В новия си анализ известният изследовател в аграрния сектор проф. Алън Матюс разглежда презентацията на Европейската комисия, посветена на законодателните предложения за Обща селскостопанска политика (ОСП) от юни 2018 г., включително анекси, свързани с разпределянето на средства на страните членки по Първи и Втори стълб.

Какво трябва да има в стратегическите планове в новата ОСП?

Според черновата с разпределянето на средствата по Втори стълб, то трябва да се случва след отчитане на три критерия за селскостопанска политика във всяка една страна членка: конкурентоспособност, устойчиво управление на природните ресурси и балансирано териториално развитие на селските райони, включително резултатите досега.

Проф. Алън Матюс системно коментира темата за разпределението на средствата по двата стълба. В последния си материал той отново обръща поглед към тях.

Директни плащания по Първи стълб

Директните плащанията по Първи стълб в законодателното предложение на Комисия все още отразява историческата еволюция на ОСП. Таванът на директните плащания през 2005 г. за старите страни членки, които попаднаха под реформата на Фишър, е един и същ с размера на частично обединените плащания, насочени към всички страни членки. Тези средства бяха различни по размер за всяка държава, тъй като бяха компенсация за намаляването на пазарната подкрепа за гарантирани цени през миналото десетилетие (Реформата МакШери).

Реформата на Фишър не направи опит да преразпредели средствата между страните-членки. Като резултат в момента плащанията са базирани на хектар земя, поради което средните директни плащания на хектар се различават във всяка една страна членка.

Хетерогенността бе допълнително засилена със следващото разширяване на ЕС от 2004 година нататък. Поради факта, че новите страни-членки нямаха опит с компенсационните плащания, таваните на техните директни плащания се договаряха като част от техните споразумения за присъединяване. Тъй като те е изчисляваха на базата на хектар, средните плащания на хектар за тези страни бяха по-ниски от същите за старите страни-членки. Това не бе случайно, но е отражение на вярването, че тези страни са имали по-голяма нужда от структурна подкрепа, която се осигурява по-добре от Втори стълб. Тези страни получиха по-щедри тавани по Втори стълб в името на структурните инвестиции.

Тъй като директните плащания бяха определени за период от 10 години, техният относителен размер не е бил обект на преговаряне в Многогодишната финансова рамка 2007-2013 (МФР). Така през този период таваните на директните плащания за новите страни членки се увеличаваха, докато не стигнаха 100% от уговорените нива през 2013 г. (2017 г. за България и Румъния, 2023 г. за Хърватия).

По време на преговорите за МФР 2014-2020 и реформата в ОСП новите страни членки поискаха изравняване на плащанията в целия ЕС, тъй като в противен случай те се оказват в неизгодна ситуация. Обратната теза се поддържа от някои от страните страни членки, които искат плащанията да бъдат съобразени с разликите в ценовите нива и стандарта на живот.

Първи стълб, Сравнение на МФР 2021-2027 със МФР 2014-2020, евро



Така след преговори и нови предложения Европейският съвет в своето заключение за МФР 2014-2020 реши, че директната подкрепа трябва да бъде разпределена между страните членки, взимайки предвид разликите, които все още са налице по отношение на нивото на заплащане, покупателната способност, производителността на земеделието и разходите за него. Специфични обстоятелства, като земеделски райони с висока добавена стойност и случаи, в които конвергенцията е диспропорционално разпределена, ще бъдат взимани предвид.

Проф Алън Матюс е изчислил какво ще бъде разпределението на директните плащания през периода 2021-2027 г. Те са сравнени със средствата през периода 2014-2020.

Заключенията сочат, че за ЕС27 средствата по директните плащания ще намалеят леко – с 1,9%. В същото време за някои страни членки има увеличение.

Втори стълб – развитие на селските райони

Матюс прави същото упражнения и с Втори стълб. За разлика от методологията на разпределение по Първи стълб, тук никога не е имало съгласие на каква обективна база да се разпределят средствата.

От пръв поглед се забелязва, че ЕК е приложила унифицирано орязване на процентна база.

Втори стълб, Сравнение на МФР 2021-2027 със МФР 2014-2020, евро

Следете темата и на cap4us.fermer.bg