Кристиан и Валентина са младо семейство и от 10 години работят като модели в Щатите. Идеята за семеен бизнес се заражда преди четири години, а пътят към осъществяването й води обратно в България. 
 
 
Биофермата им се намира в Пазарджишкото село Аканджиево, където отглеждат сезонни плодове и зеленчуци върху 1,5 дка оранжерийна площ и 3 дка открити градини. Също така имат 6 дка лозя, както и 40 дка ниви, на които е засят еднозърнест лимец. Фермерите използват биосемена, които са внесли от САЩ, щата Вермонт, както и традиционни сортове български семена, запазени в семейството от поколения.
 
„Биоземеделието има огромен потенциал в цял свят и решихме да създадем нещо такова, за да можем да ядем чиста храна. Аз съм градско момче, винаги съм мечтал да имам село и ферма. Буквално не знаех къде растат доматите и въобще как става това. Бях омагьосан от целия този процес и исках да имам нещо свое“, каза за Фермер.БГ Кристиан. 
 
 
Но магията свършва дотук, защото се оказало, че в страната ни никак не е лесно да се захванеш с каквото и да било, особено с биоземеделие.
 
„Не знаехме с какви трудности ще се сблъскаме. Бях изгубил представа за реалността в България и това, че държавата почти не ти помага, да не кажа въобще. Трудното намиране на работна ръка и куп други неща“, обясни той.
 
Младото семейство силно вярва, че рано или късно нещата ще се променят и много българи, които живеят в чужбина ще се върнат отново и ще превърнат родината в по-хубаво място.
 
 
„Доста от сортовете не са познати на българина, защото много от семената носим от Щатите. Първоначално ги гледат малко плашливо, но когато опитат много им харесват“, сподели Валентина.
 
По думите й в борбата с вредителите се оказват подготвени и почти винаги печелят битките. С помощта на отвари по стари народни рецепти и ценните съвети на други биопроизводители никога досега не им се е налагало да използват химия, за да решат някакъв проблем във фермата. 
 
„С въшките и белокрилката се справяме с отвара от коприва, срещу маната използваме айран или прясно мляко с няколко капки йод. С отвара от люти чушлета, чесън, оцет и вода се борим с миризливките. Да, много е просто, но е много ефективно. Понякога губим битките, но изкореняваме растенията и започваме отначало, не се отказваме“, категорична е Валентина.
 
Фермерите разказват, че за торенето на насажденията използват биохумус, който произвеждат сами. Имат червени калифорнийски червеи, които хранят с оборска тор, а те им произвеждат биохумус. 
 
„Абсолютно всичко расте много по-бавно. Ако в конвенционалното земеделие на една салата й трябват 20 дни, за да порасне с една шепа тор, в биоземеделието една салата расте за около три месеца, а ако е по-студено – четири. Следователно няма как да струва 0,30 лв., както са на пазара“, коментира Валентина. 
 
 
Кристиан твърди, че ценните кадри в държавата са заминали за чужбина, за да търсят препитание, което е катастрофално за бъдещето на страната.
 
„Живял съм 18 години в чужбина и знам колко липсва родината на българите. Колкото и да са успели, винаги милеят за България и винаги биха се върнали, стига да има нормални условия за живот. Затова всичко е в ръцете на тези, които избираме и ние трябва да направим така, за да живеем по-добре“, категоричен е той.
 
Валя споделя, че си мечтаят за малко биомагазинче, но за да увеличат размера на фермата, трябва да има работна ръка. 
 
„Един ден може би и ние ще изнасяме в Европа, защото ако искаме успешен бизнес, това е начинът. В България все още трудно се просперира. Аз лично си мечтая хората тук да живеят по-добре, да могат да си позволят да купуват храната“, каза семейството. 
 
Целта им е да запазят високото качество на продуктите и постепенно да работят по разрастване на фермата. Вече имат някои нови идеи, които ще запазят в тайна засега и се надяват скоро да изненадат ценителите на качествената храна.