Въвеждане на таван от  60 000 евро, който да е максимумът за директни субсидии на фермер за година в новия програмен период. Този въпрос създаде полемики и в българското агрообщество. 
 
 
Ние, като асоциация и за предходния програмен период винаги сме поддържали тезата за необходимост от тавани и от повече преразпределителни плащания, така че да се насочи по-съществена подкрепа към малките и средни ферми. Това каза за Фермер.БГ в свой коментар по темата Веселина Ралчева, член на Управителния съвет на Българска асоциация Биопродукти (БАБ). 
 
„И със сигурност сега позицията ни ще бъде в тази посока. Ние дори настояваме да се въведат такива тавани и по Втори стълб, защото бяхме свидетели в годините на много сериозно източване на агроекологичните мерки, а напоследък и на биологичната мярка от много сериозни, индустриални, крупни фирми с хиляди декари. И смятаме, че който може да си позволи такива големи стопанства, просто би трябвало до един момент да получава подкрепа и след това да има рентабилност от мащаба“, каза Ралчева.
Противниците на идеята за таваните смятат, че така ще се раздробят стопанствата. 
 
 
„Това е важна тема. Един таван със сигурност ще води след себе си много изисквания по отношение на изкуственото разделяне на фирми. Това ще го има със сигурност и не е нужно човек да е пророк, за да го предвиди“, отбеляза Ралчева. 
Според нея е възможно и рентите да паднат, ако подкрепата е по-малка.
 
„Но пък те бяха изкуствено раздути в някои райони на страната. И при такива ренти е много трудно и на самите земеделски производители да постигат една рентабилност. Рентите, според мен, в някои райони на страната са прекалено високи“, добави биопроизводителят. 
 
 
По думите й със сигурност ще има подводни камъни. 
„И в момента има причини, поради които фирмите се разрояват. И съвсем не са причините, които се търсят в наредбата за изкуствено създадените условия и финансови. А, по-скоро става въпрос за разпределяне на риска. Това е особено валидно за фирмите, които получават пари по различни схеми.
 
 
Виждаме, че всяка година се случват казуси, когато на бенефициенти се спират средствата не по тяхна вина. Именно това принуди много хора да търсят вариант с деца, родители и т.н., които да станат допълнителни бенефициенти, точно защото случаите са много“, посочи Ралчева. 
 
Тя добави, че със сигурност не са еднозначни нещата и ще има много сериозен дебат по темата. 
„Но не може това безкрайно окрупняване да продължава, защото то води до изцяло загиване на малките фермери. Те не могат да се справят с такъв натиск. Когато една фирма получава не само милиони по директните плащания, а и се оказва и милиони по агроекологични мерки - сеитбооборот, гъски и т.н. Има над 14 фирми, които получават над 1 млн. годишно, а това са 5-годишни ангажименти. Сметнете какъв ресурс влиза в тях и как може да противостоят по-малки стопани на такова нещо. Пазарът се изкривява“, допълни Веселина Ралчева.