След 5-6 години биоземеделието може да навлезе повече в родното селско стопанство. Масово се говори за този начин на производство. То започва да се налага, тъй като предлага по-качествена храна. Това каза за Фермер.БГ д-р Елена Николова, преподавател „Аграрни науки“ във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.
 

"Може да се мине към биоземеделие обаче, ако си променим начина на мислене – да се използват биопрепарати, биоторове и да се преодолее настройката, че трябва да се цели повече продукция срещу по-малко вложени средства, казва агрономът и дава пример със зеленчуците на пазара днес – те се обработват, за да зреят по-бързо. Като резултат няма вкус, няма качество", допълни експертът.


Агроном: При отглеждането на кориандър важно е качеството

Наблюденията на д-р Николова сочат още, че ако земята е на фермера, той се грижи доста добре за нея. При обикновените работници обаче нещата стоят другояче. Наложила се е нагласата "ден да мине".

„Арендаторите са много отворени за новости, за прилагане на нови препарати и изпитвания, които да им носят изгода и на тях“, смята още агрономът.

Колкото до отношението на студентите към учебния процес, д-р Николова отбелязва, че от година на година положението става все по-зле.

"Обичам да работя със задочници, защото те знаят защо са там. Те или се занимават в тази област и им трябва такава диплома, или са се насочили към специалността заради семеен бизнес", казва тя.

По думите й при редовните студенти се наблюдават фрапиращи случаи.

Имах два случая по-открояващи се, попитах ги защо са тук. Единият студент ми каза, че е по желание на майка му, а другият каза, че нямало какво друго да прави вкъщи, споделя специалистът.

Със задочниците много по-лесно се работи. Те имат нужда от знанията, които им даваме. Интересуват се от материята и се вълнуват силно от практиките“, допълва д-р Николова.

През 2000 г. тя завършва Аграрния университет в Пловдив. Бакалавърската й степен е „Обща агрономия“, т.е. полевъдство, а магистърската степен е „Растителна защита“. След това завършва докторска степен „Селекция и семепроизводство“.

 



„По мое време обучението беше много стабилно, добре планирано от гледна точка на лекции и практики. Имахме повече практически занимания, отколкото теоретични. Агрономството е такава професия, че всичко трябва да се види“, спомня си д-р Николова. Избира да стане агроном, въпреки че в самото начало учи международна икономика.

„След като завърших средното си образование, разбрах, че призванието ми е да съм агроном. Казах си – аз ще бъда агроном. Като деца помагахме на чичо ми и материята ми бе позната“, допълва тя.

В годините, когато тя е завършвала, е имало програма, която след излизането от университет дава възможност на агрономите да стартират своята кариера.

Според дългогодишния специалист продължава да е актуалната пренебрежителната нагласа на хората към професията агроном. Заплащането продължава да е ниско, въпреки огромния опит и дълги години практика, които са необходими, за да станеш истински професионалист.