Една от причините за плодородието на Добруджа до голяма степен е благодарение на полезащитните пояси. Тяхната ефективност е огромна. Кой обаче пази това богатство?
 
 
Благодарение на полезащитните пояси земеделските производители отчитат по-високи добиви, в сравнение с фермерите от други точки на страната. 
 
Засадените полезащитни пояси от дървета и храсти увеличават добивите, тъй като под снежната покривка посевите имат постоянна температура от -4 градуса, а не -10 градуса, например. В Силистра, Добрич, Шумен, Търговище и във Варна има засадени 5000 км зелени стени, които представляват 200-годишни дъбове, високи дървета по 14-18 метра и вечнозелени храсти. 
 
„Полезащитните пояси са изключително благоприятни и без тях Добруджа може наистина да стане пустиня. Вижте Румъния и направете разликата между румънската Добруджа и българската – така ще видите и голямата роля на поясите. Най-лошото е, че държавата не полага никакви усилия за поддържането им. На практика, след като не се поддържат, тяхнта полза намалява. Те са точно агроекологични насаждения“, коментира преди време за Фермер.БГ земеделският производител Кирил Жендов.
 
В средата на 50-те години са създадени 9 „държавни пояси“ с дължина от 25 до 220 км и ширина 70 – 90 м. Основните пояси са разположени на около 500 м един от друг, като средната площ на защитените от тях полета е между 500 и 2000 дка. Освен че спират горещите ветрове, поясите задържат влагата и така е възможно получаване на високи добиви дори при сегашните оскъдни валежи.
 
Неслучайно цената на земеделската земя в Добруджа днес е най-висока в цялата страна и надхвърля 1000 лв. за декар. На територията на тогавашните земеделски стопанства е проектирано създаването на 132 000 дка полезащитни пояси. До пролетта на 1957 г. площта им е около 90 000 дка.
 
Пазител на поясите трябва да бъде горското, оказва се обаче, че този ангажимент е далеч по-сложен.
 
„Ние, земеделските производители нямаме ангажимент да поддържаме полезащитните пояси, но го прави. По принцип това е работа на горското, но работата е деликатна. Поясът е на горското, пътят обаче покрай който поясът минава, е на общината. Поясът влиза в общинския път – дърветата растат, клоните завземат пътя и в последствие хората изместват пътя в полето“, обясни Николай Алексиев, земеделски производител от Добричко за Фермер.БГ.  
 
Проблемът е по-голям отколкото изглежда.
 
„Когато отиваме да очертаваме, ни показват снимки, че полето се работи от определено място нататък, а останалата част е път. Проблемът тук е, че ние сме например трима собственици. Всеки има по 300 дка, за които плаща рента. Реално обаче обработва 260 дка“, доразясни фермерът.
 
По думите му проблемът е отнесен към горските.
 
„Сигнализирали сме го като проблем, но горските казват, че горите си растат и общината трябва да чисти. Накрая обаче ние оставаме хората, които поддържат полезащитните пояси“, заключи Алексиев.