Десетки биопроизводители останаха излъгани в очакванията си, че Наредба 4 от 2015 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР за периода 2014-2020 г. им гарантира субсидиране за разширяване на площите до 20%, независимо от конюнктурата в подпомагането.
 
 
Един от тези стопани е Борислав Вълков, производител на биологични бадеми от община Стамболово, Хасковска област.
 
"Когато подавахме заявления за субсидии миналата година, още в началото на етапа, при очертаването на площите, софтуерът отказваше да приеме това, което всеки от нас заявява – колко площи реално се намират в период на сертификационно производство. Имаше зададен алгоритъм и системата автоматично не съобразява с това, което заявяваме. Твърдя, че това е абсолютно нарушение на член 17 от Наредба 4 от 2015 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 г.“, каза пред Фермер.БГ Борислав Вълков.
 
Той се позовава на текста от наредба, според който при увеличаване на общата одобрена площ за биоземеделие с до 20% от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара, подпомаганите лица не поемат ново задължение, а само разширяват ангажиментите си.
 
Разликата е важна, тъй като субсидии за поемане на нови задължения не се отпускат, понеже е установено значително надвишаване на бюджета по мярката.
 
Засегнатите биопроизводители са на мнение, че трите заповеди № РД-09-160, № РД-09-278  и № РД-09-361, издадени от служебния министър на земеделието Христо Бозуков през пролетта на миналата година, са ги ощетили в разрез с Наредба № 4.
 
„Твърдя, че тези заповеди са незаконосъобразни. Мисля, че министър Румен Порожанов е запознат с проблема и може да го реши, като ги отмени, но ме притеснява, че нищо не се прави“, каза Вълков.
 
За да защити бизнеса си, сега той се е обърнал към Административния съд.
 
„Моята цел не е да минавам през съдебните инстанции, искам само наредбите да се спазват точно“ обясни стопанинът.
 
През март миналата година той създава нови насаждения от бадеми и съгласно 5-годишен план поема ангажименти да обработва 5.775 хектара по мярка 10 „Агроекология“ и 6.3 хектара по мярка 11 „Биологично земеделие“.
 
Заради злополучните три министерски заповеди обаче Борислав Вълков няма да получи субсидии за тези площи, а само за одобрените предходната година 3.45 хектара по мярка 10  и 3.98 хектара по мярка 11.
 
 
Снимка: pixabay.com
 
Макар и с орязано подпомагане, фермерът ще плати на сертифициращите фирми за реалния размер на стопанисваните парцели.
 
„Тези проблемите не са само мои, а са на всички биопроизводители“, отбелязва Вълков.
 
Не е уреден и въпросът с уведомителните писма - актовете, които Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) трябва след всяка стопанска година да даде на земеделските стопани, като удостоверения каква част от парцелите е финансирана и с какви субсидии – било по директните плащания, било по мярка 10, било по мярка 11.
 
„Няма друг официален документ, който ние можем да обжалваме пред административен съд при евентуални несъответствия с направените проверки и с т. нар. одобрени суми. Но вече повече от две години аз и много мои колеги не сме получили тези уведомителни писма. Административните съдилища ни казват – вие имате проблем, но нямате документ от съответната институция“, обяснява Вълков.
 
До края на този програмен период трудно ще се намери решение за разширяването на площите за биологично земеделие, след като предвиденият бюджет по мерките е надхвърлен значително, коментира пред Фермер.БГ д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация „Биоселена“.
 
Числата са красноречиви. По Приоритет 4 „Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство“ е посочена цел за 2018 г. от близо 197 млн. евро публични разходи, а до октомври миналата година са отчетени 243 млн. евро. Това означава преизпълнение с 23%, показват данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
Още по-сложно е положението с втория индикатор, с който се мери успехът на подпомагането – площ на земеделската земя, обхваната от договори по мерки 10, 11 и 12 с цел „Опазване на природните ресурси“. Заложената цел за 2018 г. е 362 400 хектара. А резултатът, който се отчита на 1 октомври 2017 г., е 621 000 хектара. По този индикатор преизпълнението е със 71%, отбеляза д-р Апостолов.
 
 
Затова, по думите му, частично удовлетворение на стопаните сега е възможно, само ако се освободят средства от мерки, които няма да бъдат отворени, и се пренасочат към биопроизводителите.
 
„Но за следващия програмен период трябва много внимателно да се планира. Трябва да се преразгледат индикаторите, а там, където има възможност, трябва по-детайлно да се опишат културите и нивата на подпомагане“, обясни управителят на фондация „Биоселена“.
 
За тази година ситуацията със субсидиите в биоземеделието изглежда така: няма да се приемат нови проекти с изключение на мярка 10 по направлението за редки породи. Няма да има прием и по мярка 11 - никакво разширение, никакви нови ферми няма да се включват.
 
 
От сега обаче трябва да започне  подготовката за следващия програмен период – от 2021 г. нататък, за да не окаже секторът „Биоземеделие“ неподготвен в условията на новата Обща селскостопанска политика.
 
„Предния път закъсняхме с две години, седем министри се смениха за пет години - има някакви оправдания, но няма гаранции, че няма да ни се случи същото и след две години. Затова е добре подготовката ни да започне от сега и да не прекъсва процесът по тази програма, която е национална, но и европейска“, обобщи д-р Апостолов.