Промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност може да разреши ветеринарните власти да изискват превантивно клане на здрави животни, за да се ограничи разпространението на инфекции като Африканската чума по свинете (АЧС) и птичия грип.
 
 
Това става ясно от проект за промени в закона, публикуван от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за обществено обсъждане. Срокът за внасяне на мнения и предложения по проекта е едномесечен и изтича на 4 януари 2019 г.
 
„С промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност се въвеждат национални мерки, свързани с регламентирането на „превантивно клане“. Тази мярка е от особено важно значение за ограничаване на заразните болести с оглед усложнената епизоотична обстановка в страната и е насочена към обектите тип „заден двор“, които са непосредствено изложени на риск“, посочват мотивите към проекта. 
 
Документът уточнява, че сега принудителното убиване на животни от такива обекти е възможно само след потвърждение на инфекция.
Действащият закон позволява диагностично и санитарно клане, но не и превантивно клане. 
 
Проектът предвижда изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да може да определя със заповед извършването на превантивно клане на животни, като предпазна мярка в случай на опасност от възникване на заразна болест, за която има риск от бързо и масово разпространение и причиняване на значителни икономически загуби. 
 
„Тази мярка ще помогне да се предотврати появата на болестта, което ще доведе до ограничаване на нейното разпространение на част или на територията на цялата страна“, се казва в мотивите.
 
 
Предвижда се при неизпълнение на мярката в определеният в заповедта срок животните да бъдат умъртвявани принудително, като в този случай стопаните им няма да бъдат обезщетявани. Останалите собственици на превантивно закланите животни ще получават компенсации при условие, че животните са идентифицирани по установения ред.
 
Друга промяна предвижда изискване собствениците да уведомяват за изгубени животни обслужващия ги ветеринарен лекар и кмета на населеното място.
 
Собствениците и ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни не трябва да допускат животните да се придвижват без необходимите ветеринарномедицински документи и в случай на необходимост ще трябва да обозначават обектите си като обект с епизоотично значение в случай на обявена епизоотия по вида животни, отглеждани в обекта. 
 
Предвижда се размерът на обезщетението за умрели, унищожени и принудително заклани животни да се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда тяхното унищожаване или клане. В действащата редакция на закона обезщетението се определя по пазарни цени за месеца, предхождащ възникването на болестта, което може да доведе до значителна разлика в изчисляване размера на обезщетението, особено в случаите когато между възникването на болестта и унищожаването на животните е изтекъл значителен период от време.
 
Другата предложена превантивна мярка, която ще ограничи рискът от разпространение на Африканска чума по свинете, е изключването на кръстоските на Източнобалканската свиня от режима на пасищно отглеждане на свине.
 
Предлага се да отпадне изискването всяка година до 1 ноември стопаните да сключват договори с регистрирани ветеринарни лекари.
 
„Предметът на посочените договори е свързан с профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните и за изпълнение на мерките по Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите. Този акт е напълно излишен и обременяващ и за двете страни по договора, тъй като срокът на програмата е тригодишен“, обясняват експертите.
 
Освен това фермерите са длъжни да уведомяват официалния ветеринарен лекар в областните дирекции по безопасност на храните, в случай на смяна на регистрираният им ветеринарния лекар.