С наближаването на Коледа е нормално и естествено да обърнем внимание и на семейството. Голяма част от земеделските производители се трудят неуморно и улисани в работата си, като при всички нас, вниманието към семейството остава за празниците и кратките моменти на почивка. 
 
 
Щастливи са тези фермери, чийто синове и дъщери тръгват по техния път. Как семейството и работата се съчетават, разговаряме с един от най-авторитетните  земеделски производители в България – Ангел Вукодинов и сина му Димитър. 
 
 
Той е член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), като през годините е бил и председател на организацията. Стопанисва 17 000 дка земеделска земя в землищата на родното му село Драгомир и близкия град Съединение. 
 
Почти цялата фамилия е заета в стопанството, а синът му Димитър все по-често го придружава и разбира се не можахме да не се обърнем към тях за разговор, свързан с приемствеността и как синовете поемат работата от бащите си. 
 
Ангел Вукодинов: Радвам се, че сме заедно в бизнеса и се надявам това да даде устойчивост и приемственост, а дай Боже и развитие. Защото силата и духа на иновациите е в младите. 
 
Димитър е завършил растителна защита в Аграрния университет в Пловдив е сега е ангажиран с техниката и технологиите в стопанството. 
 
Ангел Вукодинов: Той е поел един наш друг бизнес – за търговия с техника и резервни части и аз там почти не ходя, това се крепи изцяло на него. 
 
Как обаче Димитър Вукодинов тръгва по пътя на баща си? 
 
Димитър Вукодинов: Земеделието е наследствено. Нещата сами тръгнаха натам. Трябва да поемем щафетата, дали ще са роднини или просто ще се започва нов бизнес, младите трябва да поемат опита на по-старото поколение. 
 
Ангел Вукодинов: Земеделието отдавна не е работа с Белчо и Сивушка. Като технологии, като начин на работа, нещата вече са доста променени. Земеделието стана един съвременен бизнес. Така е в цял свят и това са естествени тенденции. Трябва да се прилагат най-съвременните иновации и технологични решения. Тук разчитам на него и на хората, които поемат бизнеса и надявам се да го направят по-успешно. Така ще го изведем на още по-съвременни нива. 
 
Чакам момента, в който с помощта на младите хора, технологиите, вътрешната и европейската политика, с няколко клика да на компютъра да се вижда цялата картина – полето, машинния парк, счетоводството – всичко. 
 
 
Много са индикациите, обаче, че хората, заети в земеделието намаляват. 
 
Ангел Вукодинов: Ще намалят и още. Това ще ни доведе до там, че ще трябва да работим с все по-малко хора, с все по-нови машини и без дигитализация, без съвременните възможности, които дават тези технологии, няма да се справим. 
 
Димитър Вукодинов: Мисля, че ние имаме предимство от гледна точка на това, че израснахме в бума на новите технологии. Някои в момента растат с това нещо, ние пък видяхме старта на смартфоните и т.н. Предимството ни е в това, че доста по-бързо научаваме как работят новите технологии, как работи новата техника. 
 
 
Ангел Вукодинов: Всичко се научава, но най-трудното е това, че нямаме установени  постоянни правила. Има постоянни изменения на законодателството и на нормативната уредба. От друга страна, нашето общество – в това число и ние като асоциация имаме вина, че не успяхме да популяризираме този труд, като благороден и чист. Понякога, в някои медии се получават доста негативни оценки и поглед върху този сектор, което е неправилно. Ние се сблъскваме понякога с едно недоверие към нас. На мен лично това ми тежи, защото знаем, че правим едно благородно производство, засяваме всяко едно семенце с надежда, трудим се ежегодно.
 
Всяка година имаме някакви предизвикателства – къде от климат, къде от други обстоятелства като пазарите. Тази година имахме подобни проблеми с маслодайните култури. Миналата година беше друго. Сега има проблем с есенното развитие на посевите – на практика нямаме такова, поне в нашия регион. Но с това ще се справим. И се надявам наистина да започнем всички – политици, медии и ние като браншови структури, да популяризираме този труд. Да обясним на хората, че това наистина е благородно нещо. 
 
Няма как да не засегнем бъдещето на земеделската политика на Стария континент. Според Ангел Вукодинов има голяма разлика в ефекта, който се търси при старите страни-членки и при нас. 
 
Ангел Вукодинов: Ние тук трябва да си научим урока и първото нещо, което трябва да се направи е един много обстоен SWAT анализ. За него се говори предимно за целите, а нас ни интересува повече това анализа да започва с кои сме ние, къде живеем, какво работим, какъв е климата, какви са демографските условия, какви са ни предимствата, възможностите и тогава да си поставим целите.
 
Много внимателно трябва да работим и да направим тези цели и съответно в бъдеще да построим цялата ОСП и в двата стълба, на базата на българската специфика, българските особености, на нашите дадености и на нашите предимства, които имаме в конюнктурата на отглеждане и продажба на нашите стоки. 
 
Дефиницията за „активен фермер“ звучи абстрактно, но всъщност оттам започват нещата. Когато едно нещо е определено правилно, когато имаме точно определение за него, ще можем наистина след това да изграждаме правилните критерии за това що е активен фермер, що е позеленяване, що е млад фермер, що е обвързана подкрепа и т.н. 
 
Трябва да говорим просто. Активен фермер е този, на който доходите му идват основно от земеделие, пряко е ангажиран в тази работа, на светло е, има данъчна декларация, която отговаря на обема на това, което прави. 
 
Връщаме разговора към приемствеността и какви усилия коства на баща и син, за да работят заедно и то успешно. 
 
 
Димитър Вукодинов: Нямаме все още спорове. 
Ангел Вукодинов: Слушаме се. Дори вчера имахме дебат по отношение на едно оборудване и след като той ми даде доводи избрахме това, което той предложи. В тази гледан точка, се слушаме. 
Това, че при нас се случва приемствеността, е само потвърждение на това, което казах, че все по-малко хора желаят да работят в земеделието. Хората искат да живеят в града, близо до урбанизацията.
 
Димитър Вукодинов: Искат да станат, да отидат в 9 на работа и да си тръгнат в 5. 
 
Ангел Вукодинов: Да не работят в кал, в прах, с ненормирано работно време. Хората доскоро мислеха, че това е една изостанала професия. 
 
Димитър Вукодинов: Толкова години – от малък, обикалям кърищата и блоковете с него. Сега ще направя 33 години. Малко или много това си е приемственост. Винаги съм се виждал един ден да му помагам, да поемам малко по малко работата. Не съм се замислял реално за някакъв по-различен път. Освен това – дигиталиазция, модернизация, техниката е съвсем различна – не са две МТЗ-та с две ремаркета, в момента имаме GPS-и, нова, модерна технология – това те амбицира, искаш да видиш как се развиват тези технологии, да помогнеш на стопанството да стане все по-модерно, по-практично и по-рентабилно. 
 
И в същото време отговорността да защитаваш името, да надградиш това, което е започнал баща ти е голяма.
 
Ангел Вукодинов: Винаги съм му давал свобода и съм му казвал, че сам трябва да си избере работата, дали при нас или на друго място – е негов избор. Но трябва да намери целта си, да върви към нея и да го прави уверено.