Да бъдеш истински фермер по душа и да се ровиш в земята, не е задължение, дори не трябва да си учил за това, убедена е Ели Илиева, която е завършила полиграфия, но от 16 години се занимава с биологично земеделие.
 
Тя отглежда зърнено-житни култури в малки обеми. Започва с бял трън и ръж, като постепенно разширява асортимента. Сертифицираните площи са 1500 дка във Врачанско. В северозапазения, а не северозападнал край на България, шегува се Илиева.
 
Според нея земеделците не трябва да се подценяват. Тя дори цитира думите на свой колега, който казва: „Земеделието е проста работа, но не е за прости хора“.
 
Илиева е член на Българска асоциация Биопродукти (БАБ) и е познато лице от фермерския пазар пред Министерството на земеделието, който се провежда всяка сряда. По нейни наблюдения с времето клиентите се увеличават. Народът започва да стимулира земеделските производители. Важното е да разберем, че ние, българите, трябва сами да си помогнем, убедена е фермерката.
 
 
В скоро време тя планира да прави безглутенови царевични макарони и юфка. Ще си сътрудничи с колеги, които имат биосертифицирана линия за такова производство. Това ще й спести допълнителни разходи и оскъпяване на крайния продукт. 
 
Илиева споделя своето мнение, че в биомагазините цената много се покачва. Печалбата в голяма степен отива при търговците, а хората остават с погрешно мнение за нас, биопроизводителите, жалва се тя. 
 
Както се случва обикновено, най-големият й проблем е липсата на работна ръка. Тя не вижда интерес у младите, особено във Врачанския край. Много е трудна обратната миграция. Лесно беше да ги изкараме от селата, а сега е много трудно да ги върнем, песимист е биостопанката.
 
Според нея фактът, че е жена, която се занимава със земеделие, по-скоро пречи. Тя определя сектора като много мъжки. Мъжете са скептично настроени и ние, жените, непрекъснато трябва да се доказваме, твърди производителката.
 
А по отношение на мотивацията й за работа, Илиева споделя, че продължава напред въпреки всичко – въпреки държавата, въпреки трудностите. Често се замисля да се откаже, но надали ще го направи, защото определя земеделието като своя път.