Визитка: Доц. д-р Янко Иванов е зам.-министър на МЗХГ с ресор животновъдство, здравеопазване на животните и политики в агрохранителната верига. Цялостната му дейност е тясно свързана с превенцията, контрола и ликвидирането на трансграничните болести по животните и зоонозите, на национално и международно ниво. Работил е като ръководител на Националната референтна лаборатория по шап и екзотични болести по животните, директор на Националния научноизследователски ветеринарномедицински институт, заместник-генерален директор и генерален директор на ветеринарната служба на България и Главен ветеринарен инспектор на България. Хоноруван преподавател е в Катедрата по инфекциозни болести при Ветеринарния Факултет на Лесотехническия университет в София. От 1995 г. до 2001 г. е член на научната група към Европейската комисия за борба с шапа на ФАО, ООН и член на Постоянния техническия комитет, а впоследствие член на Изпълнителния комитет и заместник-председател на тази комисия. Като експерт на ФАО е бил на много мисии в различни държави: Китай, Монголия, Тайланд, Грузия, Армения, Азербайджан, Таджикистан и др. Бил е регионален координатор на ФАО за Балканския полуостров по отношение на инфлуенцата по птиците. Ръководил е проекти, финансирани от ЕС за изкореняване на чумата по свинете и беса в Сърбия, на инфлуенцата по птиците в Турция и за изграждане на ветеринарната информационна система на Сърбия.
 
В първото си интервю като зам.-министър на земеделието, д-р Иванов разказа пред Фермер.БГ как влиянието на климата доведе ужасните инфекции по животните в Европа и коя е по-голямата заплаха – африканската чума по свинете или чумата по дребните преживни животни. 
 
Д-р Иванов, С оглед на влизащите инфекции през границата, смятате ли, че е необходимо да има отделна ветеринарна програма за пограничните райони и особено по границата с Турция?
То и сега има такава програма и благодарение именно на тази програма бяха открити тези случаи на чума по дребните преживни в пограничните райони. Още от 90-те години, когато преустановихме ваксинациите в тези райони срещу шап и други болести, които върлуваха в Европа, ние превърнахме и трансформирахме тази бивша, т.нар. буферна зона от ваксинационна буферна зона, в зона за надзор. И там по начало се изпълняват едни по-специални мерки, които не се изпълняват в останалата част на страната. 
 
Бихте ли ги разяснили?
Най-общо те се основават на това да се открие бързо и по-възможност най-рано заболяването, ако то възникне в районите, за да може да се унищожи и да се ликвидира първичното огнище и тогава разходите са много по-малки и за страната, както преки, така и косвени, по отношение на ограниченията за търговия и т.н. 
 
Как става това откриване на тези болести? 
Откриването става с редица изследвания, както клинични прегледи на животните, така и вземане на проби. Особено за тези болести, които протичат скрито и имат един по-дълъг инкубационен период и има вероятност да се разпространят преди да сме ги открили. Така че там периодично има наблюдение, което се осъществява от обучени специалисти. 
 
В тази връзка, открит ли е източникът на заразата, открита в ямболските села?
Това е големият проблем. Все още, за голямо съжаление, нямаме данни от лабораторията във Франция. За да разсея и слуховете, които четох, че каква ли е тази лаборатория. Това е европейската референтна лаборатория и ние нямаме причина да се съмняваме в резултатите, нали? Нито в нашата, нито в онази. По начало правилото е, когато се установи наличие на причинител на трансгранична болест, за което аз искам да обърна специално внимание, да се изпраща проба в Европейската референтна лаборатория, защото те там имат библиотека от щамове на различните изолати от различни държави и от различни периоди. Именно това позволява те да сравнят този изолат с другите, за да се установи, както филогенетичната връзка на този щам с другите. 
 
Не съм специалист, но чух за кръстосани проверки. Прави ли се това сега? Само към тази лаборатория ли се праща или към някоя друга? 
По принцип ние изпращаме към Европейската референтна лаборатория. Никой не ни ограничава да изпратим и в други, но не би било лоялно. Все пак ние сме в едно голямо семейство и първо трябва да чакаме резултатите от европейската лаборатория. 
 
Защо светът не може да се справи с птичия грип, антракса и другите станали вече популярни зарази по животните? Бърза ли е еволюцията на инфекциите?
Тук навлизаме в една много голяма тема. Поначало през 21 век човечеството е изправено пред епизоотични рискове, които нямат прецедент нито по мащаб, нито по характер. Много от болестите, които съм изучавал като студент, съм ги изучавал като тропически болести. Сега те са тук. Като започнем от африканската чума по свинете, нодуларният дерматит, синият език, ето сега и тази чума по дребните преживни животни. Всички тези болести отдавна излязоха извън ареала на тяхното разпространение в Африка и вече са в Европа.
 
Но това не е случайно. Това движение на болестите е в резултат от редица фактори и аз искам да ги поясня, защото се тиражират всевъзможни версии. Едната, голямата причина е безспорно климатичните промени, които доведоха и до редица екологични промени. Промяна в екологията, както на причинителите на заболявания, така и на векторите, които ги пренасят. Особено за векторно преносимите, това са тези, които се пренасят с кръвосмучещи насекоми и др. Вие виждате сега изобилства в момента от западно нилска треска – има я навсякъде около нас.
 
Има я в Румъния, в Сърбия, в Унгария. Тя се пренася с комари. И може би бичът на 21 век ще са трансграничните векторно преносими болести. Друг голям проблем от тези трансгранични болести, които се предават по различни и всевъзможни пътища, както е африканската чума по свинете. Източниците на зараза могат да бъдат много и най-разнообразни и особено голям принос за разпространението имат хората – антропогенният фактор. Това е другата голяма причина – глобализацията във всичките й форми – търговията, туризма, икономиката.
 
Примерно се внасят фуражи от различни континенти. Те за броени часове пресичат цели океани, морета и вече е трудно да се каже коя държава може да бъде трайно благополучна при това движение на хора. Виждате, че лятно време имаме милиони туристи, идват от всякакви държави и благополучни, и неблагополучни. И затова ние трябва вече да обръщаме по-голямо внимание на тези трасгранични болести, които пък изискват от своя страна и трансграничен подход за решаването. На това искам да обърна внимание, защото много хора казват, че не бива да слушаме ЕС. Не може да не ги слушаме, защото тези трансгранични болести, както днес са тук, така утре ще са в цяла Европа. Смисълът е ние освен да пазим нашата си държава, да пазим и нашето европейско семейство. 
 
Тогава каква е комуникацията с Турция, в която има над 700 огнища с чума по дребните преживни животни? 
Това е даденост. Турция е наш съсед и тяхната стратегия за борба с болестите е по-различна. Тъй като те не са експортно ориентирана държава и предимно внасят стоки, заедно с това, че не са и страна-членка на ЕС, тяхната политика и стратегия за борба е чрез ваксинация. Те провеждат масови, профилактични ваксинации, които не са разрешени в ЕС.
 
В ЕС се допуска ваксинация само при извънредни ситуации. Т.е., ако се прецени, че държавата не може да се справи с конвенционалните мерки, тогава вече се допуска и то под условие. Искам да съм пределно ясен, защото много хора казват – дайте да ваксинираме. Да, де, обаче, ние преди да ваксинираме трябва да си отговорим на много въпроси. Първо – какво ще правим с ваксинираните животни, защото има няколко стратегии, които са за извънредна ваксинация. Може да прилагаме бариерна ваксинация, може да прилагаме кръгова ваксинация, може да прилагаме прицелна ваксинация.
 
Тя се прилага само за високо ценни породи или за животни, които са на изчезване. Има различни варианти и различни подходи, но в крайна сметка има ваксинация за живот, но има ваксинация и за убиване. Примерно, в Холандия, която е три пъти по-малка по територия от България, но пък има огромна концентрация на животни от различни видове, а пък 1/3 от територията й е под морското равнище, загробването на животните е забранено. Там всички трупове се изпращат в екарисажи за унищожаване. И те от известно време прилагат т.нар ваксинация за убиване. Т.е. те искат да спечелят време отложено, за да могат поетапно да използват капацитета и ресурсите на наличните екарисажи. Има различни подходи и още повече, че когато се пристъпи към ваксинация, трябва да има т.нар изходяща стратегия.
 
 
Ние трябва да знаем кога ще прекратим, как ще прекратим и какво ще правим с животните и продуктите от тях. Ще могат ли тези животни да излизат на паша с другите, ще могат ли да се колят в същите кланици, в които и другите, ще може ли да се дава млякото в същите мандри, в които предават и другите? Има и редица ограничения за търговията, които ще траят поне три години. Ние готови ли сме да приемем това предизвикателство и три години да затворим цяла България и да не може да изнася от никъде нищо?
Засега мисля, че все още не е дошъл моментът, в който трябва да пристъпим към ваксинацията. Не казвам, че това не е мярка, мярка е, но тя трябва да се прилага много внимателно и след сериозен анализ за плюсовете и минусите, които ще донесе, защото пак подчертавам -  ваксинацията не е без последствия. 
 
Има много критики към избиването на животните в засегнатите от чумата по дребните преживни животни райони. 
Това е крайно непопулярна мярка и няма как да се гордеем с това, но пък няма и друг досега вариант. 
 
След като са избити животните заради наличието на огнище, за да се възстановят после стадата, откъде ще се взимат животни? 
Ако всичко върви нормално, ако ние нямаме нови случаи на заболяване и сме извършили всички необходими мероприятия като текущи и заключителни дезинфекции, 21 дни след последния случай на убито животно и извършена ваксинация, фермите могат да се населят след като се извърши т.нар. биопроба. Вкарват се вътре животни, изследват се за определен период и ако няма никаква позитивна реакция за болестта, могат да се населват съвсем спокойно. Въпросът е да можем да удържим през този период да няма нови случаи. 
 
А откъде ще вземем новите животни? 
В тези седем общини, които са под възбрана все още за свободно движение, те имат животни, които се чудят какво да ги правят, защото не могат да ги продадат другаде. Ето това е един ресурс за населване. Има как да стане това, но е по-важно да задържим ситуацията без нови огнища. А това е големият проблем. 
 
Каква част от превенцията трябва да бъде от страна на фермерите? Какво трябва да знаят, за да предпазят стадата си?
Когато бях в Турция, ръководех един проект за изкореняване на инфлуенцата по птиците и наехме фирма, която да направи психо портрет на фермерите. И знаете ли какво се установи? Че те повече мислят как да предпазят собствените си животни от навлизане на инфекцията, но никога не са със съзнанието, че те самите могат да станат източник и да заразят други животни.
 
Те трябва да знаят и поначало местните знаят, че са в един рисков район и няма 100% нулев риск. Няма гаранция 100%. Държавата до теб е неблагополучна по отношение на редица болести и за съжаление може да проникне по различни пътища  - дали чрез диви животни, дали чрез някакви вектори, дали по друг начин. Има такава опасност и те би трябвало максимално да обезпечат фермата там, да си преглеждат животните. Не са толкова много нещата, които те трябва да свършат. 
 
Да обясним как точно се пренася чумата по дребните преживни животни. 
Най-вече контактно. И тя е една от болестите, с която по-лесно можем да се сборим с нея, за разлика от другата – африканската чума по свинете. Чумата по ПДЖ изисква тесен контакт между животните и тя има по-скоро тенденция за разпространение вътре в стадото, отколкото между стадата. Ако животните се изолират, т.е. стадата се изолират едно от друго и няма физически контакт между тях, трудно може да се пренесе заболяването.
 
Затова много залагаме при тази болест на поставянето на животните на оборен режим. Схемата е проста. Имаме три елемента на епизоотичната верига – единият е източникът на инфекция – това са заразените животни и всички контаминирани материали; другият е механизмът на предаване и третият са възприемчивите животни. Тези три брънки на веригата – ние можем да атакуваме източника на инфекцията като ликвидираме болните животни и да дезинфекцираме наоколо. Атакуваме механизма на предаване като преустановим контактите между стадата и възприемчивите животни, казахме, евентуално в крайния вариант, можем да ги направим невъзприемчиви, ако ги ваксинираме. Но за това още не е дошъл моментът. 
 
А човекът може ли да пренася заразата?
Човекът също може да пренася. Не в такава степен, но може. Ходят със същите дрехи, с които са били в обора и това е една от мерките, които биха могли да спазват – най-малкото работните дрехи да се оставят и да се излиза с други дрехи. Т.е. да се редуцира вероятността от такива контакти, които биха могли да бъдат причина за пренасяне на заболяването.  
 
Споменахте чумата по свинете. Каква е ситуацията с нея? 
Да, тя е големият проблем, защото тя се пренася по много повече и по-разнообразни начини. Трябва да бъдем особено бдителни сега, когато е активният туристически сезон, защото голяма част от тези туристи, идвайки тук, носят сандвичи, салами. Шофьорите на тировете също – те си носят храна за из път. И искам да напомня как влезе африканската чума в Европа. Това стана с един кораб от Мадагаскар с отпадъци, акостирал в пристанището Поти в Грузия. Затова трябва да сме много бдителни и затова проверяваме по границите, изземат се всички хранителни продукти, месни, които са нетермично преработени. 
 
Чуха се критики за оградата, която е поставена на границата с Румъния, че няма да удържи една дива свиня. 
Критики ще има, но по-добре да намалим риска, отколкото да не направим нищо. Свинете са стадни животни, имат уседнал начин на живот и матриархален тип на организация, т.е. малките се движат около майката. Майката няма да ги заведе на бодливата ограда и да преминават оттатък. Ако някой гърми, подплаши ги и хукнат, тогава оградата наистина няма да е никакво препятствие за тях.
 
Но ако нямаме такъв случай, те обикновено обитават една територия от около 15 до 30 км. и ако имат храна се хранят там. Другата причина, поради която мигрират е страх, а третата е, когато са в размножителен период. Но това го правят мъжките – тях няма как да ги спрем, защото те са по-едри. Освен това болните животни няма да тръгнат да пресичат оградата. Обикновено те, понеже температурата им е повишена, търсят места, където има вода, долчинки и затова най-често там се намират и труповете на умрелите от тази инфекция прасета. 
 
 
По тази вода не може ли да стигне заразата до нас?
Може. Затова ви казвам – аз много повече се притеснявам от тази – африканската чума, защото е много по-трудна и по-тежка за изкореняване от другата. 
 
ЕС стартира работа по ваксина срещу африканската чума по свинете. Знаете ли докъде са стигнали разработките и кога ще има готова за ползване ваксина?
Няма по начало. Никъде няма – в цял свят. Това е болест, която има имуносупресивно действие, т.е. атакува имунната система. И няма още ваксина за съжаление. Цял свят работи по създаването на такава ваксина и то откакто се помня, но досега никой не се е похвалил с успех, за голямо съжаление. 
 
Да обобщим епизоотичната ситуация в страната. 
Наред със съществуващите наши автохтонни заболявания имаме и редица нововъзникнали. И ще има и за напред. И ние трябва да се готвим. И колкото повече ресурс вкараме в превенцията, толкова по-малки ще са последствията за държавата.