Сектор „Селско стопанство“ отива към време разделно според мен. През моят поглед той изглежда политически изкривен, икономически изнасилен, заради структурата на субсидиите, заради властта на чиновниците и заради неразбирането на нашата администрация какво е предимството на България. Това каза Филип Харманджиев, земеделец и собственик на винарна Дамяница и Чифлик Ливади в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Г-н Харманджиев, казвате, че не знаете как ще се приеме Джоел Салатин в България. Това значи ли, че няма други фермери у нас, които да изповядват неговата философия?
- Към момента има около 4-5 ферми, за които аз знам. Те работят с неговите методи и се стараят да произвеждат чиста и честна храна. Аз се надявам, че след майсторския клас, който той направи, много повече хора ще бъдат инфектирани с вируса на регенеративното земеделие - това, което изцелява почвата, животните и консуматорите, които се хранят с тази храна. Очаквам и това да даде тласък на интереса, но така или иначе не трябва да се заблуждаваме. Това е бавен процес, който зависи и от това дали консуматорите се движат паралелно с хората, които искат да произвеждат. Дали можем да имаме и пазар, и предлагане? Аз съм оптимистично настроен. Все повече хора обръщат внимание на храната си и все повече фермери обръщат внимание на това, че има пазар и че това е много по-печелившо – да работиш с чисти методи, а не със скъпи химически и вредни методи.
 
- Подобрил ли сте някой от неговите методи?
- Имам въведени някои различни неща от него, които са в неговия стил. Например имам едни много евтини подслони за прасета. Има цяло движение в САЩ, което е вдъхновено от Салатин. Всеки от другите фермери добавя нещо, дори вече не знам кое е от него и кое от някой негов последовател. Това, което подобрявам или го правя различно е поведението на пазара и структурата на продуктите ни.
 
В САЩ пазарът е много голям. Там е възможно да имаш малко портфолио от продукти, което да те храни, защото имаш много големи продажби. В България е обратното. Ние имаме много малък пазар и моят подход, като фермер и като животновъд, е да предлагаме повече продукти на по-малко клиенти. Това е и голямата разлика. Ние произвеждаме колбаси по наша поръчка, които са без нитрити и без фосфати; произвеждаме пълномаслени млечни продукти, които пак са чисти и честни, нехомогенизирани и нецентрофугирани. Произвеждаме и зеленчуци, които също са чисти и честни. При нас се налага да имаме по-голямо портфолио, за да можем да задоволим потребностите на клиентите, без да се налага да ставаме много големи в едно или в друго нещо, което дебалансира фермата и я прави по-неустойчива.
 
 
- Разкажете ни за пасищното животновъдство.
- На първо място защо пасищно животновъдство? А защо майките ходят с децата си в парка? Защо майките казват изяж си салатата? Там има витамини. Първо пасищното животновъдство дава на животните здраве. Здравето идва през чистия въздух, а не фекалния прах, който дишат в концентрационните лагери. Здравето идва през слънчевата светлина, която дава витамин D, който е изключително важен и за нашето настроние. Дава чистота и нови витамини, защото всеки ден на нова паша имате достъп до повече витамини и т.н. Дава и възможността животните да изразяват своите инстинкти и същност, което ги прави с много по-малко стрес, много по-щастливи. Това също е здраве.
 
Защо в концентрационните лагери трябва да се прилагат медикаменти? Защото животните са върху бетон, защото животните нямат достъп до слънчева светлина  и нямат чист въздух. Съответно нямат витамини и трябва да им се добавят впоследствие. От бетона не могат да си вземат минералите, които са им необходими за изграждане на здравото им тяло, докато в почвата - докато пасат или ровят, си набавят необходимите витамини, минерали и т.н. Поради това при пасищното животновъдство не е необходимо животните да се лекуват профилактично. Понякога има болни животни, но когато те бъдат отделени от голямата група, за да нямат натиск, те се оправят от само себе си или в крайна сметка, в земеделието всички сме свикнали, че нещата се раждат, но и умират. Дори и да е това, е по-добре да имаш селектирани животни, които са със здрав ген, отколкото постоянно да се мъчиш с болни животни.
 
- Как изглежда сектор „Селско стопанство“ през Вашия поглед?
- Политически изкривен, икономически изнасилен, заради структурата на субсидиите, заради властта на чиновниците, заради неразбирането на нашата администрация какво е предимството на България. Страната ни през 1947 година е била 88% селска. Населението си е било стъпило на краката именно защото е била правилно разпределена и всеки е имал малко животни, малко зърно, малко зеленчуци и т.н. На практика просперитетът на държавата е бил от селско стопанство.
 
В момента нашето земеделие не произвежда достатъчно добавена стойност. Ще Ви дам и един пример. Зърнопроизводителите, които пълнят корабите и изнасят продукция за Египет, могат да бъдат база за фураж на отглеждането на животни. Много по-добре е това зърно да остане в България, да се отгледат едни прасета, които да се продадат на родния пазар или дори за износ. Месото е с по-висока добавена стойност - един килограм месо е 4 килограма фураж, а политиката прави така, че животновъдството да не е възможно и да е много трудно, заради регулациите – Наредба 44, изискванията за бели, черни зони и т.н 
 
Безумната забрана за пасищно отглеждане на прасета в България прави така, че 55% от свинското, което ядем в тази земеделска държава, пълна с фураж, да е вносно. Това е пълен абсурд! Пълен абсурд е и да се внася сухо мляко, както и преработвателите да правят продукция от това вносно сухо мляко. В крайна сметка, в момента, развиваме едно латифундистко, безжалостно към почвата и околната среда, земеделие, което е пълен роб на нафтата, на химическите торове и химическите добавки, изцяло подвластно на субсидиите. Всеки разговор тук „дай да си говорим за земеделие“ започва със субсидии. Това е финансов разговор, това не е земеделски разговор.
 
- Накъде отива сектора с едно изречение?
- Според мен отива към време разделно.