Стоилко Апостолов: Има безумна конкуренция в бизнеса за биосертифициране
Биопроизводителите трябва да използват новите технологии, коментира д-р Стоилко Апостолов
Стана една безумна конкуренция в бизнеса на сертифициращите фирми. За пример във Франция са 9 при 65 000 клиенти, в България са 16, при 6 000 – 7 000 клиенти. Изобщо не може да става сравнение. Това коментира пред Фермер.БГ д-р Стоилко Апостолов, управител на „Биоселена“.
По думите му проблемът е, че има много производители, които се водят био, само заради субсидията.
„При тях няма риск да им хванат нещо в крайния продукт, заради което после да получат някаква санкция. На практика те са неуловими.
Ако сертифицираш ливада и пасища без животни и продаваш сеното просто ей така или само го косиш, за да изчистиш пасището и да вземеш субсидията, тези хора няма как бъдат хванати в нарушение, че да могат да санкционират сертифициращата фирма. А до момента не е наложена санкция на нито една сертифицираща фирма, въпреки негативните доклади на комисията“, каза д-р Апостолов.
Според него трябва да започне да се прилага законодателството.
„Имаме хубави, големи ферми, които са водещи в отрасъла. Слагат етикети, следят за правилата, но покрай тях има и такива, които се промъкнаха и такива, които изпомпват парите от мерките. Ако имаше един огромен чувал с пари, който не свършва никога, нямаше да има проблем. всичко щеше да е по мед и масло. Проблемите станаха, когато парите свършиха“, коментира д-р Апостолов.
Той смята, че подкрепата за ливади и пасища и фуражни култури е безполезна, щом животните, които ядат този фураж не са сертифицирани.
„Това е безсмислено. Единствената полза е за околната среда, че на тези пасища не се хвърлят изкуствени торове“, отбеляза Стоилко Апостолов.
Във биопчеларството също има неща, които трябва да се подобрят.
„Оказа се, че изпреварваме целият свят – на второ място сме след Бразилия по сертифициране на пчелни семейства. Включително и в суперинтензивни райони, където не се спазва това отстояние от 3 км около пчелина. И някой трябва да наложи спазването на тези правила“, каза Апостолов.
Според него трябва да се преразгледа и големината на ставките за някои култури, тъй като са твърде високи.
„Миналата седмица бях в Брюксел на среща с представители на биобизнеса. И като сравнявахме ставките – нашите са като в Дания. Това провокира много нездрав интерес, което позволява на едни хора да произвеждат, без да се интересуват от новости, от технологии, а също и да си повишат добивите. Колкото и да приберем е все едно, защото субсидията е като в Дания, а стандартът ни е като за третия свят. Оттам идват и тези изкривявания“, коментира управителят на „Биоселена“.
Според него, ако субсидията е по-малка ще има и по-голям интерес от страна на фермерите да прилагат повече новости.
„В Белгия при биопшеницата средният добив е 600 кг/дка. Ние тук, ако ожънем 200 кг биопшеница е рекорд. Биото не е производство от преди 300 години, а е съвременно производство. Добивите почти догонват конвенционалните. А ние просто спираме да пръскаме и каквото ожънем и чакаме субсидията да компенсира разликата“, добави Апостолов.
Той разказа, че френските биопроизводители не са си взимали субсидиите от 2 години – сега чакат да им се плати за 2015 г.
„Но това не е спряло бизнеса – и фермерите, и преработвателите работят, и всички деца в училищата там ядат биопродукти“, коментира управителят на „Биоселена“.
По повод новия регламент за биопроизводството, който Европейската комисия (ЕК) представи преди дни, Апостолов каза: „В много неочаквана посока започнаха да се развиват нещата с новия биорегламент на Европейската комисия. Залитнаха типично по чиновнически в измерване на някакви остатъчни количества пестициди в продуктите. Работата беше почти пред провал и да се спре да се работи изобщо по този нов регламент, докато не се изчистят текстовете. Реално намериха някакъв временен компромис, не знам докъде ще издържи.
Но не е там работата. Биоземеделието не е търсене на вредни вещества в даден продукт. Биоземеделието е процес на производство и на сертифициране. При съмнения се взимат проби, не може всеки продукт да се проверява. Иначе тези продукти ще станат непродаваеми – само една проба за тежки метали е 90 лв.
Идеята тук е да се контролира процесът на производство. И съответно фермерът да покаже, че спазва изискванията с документи, записи и т.н.“.
25.03.2024
Първи опити: Камелина ще расте на добруджанска почва
Как една малка биологична ферма допринася за бъдещето на устойчивото земеделие
21.03.2024
Шанс за български производители да получат европейско отличие
Кандидатстването за третите награди за биопроизводство в Европейския съюз е между 4 март и 12 май
22.02.2024
Работи се върху по-добра регулаторна рамка за биоземеделието
Дивата ферма от Източните Родопи получи наградата Лауреат Биофактор
21.02.2024
След дерогацията за ДЗЕС 8: Всички други интервенции остават в сила
Следващата седмица в аграрното министелство ще се обсъждат възможностите за подпомагане на картофопроизводителите
3 КОМЕНТАРА
24.11.2017
24.11.2017
24.11.2017