Парите за финансово подпомагане на българските фермери ще намалеят с 50-100 млн. евро годишно след 2020 г., стана ясно на семинар на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).
 
 
На предизвикателствата пред българското земеделие в контекста на Brexit и новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. се спря зам.-председателят на БАСЗЗ Анатоли Георгиев. Според последните разчети парите, с които на годишна база ще се финансира ОСП в целия Европейски съюз, ще намалеят с близо 4 млрд. евро или с повече от 6%.
 
Сега ОСП борави годишно с около 60 млрд. евро. От тях за страната ни са определени около 1.3 млрд. евро. Прогнозите са, че след две години общата сума вероятно ще бъде намалена на 55-56 млрд. евро. Така България ще трябва да поеме между 50 млн. евро и 100 млн. евро поне от този своеобразен „пасив“. Това налага прекрояване на националната ни политика в земеделието, смята Анатоли Георгиев.
 
Според него ще има промяна в стойността на директните плащания, които ще бъдат обвързани с размера на стопанството, допълнителни изисквания от социален и икономически характер, което ще има негативни последствия за българското земеделие.
 
Друг важен въпрос е бъдещето на Втория стълб на ОСП или т.нар. инвестиционни мерки, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
 
"Предвид предстоящите бюджетни ограничения, нашите очаквания са, че голяма част от частните инвестиционни мерки в селските райони, ще бъдат заместени от т.нар. финансови инструменти - кредитни или гаранционни", каза зам.-председателят на БАСЗЗ.
 
Така на практика проектите няма да се финансират безвъзмездно, а бенефициентът – фермерът, ще трябва да връща получената финансова помощ, но при по-благоприятни лихвени нива в сравнение с традиционните банкови кредити.
 
 
"Двата глобални проблема за земеделието ни, като разпокъсаността на земеделската собственост и разрушената и липсваща хидромелиоративна инфраструктура, трябва да бъдат във фокуса на българските власти, както в процеса на договаряне на новата ОСП, така и в следващия етап на нейното прекрояване на национално равнище", обобщи Георгиев.
 
Основните проблеми на  земеделието у нас са липсата на сигурност, липсата на квалифицирана работна ръка и обезлюдяването на селските райони, каза зам.-председателят на БАСЗЗ Галина Пейчева-Митева. Затова е необходимо да се подобри значително инфраструктурата и социалните условия в селата.
 
По думите й, българските усилия в новата ОСП трябва да бъдат насочени към намаляване на разликата в субсидирането на земеделските стопани в различните държави членки на ЕС. В противен случай българските фермери няма да могат дългосрочно да останат конкурентоспособни, защото ще произвеждат продукт с по-висока себестойност от този на европейските им колеги.
 
Като представител на БАСЗЗ по време на Генералната асамблея на Европейската организация на собствениците на земеделски (ЕЛО)в Брюксел, Галина Пейчева-Митева е сподели впечатленията си от дискусиите, според които бъдещето на фермерството е технологично, иновативно и силно цифровизирано.
 
 
Асоциацията обръща специално внимание на процеса на комасация и хидромелиорация  в България. Досега успешно са завършени шест комасационни проекта и са уедрени общо 44 хил. декара земя, съобщи д-р Кирил Стоянов, експерт по комасация. Открити са 16 процедури, като 15 от тях имат завършен първи проучвателен етап.
 
В миналото близо 12 млн. декара са били напояваните площи в България. Дружеството „Напоителни системи“ ЕАД, което поддържа и експлоатира държавния хидромелиоративен фонд, управлява 235 системи за напояване, като годните площи за напояване от тях са близо 4 300 000 декара. Реално напояваните площи в страната сега са 900 хил. декара, от които две трети - неофициално, посочи Стоянов.
 
Проблемът според него е, че липсват  регистри на всички язовири и водовземни съоръжения в страната, няма единен контролен орган, а състоянието на главните канали е от задоволително до лошо. Според изнесените от него данни на Евростат, страната ни е в края на класацията по територия оборудвана с напоителни системи в Европа.
 
Процесите на комасация и хидромелиорация са пряко свързани, посочи експертът. В Турция, например, при комплексно изпълнение на комасация и напояване се достига до 41% по-ниска стойност на разходите, отколкото, когато се правят единични инвестиции от собственици на територии, на които не се провежда комасация.
 
„Земеделието не се интересува дали собствеността върху водоизточниците е държавна или общинска, а да получи достатъчно вода, на цена, която да добавя стойност към производството“, подчерта Кирил Стоянов.