Успях да намеря рецептата и да мотивирам сина си и сега той ми подава ръка за следващото ниво, разказва един от най-авторитетните зърнопроизводители в България. Фермер.БГ гостува на Димитър и Андрей Мачуганови. Вижте тяхната история.
 
 
Трудно е да се говори за Димитър Мачуганов, без да се включат суперлативи. Думата му се чува в целия земеделски сектор, но това се дължи на дългогодишната му самоотвержена работа като зърнопроизводител, но и като браншовик. Бил е ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите, сега е в Управителния съвет на организацията, а освен това ръководи Сдружението на зърнопроизводителите в Ловеч. От няколко години с него работи синът му Андрей, който навлиза с бързи и сигурни крачки в бизнеса на баща си. 
 
Всичко в разговора ни се върти около семейството. Решенията се взимат заедно, денонощната работа е заедно. Дори интервютата вече ги дават заедно. 
 
През 2001 г., когато бизнесът на семейство Мачуганови за търговия на електо апаратура заглъхва заради ситуацията в държавата и преустановяването на работа на доста предприятия, те се решават на смелата крачка да тръгнат по пътя на земеделието. Това не е ново за Димитър Мачуганов, защото неговите родители и роднини дълги години са обработвали земя и са превивали гръб над нивите край родната Летница. 
 
„Нещо ме подтикваше и се чувствах в правилна посока земеделие. 2001-ва са ни първите опити с наследствените имоти, които имаме от родителите ми и от моите роднини. Тогава събрахме общо 120 дка и се опитахме да правим земеделие. Не знаехме на кой свят се намираме“, спомня си зърнопроизводителят, който днес обработва малко над 35 000 дка. 
 
Година по година земята се увеличава, като две години след старта на новото начинание, местната кооперация, чийто функции затихват с настъпващата поземлена реформа, предлага сътрудничество на Мачуганови и те приемат. Така декарите се увеличават на 6 000. 
 
„Страшно беше. Много земя. Машинният парк беше под всякаква критика. Което успяхме да вдигнем на крака от кооперацията – стари машини, стара технология. Изоставени машини, в изключително тежко състояние. Денонощно ремонти, денонощна поддръжка, с една единствена цел – да се случат нещата. Голям мъка беше. Тогава бяхме всичко на всичко 4 човека и работехме денонощно“, разказва Мачуганов-старши. 
 
 
 
Отглеждането на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица поглъща всички финансови ресурси на фамилията. 
„Всички капитали, които бях успял да натрупам преди това в целия си съзнателен частен бизнес, за две години се стопиха. Защото не се получаваше. Земята беше наистина трайно изоставена, плевелите бяха по-големи от тракторите. Но това не ни отказа. Надеждата, че някога ще влезем в ЕС, че ще бъдат регламентирани отношенията, че ще можем да станем европейци, ни крепеше. Сигурно тогава повторих над 1 млн. пъти: „Като влезем в Европа. Като дойде в Европа“. Това ни крепеше през цялото време и се надявахме, че ще дойде това нещо. През 2007 г. вече не знаех с колко точно кредити разполагаме фамилията. Започнах със собствени средства, похарчих ги и се наложи да ползваме кредити“, обобщава главата на семейството.  
 
Тогава обаче настава обрат. Цените през въпросната сушава година, в която за първи път българските земеделци имат възможност да се възползват от свежите европейски пари, са повече от добри. Тогава Димитър Мачуганов, по думите му, си стъпва на краката и започва да работи с пълна пара. 
 
В последно време обаче, тенденцията за трупане на декари вече не е приоритет за него. 
 
„За разлика от много колеги, намалихме земята. Решихме, че трябва да си оставим земя, която да можем наистина да експлоатираме и да я стопанисваме правилно докрай и да постигаме максимални резултати. Модата да наемаш на всяка цена и всякаква земя, мисля, че вече отмина и всеки един трябва да си преструктурира стопанството. Онези, прекрасни времена, заради световната конюнктура, която имахме, с добрите цени, вече отдавна отминаха. Сега човек трябва добре и тънко да си прави сметките, за да се получават така нещата, че да има добавена стойност, макар и малко, за да може да опази това, което сме постигнали като стандарт на работа, като стандарт на доходност, с което да ни позволи да опазим екипите си“, смята Димитър Мачуганов. 
 
Един от големите ресурси, които се отделят е за поддръжка на машинния парк. Според зърнопроизводителя съвременните машини не са толкова надеждни, както навремето. 
 
„А това означава, че трябва да имаме доходност. Трябва да мислим малко по-рентабилно и малко по-разумно“, посочва той. 
 
 
 
Как обаче той и колегите му от Националната асоциация на зърнопоризводителите успяват да бъдат толкова сплотени и думата на асоциацията да се чува в цялата държава, ако се наложи. 
 
„Много просто. При нас има абсолютна демокрация. Нямаме авторитаризам. Имаме доказани професионалисти и самите регионални структури излъчват едни работещи и можещи хора. Там е голямата магия. Регионът да те избере в едни коректни избори и оттам да идеш на национално ниво“, споделя тайната Мачуганов. По думите му в асоциацията думата „политика“ е абсолютно забранена. „Само някои малко да прояви някаква симпатия и как да кажа – става нарочен. И никой не си позволява. В националната асоциация са наистина реални представители на структури. Хора, които работим реално в сектора и представляваме реални колеги от регионалните структури.  Ние имаме културата и имаме самосъзнанието, че единни сме силни и да приемем и чуждото мнение. Това е голямата ни сила. Успяваме да приемем и да изпълняваме, макар и не нашето докрай решение и чуждото мнение“, посочва земеделският производител. 
 
Не така лесно му е било, обаче, в мисията да заинтересова сина  си –Андрей и земеделието да стане негов път в живота. 
 
„Когато бях по-малък, не съм си представял, че земеделието ще бъде моето поприще. Като по-малък се интересувах от компютри, ИТ, мечтаех за големия град и т.н. Но сега, в момента,  не мога да си помисля за това нещо, защото тук е моето поприще, тук е нашият семеен бизнес и тук е моето призвание и вече много обичам това, което правя“, разказва Андрей, който е изучавал международни отношения, а след това завършва стопанско управление, което според него сега много му помага в семейния бизнес. Когато открива своята мотивация, младият мъж вече тръгва с бързи крачки по отъпкания път на баща си.  
 
„В началото се мотивирах, защото аз съм наследникът на това нещо. Защото моите родители са започнали от нищото и със страшно много труд са изградили един честен и хубав семеен бизнес. Земеделието всъщност е най-хубавият бизнес, защото допринасят за изхранването на света. Произвеждаш храна за животни, произвеждаш храна за хора. Да, трудно ми беше в началото да повярвам, че това е моето поприще, но като влезе човек в тази цялата вихрушка и вече това е нещо, което желая и това е, което търся. Ставам сутрин и нямам търпение да дойда на работа, защото знам, че искам да ида на полето, искам да ида при машините“, коментира Андрей Мачуганов и споделя, че най-ценното, което е научил от баща си е да бъде постоянен. 
 
„Без постоянство няма как да правиш добро земеделие“, убеден е наследникът на фамилията. 
 
 
От друга страна Димитър Мачуганов споделя: „Аз да кажа за колегите, които се чудят какво да правят с децата си. Щастливец съм, че успях да мотивирам сина ми. Бях се отчаял. Имам един ментор – Божидар Митов. Много пъти съм му се оплаквал. Казвам му: „Не поема, бе, човек. Няма интерес“. А той: „Чакай малко, мъжете порастваме по-късно“.  Бях се отчаял, че Андрей му е добре в големия град – в София. Съпругата му е от София. Въобще не вярвах, че ще се случи. Но явно апетитът идва с яденето“.
 
Мачуганов-старши започва лека полека да дава задачи и възможности за действие на сина си, които често са трудни за младия мъж. Но това бързо се променя и наистина апетитът на Андрей за работа в земеделието дори учудва баща му. 
 
„Напоследък даже започна да ме изпреварва и да ме подръпва той, да ми подаде ръката на следващото ниво“, признава с гордост Димитър Мачуганов и допълва: „Казвам на колегите -  дайте им възможност и малко самостоятелност. Не ги пазете – нека да страдат, да изживеят, да сбъркат, да сгрешат. Това ще направи по-силни нашите деца и ще приемат нашия бизнес. Много е важно да ги мотивираме. Аз успях да намеря рецептата и сега съм щастлив. Зърнопроизводството го познава до болка. Мога да кажа, че ми е спокойно и ще ходя на риба. Обещавам си, от догодина“.