Ароматна биоферма „Павлови“ се занимава със земеделие от 2003 г. Веселинка и Петко Павлови започват да отглеждат билки на любителски начала и по съвет на приятели решават да се заемат с това професионално.
 
 
Семейство Павлови отглеждат над 25 вида диворастящи билки, като най-популярните от тях са босилек, чубрица, джоджен, градински чай, мащерка, естрагон, калоферче. Земите им са 18 дка, а отделно имат и гори – близо 3 дка. Заедно с това имат и малка оранжерия. 
 
Повод за разговора ни е наближаващия Еньовден – 24 юни, денят на билките и билкарите. 
През 2007 г. фермата в село Драгомир, община Съединение, е официално сертифицирана за биологично отглеждане на зеленчуци, плодове, билки.
 
 
„Решихме да сме био, защото когато си взехме къщата и нивите, нашата съседка ми каза, че ще ми даде домати, но от „другата“ леха. Тогава много се зачудихме с моя мъж как може да има различни лехи и дали няма вероятност внучето й по грешка да си откъсне нещо третирано с химикали. Когато решихме да идем на село целта ни беше чист въздух и чиста храна и такова нещо е недопустимо. Така станахме био“, разказа производителят за Фермер.БГ. 
 
За да затворят цикъл, през 2014 г. създават и цех за пакетиране на билките и чайовете, който също е биологично сертифициран. 
След 11 години обаче те решават да не се сертифицират повече. 
 
„Тази година, от март месец, се отказахме. Причините са чисто финансови. Поискаха ни 1800 лв. за сертификация. Като имате предвид, че съпругът ми има един сертификат, а аз друг – това са близо 4 000 лв. За какво да работим? Не получаваме толкова големи субсидии, че тези пари да ги подарим на сертифициращия орган. Не виждаме смисъл. Хората ни познават из цяла България.
 
 
Ние продължаваме да отглеждаме билките си по всички био правила. Много започна да се спекулира с това понятие, а за нас био означава наистина природа, въздух, земя, храна, торове – абсолютно всичко да бъде чисто“, посочи Павлова и добави: „За нас такова изнудване е недопустимо – да поддържаме офисите на сертифициращите организации“.  
 
Според нея смяната на организацията не би помогнало. 
„Те горе-долу си подсказват колегиално какви цени да поставят и почти навсякъде е едно и също“, посочи Павлова. 
 
 
Семейството се ориентира към земеделието след като още първата година произвели голямо количество билки и се наложило да продадат част от тях. Оказва се, обаче, че собствената продукция не е толкова много, че да запълва нуждите от използването на цеха и семейството започва да изкупува билки и от други производители. 
 
„Хората ни познават и от две години не можем да смогнем само с наша продукция. Купуваме от цялата страна – дори от Варна, Елхово… Но купуваме от хора, за които знаем, че имат чиста продукция“, отбеляза Павлова. 
Според нея е много трудно да се занимаваш с биоземеделие в България. 
 
„Без подпомагане няма как да стане, а за съжаление, този вид земеделие не е приоритет за управляващите през последните години. Ако в Холандия, Австрия, Швейцария кажеш, че си биопроизводител, те гледат като човек, а тук – като извънземен, че всъщност си решил да не тровиш хората“, коментира производителят.