Всеки опитен животновъд знае, че при пасищното отглеждане животните имат по-добро здраве, по-силен имунитет и се възпроизвеждат стабилно.
 
 
Изглежда, че предимстмата на този метод са очевидно, но има и някои недостатъци, за които разказва agroxxi.ru. Ползите от пасищното отглеждане са, че животните се развиват в условия, максимално близки до естествените.
 
Свободното придвижване подобрява състоянието на копитата, укрепва мускулите на краката и ставите на добитъка. Този начин на отглеждане е най-добър за профилактика на всевъзможните инфекции във фермите. Когато животните ходят по тревата, техните копита се почистват и подсушават по естествен път.
 
При пасищно отглеждане кравите винаги са по-чисти, отколкото в оборите. Навън сред природата животните имат естествено поведение, те сами си избират местата за лягане и растенията за храна. Прясната зелена трева осигурява на животните необходимите витамини и подобрява здравето и плодовитостта на стадото.
 
Пасищното отглеждане намалява разходите на фермерите за храна, като гарантира евтини белтъчини в порциона на добитъка. Стопаните могат да спестят разходи от наемането на допълнителни работници за почистване на оборите и храненето с фураж. Освен това някои мандри плащат изкупуват млякото от пасищни животни на по-високи цени, тъй като е с по-добро качество.
 
Животинските продукти от добитък, хранен с трева, са с по-ниско съдържание на мазнини и с по-висока хранителна стойност в сравнение с тези от животни, отглеждани със зърнени фуражи в обори.
 
Пасищното животновъдство все пак има и някои недостатъци. Преди всичко няма гаранция, че добитъкът ще получи балансирано хранене с необходимите количества витамини и минерали.
 
 
Наблюдението и опазването на стадото на открито е много по-трудно, отколкото в обора. Ако някое от животните се разболее или получи травма, стопанинът не би могъл лесно да забележи това в едно голямо стадо навън. Използването на доилни агрегати също е по-трудно и трябва внимателно да се планира, когато добитъкът се отглежда пасищно.
 
Затова стопаните често приемат като най-добър вариант съчетаването на двата начина за отглеждане на животни, съобразно годишните времена. Площта, необходима за една крава при пасищно отглеждане е 3-4 декара. Фермерите са наясно, че на полето кравите ще избират за храна най-добрата трева. Затова стопаните трябва да подберат места с богата паша.
 
Необходимо е да се помисли и за водопоя. Местата трябва да не са твърде далече от животните, а водата трябва да е в достатъчно количество. В горещо време нуждите от вода на една крава може да достигнат 150 литра на ден. Най-подходящото разстояние между поилките на открито е 100 метра.
 
 
Влажните места на пасищата създават благоприятна среда за развитие на личинките на белодробни и стомашни паразити. Затова 6-8 седмици преди излизането на открита паша е добре животните да бъдат проверени за паразити, като изследванията трябва да се повторят през втората половина на сезона.