От син език най-често боледуват овцете. Характерни признаци са задух и куцота. При някои от щамовете смъртността при овцете може да достигне до 70%. В България заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в област Бургас и до края на август обхваща 85 селища в четири области в югоизточната част на страната (Бургаска, Ямболска, Хасковска и Кърджалийска). Унищожени са 667 животни. Възприемчиви са основно овце, но и говеда, кози, биволи и гризачи. Инкубационният период при овцете продължава 5 - 10 дни. При говедата след 4-ия ден започва с виремия и безсимптомно протичане. Обикновено няколко седмици след преболедуване животните, особено говедата продължават да бъдат източник на инфекцията. Голяма част от заразените животни не проявяват клинични признци. Основно при овцете се наблюдават усложнение на болестта от други вторични заболявания. При овцете клиничните признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, затруднено дишане. В началото секретите от носа са бистри, а по-късно преминават в слузесто гнойни. Достига се до изсушаване на кожата около ноздрите. Видимите лигавици по муцуната, устните и очите са зачервени. Устните и езика са силно отекли. Езикът е цианотичен и излиза от устата. От тук идва и наименованието на болестта. Наблюдава се оток по главата и ушите. В областта на копитния венец се наблюдава зачервяване, копитата са болезнени с куцота. Често се стига и до изпадането им.