Има доказателства за разминаване в качеството на храните на българския и европейския пазар. Това е изводът от анализа и изследванията, които бяха направени за т.нар. "двойнствен стандарт", съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
 
31 продукта са били купени от Германия и Австрия, а от България 30 техни аналози. Разликата се получи поради факта, че в дните за вземане на проби от България един месен продукт отсъстваше от българския пазар, обясниха от МЗХГ.
 
Пробите са били разделени условно на пет големи групи:
 
Шоколадови изделия – 8 броя, от които 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;
 
Безалкохолни напитки и сокове - 7 броя, от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе;
 
Детски храни – 2 броя пюрета;
 
Млечни продукти и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;
 
Месни продукти - 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 колбаси.
 
Оценката е протекла в няколко етапа, като е била направена съпоставка и анализ на информацията от етикетите на продуктите, предлагани в Западна Европа и в България и първоначален ценови анализ. След това е бил направен органолептичен анализ на продуктите от сертифицирани експерти с доказан опит в областта на този вид изследване.
 
Извършен е и физико-химичен анализ на всички видове продукти с цел съпоставка на информацията от етикетите с реалното количество на дадена съставка в продукта. 
Направено е и сравнение на информацията от всички видове изследвания за българския продукт и неговия “европейски” аналог. 
 
 
Анализаторите са проверили дали в продуктите има чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месни продукти; соя и соеви деривати в месни продукти; съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин; немлечни мазнини в млечни продукти; необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете; необявени и неразрешени подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия; определяне съдържанието на какао в шоколадите и шоколадовите изделия.
 
Обобщените резултати от всички видове анализи - етикети, органолептични, физикохимични и допълнителни анализи, за всяка група поотделно са:
 
Резултати за месни продукти
 
При етикетирането и органолептичния анализ няма различия, а при физикохимичен анализ в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения. 
 
Примери
 
За един вид сурово сушен месен продукт
- съдържанието на натриев хлорид в “българския” продукт е с 3,18% по-малко сравнено с “европейския” и с 2,12% по-малко в сравнение с информацията на етикета
- водно съдържание в % на “българския” продукт е с 3,2% по-високо, в сравнение с “европейския” 
 
За един вид месен продукт
- съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,72% по-малко сравнено с “европейския” и с 4,31% в сравнение с информацията на етикета
- съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,05% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 3,25% в сравнение с информацията на етикета
 
За един вид консерва
- съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,02% по-малко сравнено с “европейския” и с 0,24% в сравнение с информацията на етикета
- съдържанието на натриев хлорид % на “българския” продукт е с 0,12% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,17% в сравнение с информацията на етикета
 
 
Резултати за млечни продукти и маргарин
 
Тук са открити различия при етикетирането. За един от видовете краве масло, съдържанието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%, а в този от германския пазар – 80 процента. 
При съпоставката на маргарина, който на външен вид е абсолютно еднакъв, освен разлика в грамажа, предлаганият у нас е със 70% мазнини, а германският е с 80% мазнини. 
 
При направения органолептичен анализ има открити различия при двата аналога на "Сирене Моцарела" във вкус, мирис, аромат, цвят, консистенция, разрезна повърхност и саламура.
 
Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. На саламурата ú липсва характерния зеленикав оттенък. Сиренето предлагано на германския пазар е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност с открояване на пластовете. При саламурата се наблюдава специфичния зеленикав оттенък. 
 
Примери
 
За един вид сирене
- съдържанието на въглехидрати на “българския” продукт е с 0,1% по-високо сравнено с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
- съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,19% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
 
За един вид краве масло
- съдържанието на наситени мастни киселини на “българския” продукт е с 0,9% по-високо сравнено с “европейския” и с 4,3% по - високо в сравнение с информацията на етикета
- съдържанието на въглехидрати % на “българския” продукт е с 0,46% по-ниско, в сравнение с “европейския” и с 0,31% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
 
При допълнителния ценови анализ е открито, че един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, а в България е 5,89 лева за едно и също количество от 250 грама. 
 
Резултати за шоколадови изделия 
 
Още при проверката на етикетите е установено, че в детски шоколадов десерт от една и съща търговска марка се наблюдават значителни разлики между съставките на двата етикета.
 
В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „германския” има мляко - 24% и тъмен (горчив) шоколад - 21%, докато в „българския” има мляко 21% и шоколад – 20%.
 
При направения органолептичен анализ различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета, като българския продукт е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е светло кафяв. 
 
Примери
 
За един вид шоколад
- съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%
- съдържанието на захари в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%
- Съдържание на какао в % при обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао
За един вид шоколадови бонбони
- съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,36% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,44%
- съдържанието на белтък в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,42% по-високо, а за “европейския” – по-ниско с 0,11%
 
При допълнителния анализ на съдържание на какао и открито, че различие в един от продуктите, а именно съдържание на повече какао в шоколада от България, в сравнение с аналога му с по-светъл цвят от Западна Европа. 
 
Резултати за детски храни 
 
При етикетирането в детско пюре от една и съща марка са обявени всички съставки, но в продукта предлаган на българския пазар обявеното съдържание на рапичното олио е 1,3%, докато в този от Германия е 0,9%. Съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1,5 грама на 100 грама продукт, а за България количеството е 1 грам на 100 грама продукт;
 
Примери 
 
- съдържанието на белтък сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,01% по-малко, а на “европейския – с 0,15%
- съдържанието на хранителни влакнини сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,04% по-високо, а за “европейския” – с 0,02%
 
Резултати от безалкохолни напитки и сокове
 
В газирана напитка от една и съща марка, продуктът от немския пазар съдържа „захар” и „въглеродна киселина”, а този, предлаган в България съдържа „фруктозо-глюкозен сироп” и „въглероден диоксид”. В плодов сок от една и съща марка, продуктът от западноевропейския пазар е с обявено съдържание на 100% плод, а този, предлаган в България, е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп;
 
При един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав, в сравнение с този от Западна Европа, където газирането е изразено, а вкусът е сладък.
 
Примери
 
За един вид енергийна напитка:
- съдържанието на кофеин в mg% сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е с 1,52 mg % по-малко, а на “европейския – с 0,65 mg %. Реалната разлика в съдържанието на кофеина между българския и европейския продукт е 0,87 mg %
- енергийното съдържание в kJ/100g за “българския” продукт е с 3 kJ по-високо, от това на “европейския” продукт.
 
За един вид сок:
- съдържанието на захари в % в “българския” продукт е с 0,32 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,39 % по-ниско сравнено с етикета
- съдържанието на белтък в % в “българския” продукт е с 0,02 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,03 % по-високо сравнено с етикета
 
За резултатите от проучването ще бъдат уведомени Национален център за обществено здраве и анализи и Комисия за защита на потребителите, допълниха от агроведомството.