Къде е мястото на родните овощари на българския и европейски пазар? Какви са стъпките, за да можем да се класираме на общия пазар и кои са проблемите в сектора коментира доц. Сава Табаков от Аграрния университет в Пловдив в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Кои са най-атрактивните сортове за българския пазар, що се касае за ябълките?
- Съществуват много добри сортове в света. За съжаление, сериозни български селекции няма. Работим изцяло със селекция, произход Нова Зеландия, Австралия и Америка.
 
- Какви са качествата на чуждите сортове? Кои са най-предпочитаните от производителите у нас?
- Повечето сортове са добри. Например сортът Златна превъзходна заема около 34-35% от световното производство. След това е сортът Гала от Нова Зеландия. В момента, може би, този сорт е в голям прогрес и има доста голям интерес от производителите към него. Следва групата на Червена превъзходна. При него трябва да се вземат под внимание възможностите на сортовете да правят 100% тъмночервен цвят. На четвърто място е интересът към Фуджи. При него също трябва да се търси червеният цвят. Производителите, които пък разчитат на по-високи добиви и  на двойна употреба на ябълките - и за преработка, и за прясна консумация, залагат на Пинова. Флорина пък е сортът, който е най-устойчив на болести.
 
- По Ваши наблюдения конкурентни ли са вече българските производители на пазара?
- Все още трудно можем да се конкурираме, защото себестойността на чуждите плодове е доста ниска или поне така изглежда за нас. Специално за тази година няма никакъв проблем с реализацията на ябълките. Имайте предвид, че добрите ни производители постигат над 6 тона от декар.
 
- Кои са проблемите пред сектора? Готови ли сме за обединение?
- Трудно е. Може би се дължи и на манталитета ни. У нас вече има групи и много мощни формирования, но те, сякаш, не са изградени твърде на принципа, по който ние мислим. 
 
Всеки сам стои зле на пазара. Пазарът иска количества. В момента голяма част от търговията се осъществява от вериги, които търгуват големи обеми и искат постоянна доставка. Никой няма шанс да ги задоволи, дори големите фирми у нас. Хората трябва да са наясно, че трябва да се обединят. 
 
Самата политика трябва да даде малко импулс - да се определи в кои райони, какво ще се гледа и да се субсидират специализираните районите. Ако се насърчи големият обем на продукцията веднага ще дойде и обединяването, съответно и възможностите в този район да се инвестират пари за преработка, пакетаж и пласмент на продукция.
 
- Какви са стъпките, според Вас, за да можем да се класираме за европейския пазар?
- Нека да започнем от обединението, но тук трябва да се намаси самата държава чрез науката. Трябва да се насърчават определени сортове, да се определи в кой район, какво да се отглежда. Да сме наясно по кое време липсват определени количества от даден плод и зеленчук. Всичко това е въпрос на една по-сложна организация, а като има информация, хората ще бъдат насочени, чрез програми и финансиране. Може да се направи и навън се прави.
 
Идеята да се даде темп на овощарите и зеленчукопроизводителите беше добра, защото това са отрасли, които са силни когато има семеен бизнес. Обаче стана по-зле от преди. Дават се субсидии за култури, които облагодетелстват много малък кръг от хора. Няма и какво да се чудим, защо селските райони се обезлюдават.
 
- И все пак виждат ли се иновациите и у нас?
- Разбира се, има много модерни градини. За съжаление наличната база е голяма и не може да се използва поради липсата на продукция. България произвежда твърде малко в момента. Пазарът не го отразява това, защото си има всичко, но си е изтичане на ресурс. Вместо парите да остават в страната, те изтичат навън. Оттам идва и това, че сме една от най-бедните страни в Европа.