Основният проблем в българското пчеларство не са субсидиите, а нелоялните практики на търговците на пчелен мед в България. Това заяви за Фермер.БГ Красимир Костадинов, дългогодишен пчелар от Добричка област.
 
 
Младият мъж отглежда 230 пчелни семейства по поречието на Суха река. „Твърдя, че качеството на българския пчелен мед се разваля от търговците с цел по-висока печалба за тях. В чужбина излиза мед, който прекупвачите „правят” тук и така се проваля целия пазар”, категоричен е Костадинов. Износът на некачествен и „подобрен” пчелен мед рефлектира основно върху производителите. 
 
Тайните „кухненски” рецепти за разваляне на българския продукт са следните: „Първо: смесването му с чужд мед – украински, китайски или такъв с лошо качество. Второ: добавянето на вода. Търговецът я добавя буквално от чешмата, за да достигне допустимите по стандарт 20%, ако купеният от него мед е с показатели 17-18 на сто. Ето ти печалба, но на ръба на качеството”, продължава с разказа си Красимир.
 
Според него търговец смесва качествен мед с подсладители, сред които като инвертирана захар отново с цел достигане на максимално допустимите показатели и увеличаване на количеството. „Така приготвеният продукт се изнася като мед за Германия. Процесите се извършват нощем, за да няма свидетели”, разказва още Красимир. Не са чужди практиките да се гонят и максималните граници за наличие на антибиотици и пестициди в пчелния мед.  
 
Питаме Красимир дали не се страхува да говори за разкритията си и за проблемите, които са известни, но които не се обсъждат. Отговорът му е категоричен – не. Според него цялата тази порочна практика създава лош имидж на страната ни и се отразява на пчеларите, които са преките производители и правят всичко възможното да добият качествен мед. 
 
 
Пчеларят все пак признава, че върху него ще се изсипят негативи. „Аз не завися от търговците, правя чист и хубав мед и го предлагам на дребно, по фермерски пазари, избягвам да работя с търговци на едро. Но тази грозна практика говори лошо за целия бранш”, не крие тревогата си младият мъж. 
 
За да се пресекат нелоялните действия на търговците, Красимир предлага създаване на стандарт за пчелен мед с име „Български пчелен мед”, който да е произведен и добит в България. Той трябва да отговаря на определени показатели, да има сертификат от лаборатория, като достъп до нея да имат и самите пчелари.  
 
Самият стандарт „Български пчелен мед” може да бъде разделен на няколко категории – биологичен, доказан чрез анализ; екологичен – произведен по стандартите на биопроизводството; за индустриални цели – това е мед, произведен след хранене на пчелите със захар или добавяне на други вещества.