Успешният агробизнес се прави със семейството. Лично аз не виждам успешен бизнес, който не е семеен. Трябва повече от един човек, който да е отдаден на каузата, за да се получат нещата. Това каза Радослава Рогова, наследствен животновъд на семейна ферма, второ поколение, за Фермер.БГ.
 
 
Фермата на Рогови е създадена още през 1992 г., когато нейния баща Станчо Рогов започва да се занимава с животновъдство с 5 крави. През годините с много труд, упоритост и съвместна работа, фермата се разраства и модернизира. Днес семейство Рогови се грижат за над 400 животни и стопанисват над 2000 дка със земя. Всички животни са под селекционен контрол и са от породата Холщайн-фризийско говедо, които дават средно около 23 л/мляко на ден от крава. Фермата й беше отворена за посетители в Деня на отворените врати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ в Добрич.
 
 
„Вече две поколения развиваме този бизнес и се стараем да го модернизираме през годините, като от поколение на поколение става все по-иновативен. Имаме софтуерна система, с която следим здравословното състояние на кравите, зърнохранилище с кухня за собствени фуражи – ние сами си произвеждаме фуражите, имаме доилна зала, изградена през 2006 г. по програмата САПАРД и собствена мандра. Последно подадохме проект за робот за доене“, обясни Рогова.
 
 
Във ферма Рогови не липсва приемственост. Идеята за робота идва от дъщерята на Радослава, която също е ангажирана във фермата.
 
„Дъщеря ми завърши ветеринарния техникум в Добрич. Сега учи ветеринарна медицина в Стара Загора. Преди време ходи на обучение в Холандия, където видя и робота. От нея научихме затова колко полезен може да ни бъде – той сам дои кравите, измерва температурата на млякото и глътките на животното. Благодарение на него, още преди животното да се разболее, ние ще знаем, че то не се е хранило нормално и температурата му е повишена, което пък ще улесни ветеринарния лекар при назначаването на лечение“, каза Радослава Рогова.
 
 
Според нея именно модернизацията е пътя за успешно развитие, заедно със семейната подкрепа.
 
„Приготвяме си сами фуражите, за да имаме качествена суровина. Имаме кухня за концентриран фураж, което също механизира работата ни. Ако преди ни бяха нужни около 2-3 души, които да се занимават с това, сега е достатъчно един просто да избере рецептата. Човешкият кадър е кът в нашия бранш. Трудно можеш да намериш добри и постоянни работници, за това сега искаме да улесним работата на хората, които от деца работят в нашата ферма“, добави фермерът.
 
Ферма Рогови е чудесният пример за това как едно стопанство, стига да бъде постоянно, може да се развива.
 
„Започнахме преди 10-15 години и оттогава заживяхме във фермата, направо със животните на едно живеем, както се казва. Цялото семейство е ангажирано само с това и даваме всичко от себе си. В този случай няма как нещата да не вървят, ние нямаме друго занимание освен животните“.
 
 
От 2016 г. фермата работи по Наредба 26.
 
„Започнахме да преработваме част от продукцията, за може чисто процентово да надигне себестойността на млякото. Явяваме се на фермерски пазари. През 2012-2013 г. започнахме с млекомати. Сложихме един, но се оказа, че хората не са свикнали с такива машини – или нямат бутилка, или нямат стотинки, или се притесняват автомата да не им глътне парите. Тогава решихме да сложим млекомата в магазин с продавачка. Така и го развихме. Започнахме да зареждаме и бутилки – само и само да научим хората да купуват мляко от него. Така си набавихме и редовни клиенти. Впоследствие те започнаха да изискват от нас и други продукти, започнахме да правим сирене, кисело мляко, кашкавал, масло. В момента правим проби и за сладолед. Това ни мотивира да правим нещо полезно, тъй като имаме най-важното – суровината“, каза Рогова. По думите й в момента мандрите им дават по 68 стотинки за литър мляко без ДДС, като според фермера, за покриване на нужните разходи, цената трябва да бъде 80 стотинки/литър мляко.