Каква е концепцията на филма Ви? Какво ще представлява той, каква е идеята и кои са въпросите, които засягате? 
- Във филма показваме сегашния модел на крупното земеделие в България в контраст с малките фермери, които се мъчат да правят нещо, но по ред причини - накрая нищо не правят. За големите можем да кажем, че са успешни, поне във финансов аспект, въпреки че стойността на готовата продукция на декар и при тях е много ниска. Изнасяме основните ни култури: зърното, царевицата и слънчогледа предимно като суровина, за да бъдат използвани като храна за кравите и пилетата другаде.
 
 
При малките земеделците проблемите са толкова много, но почти всичко се свежда до недоверието, което имат един към друг и нежеланието да работят заедно. Тук не ви казвам нищо ново. Нито за проблемите при големите, нито за проблемите при малките. Въпросът е, че никой не мисли за общото благо и развитието на цялата страна и на всички българи. Всички мислят само за себе си и само за днес.
 
- Според Вас, като страничен наблюдател, как можем да се справим с проблемите?
- България е малка страна. Ние трябва да наблегнем на свръх качество. Био или не толкова био, няма значение. Трябва да се позиционираме на пазара като земеделски производител, без компромис, със запазени марки или сертификати за качество, които държавата да гарантира. Европейският елит трябва да бъде таргет групата ни. Те са десетки милиони хора, готови са да плащат по-високата цена, но искат истински продукти. Не само във формата на суровини или полу-суровини, но и продукти от преработвателната индустрия, която тепърва трябва да изградим или построим. Нека холандците да хранят кравите си с това, което сами отглеждат. Няма нужда ние да им изнасяме фуражното ни жито, а да внасяме домати.
 
 
Разбира се, има хора, които са намерили пътя си. В България има и предприемачи, които проявяват истинско отношение към земята, която стопанисват и се опитват да излязат от матрицата. Точно това са хората, които показвам във филма си, тези, които дават добър пример.
 
- В продължение на 2 години сте снимали филма си за земеделието, срещнал сте се с всякакви хора, разказаха ли Ви те някакви интересни истории? Споделиха ли болката си? 
- По селата няма човек, който да не е бил жертва на някаква измама. От там нататък продължаваме с недоброто разпределение на субсидиите. Нека да не говорим за ината и за нежеланието на малките фермери да се кооперират с другите. 
 
 
- Видяхте ли финансирани бизнеси от Европейския съюз? Как изглеждат те?
- Да, често са много красиви на външен вид и доста мащабни. Има и обаче много недомислени проекти. Хиляди декари овощни градини, например, без хора наоколо, които да събират реколтата. 
 
- Смятате ли, че субсидиите изкривяват сектора?
- Субсидиите на декар не са добре измислени. Според мен, ако въобще ще има субсидии в Европейския съюз, тогава единствената справедлива база, е да имаме различни програми за различните реколти и продукти. Оттам да се сметнат само реално произведените количества и да им се дава субсидия, а не тя да е върху декари площ.
 
Преходът към новия строй стана твърде бързо. Хората не бяха готови и все още не са. Колкото и да е неприятно, мисля, че земеделието е именно сектора, в който отново държавата трябва да наложи правила и да продиктува общата политика. Преди време един земеделец ми каза, че основната политика за земеделието на една държава трябва да бъде изхранването на собственото си население. Оттам нататък всичко е бонус.