Редица браншови организации в селското стопанство започнаха новата година с летящ старт. 
 
 
В момента тече срокът за изработване на становища по новия проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, замислен първоначално като Кодекс за земята – основен нормативен акт в сектора.
 
Това е вторият кръг от обществени консултации по проекта за по-малко от половин година. Първият беше в края на лятото и началото на есента по проекта, наречен Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи. 
 
След дискусия в парламентарната Комисия по земеделие беше решено обхватът на закона да се разшири. Беше определен и нов срок 28 февруари 2019 г., в който правителството трябва да внесе проекта в Народното събрание.
 
Кои предложения вече намериха място в проекта, публикуван за обществено обсъждане? С този въпрос Фермер.БГ се обърна към председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.
 
 
Проектът беше публикуван от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) предпразнично. Срокът за общественото обсъждане е до 16 януари. Следващата седмица ще проведем заседание на наша работна група в София за изготвяне на становище по проекта. В момента всички регионални организации по места работят и изпращат своите бележки и заключения. След това ще се обсъдят от Управителния съвет на НАЗ.
 
Това е основният закон, по който ще работим. Той обединява всички закони в земеделието. Може да се каже, че това е алманахът на законите в земеделието. Ще имаме доста работа и смятам, че това е само началото. Искам да чуя всяка регионална организация какви са забележките й. България е малка страна, но с много различни регионални особености в земеделието.
 
Споразумения за ползване на земя - със съгласието на лицата с 2/3 от площта в землището
 
В новия проект е включено едно от предложенията на НАЗ - споразуменията за ползване да влизат в сила при съгласие на лицата с 2/3 от площта на масивите за ползване.
 
Остава проблемът с полските пътища и защитните пояси
 
В проекта не е намерило място нашето предложение за общинските пътища, за които ние, земеделските производители, плащаме. Не е влязло, защото местните власти не били съгласни. И ние не сме съгласни с много неща, но си плащаме. Искаме например парите, които се събират от нас, общините да ги използват, за да трасират полските пътища и да си ги поддържат. Това е нормално. Защото сега техни общински пътища заемат нивите и реално ощетяват собственици и ползватели на земеделска земя. Нормално е всеки, който плаща, да иска да знае къде отиват събраните пари. 
 
 
Ще дам пример. Някои общини получават големи суми за това, че земеделски машини използват пътищата им. Например малка община събира годишно около 75-80 хил. лв. С тези пари може да поддържа съществуващи полски пътища или да ги трасира, но нищо такова не е направено. Това са пари, които влизат в общините и не знаем къде отиват.
 
Друга община взима три пъти повече, но си купи машина, която да чисти защитните пояси покрай пътищата и да ги поддържа. Ние сме граждани, плащаме си и е нормално да знаем за какво отиват тези пари.
 
Сроковете при създаването на масиви за ползване
 
Срокът за подаване на декларации за начина на ползване на земеделските земи и за регистриране на заявленията за създаване на масиви за ползване стана 30 юни. Той беше изтеглен с един месец по-рано по наше предложение.
 
Защото в месец август, в който ние пускахме декларациите и правехме споразуменията, всичко беше събрано много нагъсто в този месец. Идеята с изместването на срока беше, като се подадат един месец по-рано декларациите, ние, Общинските служби по земеделие и комисиите да имат време да огледат нещата и следващият месец август – един месец, да остане за споразумение. 
 
А виждаме в проекта, че са ни посъкратили на нас срока. Дали са един месец на службите, а само 10 дена на нас за споразуменията. Има да се доуточнят срокове. Тези неща ние виждаме как стоят на практика. Защото много лесно е да кажеш от бюрото: събери 50 човека и да се разберат. Това не става с една среща.
 
 
Как да се изчистят порочните практики?
 
Една от порочните практики сега е собственик да подава заявление, че ще използва земята си в реални граници, а после го оттегля.  
Много съществен е проблемът, че няма връзка между Закона за подпомагане на земеделските производители и проекта за новия закон за поземлените отношения. Абсолютно никаква връзка няма между двата!
 
Това създава опасност земеделските производители да стават без вина виновни и да бъдат ощетявани, ако някой изведнъж е решил да влезе в реални граници в своите земи. Възможно е производителят да научи това през август, но още през май месец той е очертал тези земи като зелени площи. И при една проверка производителят подлежи на санкции в троен размер, лишен е от субсидии.
 
От НАЗ имахме предложение този срок за подаване на заявленията за обработка в реални граници да бъде до 15 май, за да може ползвателят на 30 май, когато е крайният срок за заявленията за подпомагане, да му покажат на едно табло, че в неговото поле има някой, който иска да влезе там в реални граници.
 
Тогава ползвателят може да си разшири обхвата на своето поле или да премести друго поле. Ако не го направи, проблемът си е негов. А сега остава пред свършен факт. Това играе много лоша шега. Тези случаи не са много, но като станат, колегите питат: Защо се получава така? Нали от две години говорим за това?
 
 
Субективизъм
 
Другото нещо е подаването на декларациите за стопанисване. Ние сме за това да има ред. Искаме да има обхват на всички, защото както големият се нарежда да пусне заявления за подпомагане, така и малкият се нарежда. Изискванията трябва да са еднакви за всички. В проекта обаче е заложено да не се отчитат като бели петна земи с неподадени декларации, за които в службата по земеделие „се знае“, че някой ги обработва – било защото той забравил да си пусне декларацията или не искал да си я пусне. 
 
Това означава, че на службите по земеделие се дава право на субективизъм - те да преценяват кой е забравил да си пусне декларацията. Това не е нормално. Обясняваха ни: предложението на МЗХГ се отнасяло до отделни райони, хората там поначало не си пускали декларации, ама после ги оправяли. Смятам, че като се мери, трябва да е с един аршин за всички.
 
Какво ще бъде съдбата на договорите за аренда?
 
Според сегашния проект арендни договори, сключени преди приемането на този закон със срок, по-дълъг от установения в този закон от 10 години, стават 10-годишни. Как ще се случи това? Дали е законосъобразно? Защото има много противници на това. Целта на предложението е противодействие на измами и некоректни ползватели, които са сключили 100-годишни договори или 50-60-годишни. Но какви ще са последиците?
 
Добри идеи има в частта за опазването на земеделските земи, но трябва да се доработят и развият. Засега виждаме едни пожелателни текстове, има препращане към кметовете, областните управители. Имаме доста работа по закона.
 
По проектозакона предстои още много работа, а сроковете ни са къси. Ние ще приемем становището на НАЗ и ще го входираме. Следва работа в ресорната комисия в Народното събрание, там нещата понякога се обръщат на 180 градуса. Надявам се всички да подходят с разум и да се създаде закон, с който да работим без хората да се объркват.