Темата на тазгодишния национален семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) бе „Зърнопроизводството на кръстопът?“. На събитието присъства и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. 
 
 
В интервю за Фермер.БГ той коментира какво провокира усещането на зърнопроизводителите, че са на кръстопът, какво спира създаването на закон за браншовите организации и докъде стигна работата по стратегията за дигитализация, която трябва да се изготви от министерството. 
 
Румен Порожанов: Всеки е на кръстопът в този живот. Може би темата за тях  (зърнопроизводителите – бел.ред.) е, че новата Обща селскостопанска политика (ОСП) поставя доста въпроси. Драфтовете на регламент, особено в контекста на таваните на плащания, създават възможност за ограничаване на субсидиите, особено за средни и по-големи фирми. Което няма как да не разклати основни сектори на икономиката.
 
Разбира се, за мен темата не е толкова драматична, защото както видяхте мнението на Копа-Коджека, а и почти всички министри на страните-членки, ясно сме изразили мнение, че таван на плащанията, по начина, по който е заложен, не може да има.
 
Всяка страна-членка трябва да направи своя таван на плащанията на база на своя SWOT анализ, който ще разработи – силни и слаби страни на секторите, за да определим целите в стратегическия план и вече оттам трябва да се насочат самите инструменти – това са мерките, които ще се финансират и съответните бюджети.
 
Така че това е едно от предизвикателствата. Не може да имаме изпълняване на зелени изисквания, без те да са финансирани. Пауло (Пауло Гоувея, Главен съветник по политики в Копа-Коджека - бел. ред.) много добре го каза – не може да сме на зелено, когато сме на червено. Затова има въпросителни, но моето ясно послание към тях беше, че дори и да са на кръстопът, пътят е само напред и нагоре.
 
Една от незатихващите теми за зърнопроизводителите е създаването на закон за браншовите организации. Тема, която Фермер.БГ също следи с интерес. Оказва се, обаче, че въпреки желанието на бранша за такъв закон и готовността му да се включи в изготвянето му, към момента няма политическа воля за това. 
 
Румен Порожанов: Знаете ли, не съм оптимист за този закон.
Фермер.БГ: Кое спира Вашия оптимизъм?
Румен Порожанов: Спират ме много неща. Първо, в момента имаме страшно много асоциации. Аз не знам как би се направила една в животновъдство или в растениевъдство. Те продължават да се цепят. Да, на мен ми е много по-лесно да работя с пет браншови организации, но се съмнявам, че това ще е работещо за България.
 
Подобен закон е стоял в парламента и не се е приел. А дори да вкараме някакво подобно изискваме с минимален брой членове и т.н., то просто няма да работи. В самото животновъдство толкова са разединени хората, дори в един под отрасъл, та камо ли между различните овце, кози, биволи и т.н., за да мога да кажа, че ще има само една асоциация на производителите в животновъдния сектор. Как ще я изберат? За мен е неработещо.
 
Да не говорим, че става дума за закон. В момента нашите усилия са съсредоточени върху поземлените отношения, финализираме тежък законопроект. Имахме срещи с по-големите, които се занимават със земеделската земя като бизнес. Изискванията трябва да са работещи, но ясни. Така че там сме съсредоточили в момента усилията си. Не изключвам да работим по закон за браншовите, но нека да видим как ще се развие хоризонта.
 
Набираща скорост тема в сектора на селското стопанство е дигитализацията. Още през април тази година, в рамките на българското председателство на Съвета на Европа, беше проведен форум по темата, който се организира от Института по агростратегии и иновации. Тогава стана ясно, че с помощта на експерти в областта министерството на земеделието ще изготви стратегия за дигитализиране на българското селско стопанство. Докъде стигна работата по тази стратегия? 
 
Румен Порожанов: Очакваме стратегията, която сме възложили, да бъде готова до един месец. Ще я предложим за обсъждане. Разбира се, стратегията ще даде насоки какво и как да се работи, къде може да се кандидатства. 
 
Дигитализацията е важна не само за нас. Събирането на данни за нас – за управлението, за управленските решения, за управлението на европейските фондове за бъдещия програмен период – да, но тя включва модернизацията именно в процеса на производство, така че един фермер да може да наблюдава онлайн всяко едно състояние на почвата, на животните, на въздуха във фермите. 
 
 
Фермер.БГ: Въпросът е дали ще е достъпна?
Румен Порожанов: Едно по едно ще трябва. Ако искаме да бъдем конкурентоспособни. За това казвам – хубаво нещо е семейната ферма, но дигитализация в семейна ферма трудно ще се получи. Нека да не се заблуждаваме. В този глобален свят – погледнете само какви ферми се правят – едва ли не без хора и без нищо.
 
Аз не съм фен на хидропониката, например в оранжериите, защото вкусът е съвсем различен, отколкото един плод или зеленчук, отгледан в земята. Дигитализацията е една цел. Ще има бюджети за това нещо и ние трябва да съумеем – както ние, така и самият бизнес да кандидатства.
 
На мониторинговия комитет в декември ще се разгледа мярката за иновациите (Става въпрос за подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ)“ от ПРСР – бел ред.) и не изключвам някои от проектите да бъде свързан и с дигитализация на едни или други процеси. Според мен това също е възможно.

Следете темата и на cap4us.fermer.bg