На 12 януари 2018 г. Европейската комисия (ЕК) публикува на уебсайта си официалната покана за представяне на предложения за промоционални програми за промоция на земеделски продукти.
 
 
Публикацията включва:
- покана за представяне на предложения за 2018 г. за обикновени програми;
- покана за представяне на предложения за 2018 г. за многонационални програми.
 
Предвиденият от ЕК бюджет за 2018 г. e с 27 млн. евро повече, отколкото през 2017 г., и възлиза общо на 169 млн. евро за обикновените и мултинационалните програми. 
 
Заявленията за промоционални програми се изпращат директно в ЕК в Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (CHAFEA) чрез електронния портал на ЕК.
 
 
Крайният срок за подаване на проектите за кампанията за 2018 г. е до 12 април 2018 г. ЕК ще оцени получените предложения и ще вземе решение кои проекти ще бъдат одобрени за финансиране. Решението на ЕК се очаква да бъде взето през есента. 
 
Специален семинар по темата беше организиран в министерството на земеделието, храните и горите с участието на Камелия Палазова от ГД "Земеделие и развитие на селските райони", Европейска комисия.
 
Целта на срещата беше кандидатите да бъдат информирани за условията и правилата за кандидатстване. 
Надявам се най-после България, след две години пауза, да има своя промоционална програма, одобрена от ЕК. Това каза по време на срещата директорът на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, МЗХГ - Слави Кралев.  
 
Политиката за насърчаване претърпя промени  от 2016 г. насам и идеята на ЕК е да запознае всички, заинтересовани с новостите.
Нормативната уредба на политиката е основно Регламент № 1144/2014, който е в сила от 2015 г. Това е основният регламент в новата политика на насърчаване. 
 
Всяка година ЕК одобрява, след консултация с държавите членки, годишна програма, която определя приоритетните сектори за насърчаване и как се разпределя бюджета. В поканите за предложение пък са разписани условията за участие. 
 
„Промените в политиката за насърчаване се дължат на засиления натиск върху европейските земеделски стопани, свързани с глобалната либерализация на пазара. От друга страна все още има ниска информираност на европейските граждани относно характеристиките на европейските хранителни продукти и методите на производства, а също и с т.нар. географски наименования“, каза Палазова. 
 
 
Новостите на политиката са свързани с това тя да бъде по-ефективна, семпла, по-лесна за приложение, трябва да е адаптивна, за да може да реагира на нуждите на сектора и също да бъде по-лесна за кандидатстване, а също така и предложенията да бъдат оценявани по-ефективно. 
 
Основната промяна, която според Палазова е в полза на бенефициерите е, че бюджетът се увеличава с максимум до 200 млн. евро за 2019 г. и 2020 г. 
Основно се допускат повече продукти и схеми, които могат да бъдат насърчавани. Специален фокус се поставя на  продуктите от т.нар схеми за качество на ЕС – това са географските наименования, както и биологичното земеделие. 
 
Основната характеристика е, че мерките за насърчаване и информиране трябва да имат европейско послание. Трябва да имат измерение, което да е важно за ЕС. продуктите, които се насърчават трябва да служат за илюстрация.
Втората голяма особеност при новостите в политиката за насърчаване е, че тя се отваля за повече потенциални бенефициери, т.е. предлагащите организации могат да бъдат освен браншови организации на ниво държава членка или на ниво ЕС, могат да бъдат и организации на производители, признати от държавата членка. А също така и органи, които имат мисията да изпълняват обществени услуги, свързани с насърчаването на европейски продукти. Такива са селскостопанските камари. 
 
За да бъдат допустими предлагащите организации важи правилото за доказване на тяхната представителност за сектора – правилото за 50%. Те трябва да бъдат представителни за 50% от членовете си за сектора, 50% от стойността или дял на пазарната продукция. 
„Тук има известна доза гъвкавост. При условие, че организацията не може да докаже тази 50% представителност, трябва да се обясни в кандидатстването“, обясни Палазова. 
 
В полза на бенефициерите е и възможността да се показват търговски марки. Но това ще става отново при определени условия. 
„Това е разрешено при участия в изложения, дегустации и при изготвянето на информационни, промоционални материали“, посочи Палазова. Основното правило е, че членовете на дадената организация трябва да бъдат поканени да представят своите марки и освен това трябва да бъдат минимум пет търговски марки и максимум 5% от общата от общата площ на материала. 
Ако тези условия не могат да бъдат изпълнени, трябва да бъде обяснено в предложението каква е причината за това и да се поиска изключение. 
 
Освен търговските марки, има възможност за  представяне на произхода на дадените продукти, с изключение на продуктите със защитено географско наименование. 
В рамките на политиката за насърчаване ЕК осъществява също и собствени инициативи, каквито са мисиите на високо ниво в трети държави заедно с комисар Хоган. 
 
„В момента подготвяме бизнес делегация за Китай, където разликата от програмите за насърчаване е, че отделни фирми, организации, без да са членове на дадена асоциация или браншова организация, могат да кандидатстват директно“, обясни Камелия Палазова. 
 
Разликата между обикновените програми и многонационалните 
 
Обикновените програми са в една държава членка, различна от предлагащата организация. Или в същата държава членка, когато програмата е примерно от сектор „Плодове и зеленчуци“ и цели да се насърчи консумацията им за по-здравословно хранене. 
Когато обаче продуктите, които се насърчават са в схемите за качествено на ЕС като тези с географски наименования или биоземеделие, те също могат да бъдат прилагани в същата държава членка като тази на предлагащата организация. 
 
Многонационалните програми 
Те се осъществяват между няколко държави членки – между предлагащи организации от минимум две държави членки.
 
Важен елемент на политиката е, че тези програми трябва да се прилагат чрез прилагащи организации. Трябва да се направи състезателна процедура за техния избор. 
„Според нормативната база основните условия са, че трябва да има осигуряване на най-доброто използване на средствата и да няма конфликт на интереси“, обясни Палазова. 
 
Прилагащата организация може да приложи част от дейностите по програмата в случай, че има 3 години опит в прилагането на подобни мерки за насърчаване и информиране. 
 
Грантовете или безвъзмездното финансиране тази година е 179 млн. евро.А инициативите на ЕК са 9,5 млн. евро.
 
Новостите за тазгодишната програма, в сравнение с миналогодишната са, че бюджетът е повишен. 
 
„Това е и тенденцията, за да се стигне догодина до 200 млн. евро. Във връзка с трудностите, които в сектор „Плодове и зеленчуци“ и сектора на овче и козе месо срещнаха, беше взето решение да се резервира определена сума специално за програмите в тези сектори. Като при плодовете и зеленчуците на вътрешния пазар посланието трябва да бъде за насърчаване на здравословното хранене и диетичните практики, а при овчето и козето месо, посланието трябва да бъде свързано с представянето на тяхната устойчивост. Т.е. приносът на този сектор за биоразнообразието и опазването на околната среда“, обясни Палазова. 
 
Те могат да кандидатстват и по други теми от годишната програма, само че с различно послание. За първите две послания има определени суми на вътрешния пазар. 
 
Двойно се увеличава бюджетът на многонационалните програми и фокусът е върху трети страни. Допълнителна новост при тези програми е възможността за заделяне на ресурс при криза в конкретен сектор, което досега не беше възможно. 
 
„Фокусът върху третите пазари е върху три големи географски района – Китай, Япония, Южна Корея, Тайван, Югоизточна и Южна Азия, тъй като се смята, че това са все още най-атрактивните пазари за европейски продукти и най-голямото търсене е на тези пазари.  Друга голяма част от парите са резервирани за другия голям район – Канада, САЩ, Мексико и Колумбия, които са основно свързани с търговското споразумения, сключено с Канада и модернизираните търговски споразумения с Мексико и Колумбия“, посочи Камелия Палазова.  
 
До 29 март могат да се подават въпроси към агенцията от потенциалните бенефициери. Между април и август агенцията работи с външните експерти, които оценяват предложенията, а през октомври, след като се направят консултации с държавите членки, се очаква ЕК да вземе решение за избора на предложенията. Държавите членки информират бенефициерите по обикновените програми, а агенцията информира кандидатите по многонационалните програми. 
 
„Очаква се договорите да бъдат подписани от януари 2019 г., за да могат да започнат да се изпълняват още след подписването“, обясни Палазова. 
 
Графикът за многонационалните програми е подобен.  
Кандидатстването за многонационалните програми става на английски език, докато по обикновените програми това става на езика на държавата членка, като обаче самото конкретно предложение трябва да бъде придружено с превод на английски език. 
 
За да се подготвят за кандидатстване, потенциалните бенефициери могат да изгледат специалните уебинари, публикувани на сайта на агенцията, където се изисква само регистрация, която е напълно безплатна. 
 
Поуките от предишните години 
Предложенията трябва да бъдат с много високо качество, тъй като конкуренцията е много голяма. За някои теми съотношението е 1:8. 
Често има подадени предложения, които вече са били отказани и то без да бъдат подобрени. 
 
„Като съвет – и то най-важен, трябва да се прочетат внимателно условията за кандидатстване, какви документи са необходими, да се обърне внимание на конкретните критерии, които са част от поканата за кандидатстване, а и да не се чака до последния ден, тъй като системата се претоварва“, обобщи Палазова.  
 
От своя страна Слави Кралев допълни: „В момента сме в процес на изменение на наредба №8 за избор на прилагащи организации. Следващата седмица тя ще бъде публикувана за обществено обсъждане. Но колкото и добре да напишем една наредба, ако като прилагащи организации не си свършите работата, промоционалната програма няма да бъде успешна“. 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!