Европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган приветства противопоставянето на някои държави членки на идеята за въвеждането на съфинансиране на разходите за директни плащания и пазарна подкрепа (Първи стълб на ОСП), след обсъжданията в Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство относно бъдещето на ОСП.
 
 
По инициатива на делегацията на Испания министрите имаха възможността да обсъдят как би могла да бъде финансирана ОСП след 2020 г., когато приключва Многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР). Испания отбеляза, че в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС четири от петте сценария биха довели до значително намаляване на финансирането на ОСП. Няколко министри подкрепиха бележките на Испания и изразиха несъгласие с идеята, която фигурира в документа за размисъл, за съфинансиране на разходите по Първи стълб. 
 
"Редица страни-членки на ЕС се противопоставят на всяка идея за съфинансиране на плащанията по Първи стълб и аз мога само да ги приветствам", каза комисар Хоган по време на пресконференция. 
 
"От значение е, че има равнопоставени условия за всяка от държавите членки и финансирането на ОСП се основава на ЕС", продължи той.
 
„Всички министри на земеделието искат надлежно финансирана ОСП“ коментира Комисарят с удовлетворение. 
 
 
Пред министрите обаче Хоган призна, че "има силен натиск за съкращаване на бюджета на ОСП с оглед нови, променящи се политически приоритети" в ЕС и в резултат на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Брекзит засилва бюджетния натиск, „което също променя цялостния баланс в бюджета на ЕС".
 
Естонското председателство на Съвета на ЕС ясно заяви, че министрите, разбира се, са поискали да се запази финансирането на ОСП, въпреки че политиката трябва да бъде опростена и модернизирана. 
 
Необходима е "по-опростена ОСП, която да улесни земеделските производители. Също така е необходимо да се подобри конкурентоспособността на сектора и да се запазят работните места", каза естонският министър. Люксембургският министър Фернан Етген заяви, че държавите-членки "се нуждаят от силна ОСП", която да е част от един общ европейски проект, изискващ бюджет, съизмерим с нивото на нейните амбиции. 
 
"Според мен излизане от ОСП (CAP-Exit) не може да се разглежда като алтернатива по никакъв начин", подчерта той.
 
Финландия твърди, че ОСП не трябва да понася бремето на Брекзит. Между държавите членки, които в известна степен подкрепят намаляването на директните плащания за ОСП, Швеция каза, че трябва да се намери начин да се "направи повече с по-малко". Тя настоя за по-целенасочена подкрепа чрез Втори стълб. Холандия също подкрепи това предложение и отбеляза желанието си да превърне ОСП в политика по храните (премахване на плащанията на площ и пр.).
 
 
Полската делегация информира Съвета за резултатите от срещата на министрите на земеделието от Вишеградската група (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) заедно с тези на България, Румъния и Словения. Срещата беше посветена на обсъждане на ОСП след 2020 г. и на нея беше изготвена съвместна декларация по този въпрос. Тези държави се противопоставят на съфинансирането на директните плащания. По време на заседанието на Съвета няколко делегации (в частност Франция и Испания) подкрепиха исканията на тези страни. Група държави (Дания, други скандинавски страни и балтийските държави) представи документ за опростяване на ОСП.
 
"Новите" държави членки (по-специално балтийските държави, Румъния и Словакия) подчертаха необходимостта от по-нататъшна конвергенция на директните плащания. Голям брой държави като Дания, Люксембург, Обединеното кралство и Ирландия, които говориха за екологизиране, призоваха за по-голямо опростяване на правилата. Няколко държави (включително Португалия, Финландия и Словакия) отново призоваха Комисията да предприеме действия за по-добро противодействие на нелоялните търговски практики и за укрепване на позицията на земеделските стопани по веригата на предлагането на храни.