Процесът на реформи в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. ще бъде „еволюция, а не революция“ и по-конкретно модернизиране и опростяване на политиката. Това каза комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, по време на пресконференция след заседание на Съвета на Европа.
 
 
Хоган подкрепи доброволните, а не задължителните мерки за управление на кризиси и изрази предпочитание да се използват наличните инструменти по Първи и Втори стълб на ОСП.
 
По думите му изграждането на гъвкави инструменти за устойчивост и управление на риска ще бъдат основен елемент във всяка бъдеща политика. 
 
Комисар Хоган обясни, е законодателните предложения за бъдещата ОСП ще последват през 2018 г. 
 
Относно директните плащания комисарят по земеделие обясни, че балтийските държави и страните от Източна Европа ще "мобилизират своите политически аргументи затова, защото трябва да има сходство на плащанията в ЕС, което неизбежно ще бъде част от обсъжданията за ОСП след 2020 г.".
 
Предвид несигурността, свързана с "Брекзит", дясноцентристката Европейска народна партия, която държи 241 места в Европейския парламент, предлага да се отложи до 2025 г. влизането в сила на преразгледаната и изменена ОСП. Официалната позиция, приета от нейната политическа асамблея в Копенхаген на 4 септември е, че новата ОСП трябва да запази структурата на настоящата политика, но съществено да промени разпоредбите по екологизирането, да установи фонд за кризи, който да не е предмет на годишен бюджетен подход, както и да се дава възможност за укрепване на преговорната мощ на организациите на производители в хранителната верига. На подобни идеи се крепи и позицията на земеделската общност в България относно ОСП след 2020 г.