Филип Харманджиев: Селското стопанство отива към време разделно
През моят поглед той изглежда политически изкривен, икономически изнасилен, заради структурата на субсидиите, заради властта на чиновниците и заради неразбирането на нашата администрация какво е предимството на България, каза Харманджиев за Фермер.БГ
Сектор „Селско стопанство“ отива към време разделно според мен. През моят поглед той изглежда политически изкривен, икономически изнасилен, заради структурата на субсидиите, заради властта на чиновниците и заради неразбирането на нашата администрация какво е предимството на България. Това каза Филип Харманджиев, земеделец и собственик на винарна Дамяница и Чифлик Ливади в интервю за Фермер.БГ.
-Г-н Харманджиев, казвате, че не знаете как ще се приеме Джоел Салатин в България. Това значи ли, че няма други фермери у нас, които да изповядват неговата философия?
-Към момента има около 4-5 ферми, за които аз знам. Те работят с неговите методи и се стараят да произвеждат чиста и честна храна. Аз се надявам, че след майсторския клас, който той направи, много повече хора ще бъдат инфектирани с вируса на регенеративното земеделие - това, което изцелява почвата, животните и консуматорите, които се хранят с тази храна. Очаквам и това да даде тласък на интереса, но така или иначе не трябва да се заблуждаваме. Това е бавен процес, който зависи и от това дали консуматорите се движат паралелно с хората, които искат да произвеждат. Дали можем да имаме и пазар, и предлагане? Аз съм оптимистично настроен. Все повече хора обръщат внимание на храната си и все повече фермери обръщат внимание на това, че има пазар и че това е много по-печелившо – да работиш с чисти методи, а не със скъпи химически и вредни методи.
-Подобрил ли сте някой от неговите методи?
-Имам въведени някои различни неща от него, които са в неговия стил. Например имам едни много евтини подслони за прасета. Има цяло движение в САЩ, което е вдъхновено от Салатин. Всеки от другите фермери добавя нещо, дори вече не знам кое е от него и кое от някой негов последовател. Това, което подобрявам или го правя различно е поведението на пазара и структурата на продуктите ни.
В САЩ пазарът е много голям. Там е възможно да имаш малко портфолио от продукти, което да те храни, защото имаш много големи продажби. В България е обратното. Ние имаме много малък пазар и моят подход, като фермер и като животновъд, е да предлагаме повече продукти на по-малко клиенти. Това е и голямата разлика. Ние произвеждаме колбаси по наша поръчка, които са без нитрити и без фосфати; произвеждаме пълномаслени млечни продукти, които пак са чисти и честни, нехомогенизирани и нецентрофугирани. Произвеждаме и зеленчуци, които също са чисти и честни. При нас се налага да имаме по-голямо портфолио, за да можем да задоволим потребностите на клиентите, без да се налага да ставаме много големи в едно или в друго нещо, което дебалансира фермата и я прави по-неустойчива.
-Разкажете ни за пасищното животновъдство.
-На първо място защо пасищно животновъдство? А защо майките ходят с децата си в парка? Защо майките казват изяж си салатата? Там има витамини. Първо пасищното животновъдство дава на животните здраве. Здравето идва през чистия въздух, а не фекалния прах, който дишат в концентрационните лагери. Здравето идва през слънчевата светлина, която дава витамин D, който е изключително важен и за нашето настроние. Дава чистота и нови витамини, защото всеки ден на нова паша имате достъп до повече витамини и т.н. Дава и възможността животните да изразяват своите инстинкти и същност, което ги прави с много по-малко стрес, много по-щастливи. Това също е здраве.
Защо в концентрационните лагери трябва да се прилагат медикаменти? Защото животните са върху бетон, защото животните нямат достъп до слънчева светлина и нямат чист въздух. Съответно нямат витамини и трябва да им се добавят впоследствие. От бетона не могат да си вземат минералите, които са им необходими за изграждане на здравото им тяло, докато в почвата - докато пасат или ровят, си набавят необходимите витамини, минерали и т.н. Поради това при пасищното животновъдство не е необходимо животните да се лекуват профилактично. Понякога има болни животни, но когато те бъдат отделени от голямата група, за да нямат натиск, те се оправят от само себе си или в крайна сметка, в земеделието всички сме свикнали, че нещата се раждат, но и умират. Дори и да е това, е по-добре да имаш селектирани животни, които са със здрав ген, отколкото постоянно да се мъчиш с болни животни.
-Как изглежда сектор „Селско стопанство“ през Вашия поглед?
-Политически изкривен, икономически изнасилен, заради структурата на субсидиите, заради властта на чиновниците, заради неразбирането на нашата администрация какво е предимството на България. Страната ни през 1947 година е била 88% селска. Населението си е било стъпило на краката именно защото е била правилно разпределена и всеки е имал малко животни, малко зърно, малко зеленчуци и т.н. На практика просперитетът на държавата е бил от селско стопанство.
В момента нашето земеделие не произвежда достатъчно добавена стойност. Ще Ви дам и един пример. Зърнопроизводителите, които пълнят корабите и изнасят продукция за Египет, могат да бъдат база за фураж на отглеждането на животни. Много по-добре е това зърно да остане в България, да се отгледат едни прасета, които да се продадат на родния пазар или дори за износ. Месото е с по-висока добавена стойност - един килограм месо е 4 килограма фураж, а политиката прави така, че животновъдството да не е възможно и да е много трудно, заради регулациите – Наредба 44, изискванията за бели, черни зони и т.н
Безумната забрана за пасищно отглеждане на прасета в България прави така, че 55% от свинското, което ядем в тази земеделска държава, пълна с фураж, да е вносно. Това е пълен абсурд! Пълен абсурд е и да се внася сухо мляко, както и преработвателите да правят продукция от това вносно сухо мляко. В крайна сметка, в момента, развиваме едно латифундистко, безжалостно към почвата и околната среда, земеделие, което е пълен роб на нафтата, на химическите торове и химическите добавки, изцяло подвластно на субсидиите. Всеки разговор тук „дай да си говорим за земеделие“ започва със субсидии. Това е финансов разговор, това не е земеделски разговор.
Това е истината но не се оценява. Мляко,месо добито от пасящи животни е качествено ,полезно но в много -по малко количество ,а цените са едни и същи така ,че и малкото останали пасящи животни ще се ликвидират.
Н
Национал
07.10.2017
Земеделието ще се промени коренно, сегашните арендатори постепенно ще се откажат от земята и ще станат ЕДНИ ЕДРИ ЗЕМЕВЛАДЕЛЦИ АРЕНДОДАТЕЛИ и няма да им пука за нищо.
Но най- важното е, че всички ние внасяме вноската в Европейският съюз а те милите земеделци усвояват едни пари и си купуват земя, а защо не се развиват и да правят добавена стойност.
Защото толкова им е капацитета...........
И ще видите какво ще стане когато няма субсидии на декар за зърно производството, ами ще се откажат.
Да ама ние не сме съгласни, защото те усвояваха пари от 2005 - 2020 и си купуваха земя за 20, 50, 80, 100, 200, 500 или 1000 лева и може би 2000 лева на декар и сега си имат по 1000 , 5000, 10000, 50 000 декара или повече земя с тези пари усвоени от Европейският същз/ нашите пари/ .
И след 2020 ще кажат ами не ни е изгодно, да ама ние им осигурихме парите от Европейският съюз.
Щом ще се отказват от земеделието да си върнат усвоените пари
и купените земи на безценица и така сме съгласни.
Ф
Фермер до Национал
08.10.2017
Стани и ти един фермер бре нещастник
Ц
Цената на земята
08.10.2017
Нека Господин Харманжиев да каже как неговите хора изкупуваха земеделска земя и лозя на цена по 80-100/дка, а сега я продават на цена ..! Натрупаха знайно и незнайно как капитал, а сега те са най-девствените хора в Държавата, много странно!
Ч
Черен Петър
08.10.2017
Браво г-н Харманджиев, успех на всички поли-културни фермери!
T
tup selianin
09.10.2017
pone choveka e mughkar i kazva realnosta vghivotnovudstvoto
Достъпът до профилите в Agri.bg временно е ограничен.
Работим върху тяхното подобрение.
Абонирайте се за бюлетина на Agri.bg
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Agri.bg, за да научавате най-актуалните новини, анализи, интервюта и видео репортажи от аграрния сектор за изминалата седмица.
Чрез абонамента ще получавате и информация за важни предстоящи събития в бранша.
6 КОМЕНТАРА
07.10.2017
07.10.2017
08.10.2017
08.10.2017
08.10.2017
09.10.2017