Биологично гориво от ново поколение, което се произвежда от органични отпадъци, ще измести част от биодизела, произвеждан от земеделски култури. В България това ще стане от 1 септември, реши правителството. Особено тревожно е, че това е част от  европейска тенденция, за която има планове да се задълбочава в периода до 2030 г.
 
 
Фермер.БГ се обърна за коментар по темата към Димитър Минчев, управител на фирма производител на биодизел в България.
 
- Как приетият от правителството проект за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) ще се отрази върху производството на маслодайни култури в страната?
- Коментирали сме тези промени в Министерството на енергетиката, така че познаваме основните елементи от него. Ще ви обясня кое касае нас и съответно земеделците. В момента в дизеловите горива се влагат задължително 6% биодизел. Тези шест процента ще станат 5+1. Пет процента ще бъде биодизелът, получен от свежи масла от маслодайни култури, а един процент – от отпадъци. Промяната в закона е за този 1%.
 
- Какъв ще бъде ефектът за земеделските стопани, които отглеждат рапица, слънчоглед, соя?
- Годишно в България се потребяват около 100 000 тона биодизел. За производството им са необходими около 200 000-250 000 тона маслодайни култури. При над 2 млн. тона среден добив на маслодайни култури в страната, тези 250 000 тона не са особено голяма част от тях. Всъщност намалението с един процент на биодизела от свежи масла, може приблизително да се каже, че е около 40 000 тона маслодайни култури. Това е количеството, което ще отиде за друго предназначение, а не за биогорива.
 
Според мен това пряко няма да се отрази на българския земеделец. Съществуват два други процеса, които имат по-важно влияние върху земеделците в Европа и в България. Те са от европейски характер и е важно да бъдат информирани земеделците и при възможност да окажат някакво въздействие върху тези процеси.
 
- Как фермерите могат да защитят маслодайните култури в Европа?
- Първо, в момента вървят преговори за изменение на Директивата за употреба на възобновяеми енергийни източници. Амбицията е до края на юни - до края на председателството на България на Съвета на Европейския съюз, тези преговори да приключат. Преговорите са между представители на Европейския парламент, Европейската комисия (ЕК) и Съвета на Европа – тристранно договаряне.
 
 
Обезпокояващо за нас е предложението на ЕК за периода 2020-2030 г. да има постепенно намаляване до 3% на дела на биогоривата, които ползват суровини от хранителен и фуражен произход. Това означава, че за производството на биогорива ще трябва да се използват повече отпадъци и други алтернативни източници, а ще се намали значително използването на продукция от земеделието. 
 
Предложението на ЕК е за постепенно намаляване на биогоривата от първо поколение за цяла Европа. Съответно, ако то се приеме, това рязко ще повлияе върху потреблението и цените на селскостопанските продукти, в нашия случай – на маслодайните култури. 
 
- Как ще повлияе на цените?
- Ние ще произвеждаме много по-малко биодизел от слънчоглед и от рапица. Не само ние, но и цяла Европа. Нашите маслодайни култури основно се изнасят. Затова е важно каква ще бъде европейската политика. При по-малко производство на биогорива от хранителни култури ще има по-малко търсене и съответно по-ниска цена.
 
- Значи, превръщането на сегашните 6 процента в 5+1 в България е първа стъпка към по-нататъшно намаляване на дела на биодизела от земеделска продукция в полза на новото поколение биогорива от отпадъци?
- Да, може и така да се каже. 
 
- Има ли опасност от санкции, ако останем встрани от този процес?
- България не е на опашката в този процес. Има страни-членки на ЕС, които изобщо нямат нито една стъпка в тази посока. Но има някои, които са пред нас. Така че може да се каже, че сме в средата на този процес.
 
- Съществува ли у нас производство на биогорива от второ поколение, произведени от отпадъци?
- Има един списък на биогоривата второ поколение, който се дели на две части. Едната част е за биогорива, описани в част А от списъка, например целулоза и други видове биомаса, които са определени като "напредничави". Част Б на списъка отпадъци включва пържени масла и животински мазнини. Биогоривата от второ поколение влизат в тази категория, в този 1%. Освен това, страната има задължение да ползва и биогорива, определени като "напредничави", произведени от суровини от част А от списъка. Те трябва да бъдат 0.05%.
 
У нас има предприятия, които преработват отпадни масла, но не и производители на напредничави (адвансд) биогорива. Няма ефективно работеща инсталация, която да произвежда големи количества в индустриален мащаб. Има някои постъпки, направени за производство на биоетанол от целулоза, но за момента няма успешно ефективно работещ такъв завод. Има няколко големи проекта, но те са икономически неустойчиви и не функционират. Според анализи на европейски компании в бранша, през 2022-2024 г. биха се появили такива предприятия в индустриален мащаб, които да могат да произвеждат биогорива от тези истински отпадъци. 
 
- А що се отнася до използването на оборски тор за производството на биодизел?
- Поне на мене не ми е известно да има ефективно работещо такова предприятие, което да може да произвежда горива за транспорта от такава суровина.
 
 
- До определената в проектозакона дата 1 септември ще може да се осигурят достатъчни количества биогорива от второ поколение, за да се покрие този 1% на националния ни пазар?
- Да. Нашето производство е над 60 000 тона годишно. Ние обаче ги изнасяме, защото в други страни има поощрение за ползване на тези биогорива. На практика е по-скъпо да произведеш биогориво от отпадък, отколкото от свеж продукт и е нормално то да е с по-висока цена. Ние произвеждаме годишно над 60 000 тона второ поколение. Общият ни капацитет към края на миналата година беше 160 000 тона, но в зависимост от това колко суровини ще намерим за производството на биогорива от второ поколение, разликата покриваме с биодизел от първо поколение. Ако кажем, че 60 000 тона имаме от второ поколение, значи 100 000 тона имаме първо поколение от свеж растителен характер.
 
- Каква суровина за биогориво от второ поколение използвате?
- Основно използваме употребявани масла от кухни. От местен произход количествата са малки, тъй като в България от кухни не може да се съберат много отпадъчни масла. Внасяме от Азия, от съседни страни – Румъния и Гърция. Към момента имаме пилотна инсталация за производство на биодизел от един страничен продукт от рафинирането на растителни масла – кисели масла, които са отпадък от неутрализацията. В процес сме на изграждане на по-голяма, вече индустриална инсталация за преработка и планираме внос на такива суровини от други страни. Имаме още няколко проекта, също в тази посока – за преработка на отпадъци до напредничав биодизел.
 
- Да погледнем баланса на национално равнище, след като влязат в сила промените в закона от септември. Какви количества биодизел от първо поколение и от второ поколение ще бъдат необходими в страната годишно?
- Ако стъпим на числото от 100 хил. тона биодизел, които се потребяват годишно в страната, калкулаторът показва, че 16 600 тона трябва да бъдат тези от второ поколение и остатъкът до 100 000 тона – от първо поколение. 
 
- Ще трябва ли страната ни да внася от чужбина биодизел второ поколение?
- О, не, ние работим с всички търговци на горива в България и няма да е естествено да се внасят от другаде.
 
- В този бранш колко са фирмите, които произвеждат у нас?
- Всички предприятията за биодизел са наши. Две функционират през последните години. Едното е в Русе, другото е на 20 км от града – в Сливо поле. От края на миналата година оперираме и още един завод под наем в Провадия. 
 
- Коя е втората тема, с която производителите на маслодайни култури трябва да са наясно, за да защитят интересите си?
- Другият фактор, който влияе върху пазара на биодизел в Европа, а съответно и на пазара на селскостопански продукти, това е вносът на субсидиран биодизел от Аржентина. Имаше въведени импортни такси до ноември 2017 г. от порядъка на 200 долара на тон, но Аржентина атакува това решение на ЕС и през Европейския съд таксите бяха свалени. Оттам нататък 10% от потреблението на биодизел в Европа идва от Аржентина.
 
 
- На каква цена европейският пазар внася горивото оттам?
- Субсидията е от порядъка на 200-250 долара на тон. Това е около 30% от цената. В последните анализи на ЕК е точно определено – 29.5% е размерът на субсидията. Заради този дъмпингов субсидиран внос ЕК започна нова процедура на 31 януари тази година. Съгласно нея на 24 май въведе регистрационен режим за аржентинския биодизел, така че ако бъдат наложени впоследствие санкции, да има възможност те да се въведат с ретроспективно действие.
 
- Каква трябва да бъде позицията на българските фермери по тази тема?
- В наш общ интерес е, колкото се може по-скоро да излезе решение за антисубсидийни импортни такси, може би в този размер – 29.5%, за да се прекрати дъмпинговият внос. Защото при производството на субсидиран биодизел имаме и субсидиран соев шрот - протеинов продукт. Така че върху земеделците се получава двоен негативен ефект. 
 
Очаква се през октомври да влезе ефективно тази антисубсидийна такса. Но ако окажем правилен натиск на институциите, които решават, това може да стане и по-рано. В общ интерес е да лобираме за вкарване на тези антисубсидийни такси през август, септември.
 
- Специалисти от Министерството на енергетиката посочиха, че очакват поскъпване на дизеловото гориво във връзка с новия вид биосъставка. Как ще се променят цените? 
- Според калкулациите, никакво отражение няма да има върху цените на дизеловото гориво. За тези, които искат сами да се убедят в това, ще кажа следното. Биогоривата от второ поколение наистина са по-скъпи, защото е по-скъпо да се произвежда от отпадък, отколкото от свежи масла. В момента пазарно разликата между свежия биодизел и този от отпадъци е 140 долара на тон. Биодизелът от първо поколение струва около 900 долара/тон, а от второ поколение е около 1040 долара/тон. Този 1% по-скъпа съставка означава разлика от 0.2 ст. на литър. Толкова е малко, че е несериозно да се отбелязва.