От 19 до 28 януари Международното панаирно изложение за земеделие, храни и градинарство „Зелена седмица“ посреща гости в Берлин. Общо над 70 министри на земеделието взеха участие в изложението, в което участват около 3600 гости от 100 държави.

 

Всички новини от "Зелената седмица" в Берлин

 

Тази година за първи път България е страна-партньор на събитието. Мотото, с което родните производители посрещат посетителите в българската изложбена зала е „Ароматът на слънцето“, символизиращо българската роза. Това е 83-то издание на панаира, като страната ни презентират 62 компании и 13 земеделски производители от различни браншове. Всички те разполагат с 30 щанда на 1 640 кв. м площ. По време на изложението стана ясно, че българското участие струва 3 млн. лв. Сумата е осигурена от държавния бюджет, като участието за бизнеса е безплатно.

 

Официално откриване на „Зелената седмица“

 

Официалният старт на форума бе даден от министъра наземеделието, храните и горите Румен Порожанов, германския министър на земеделието Кристиан Шмид, кмета на Берлин Михаел Мюлер, президента на Асоциацията на земеделските производители в Германия Йоахим Рукуид, вицепрезидента на Федералната асоциация на немската хранител на промишленост д-р Кристиян фон Бьотичер и еврокомисаря по селско стопанство Фил Хоган. 

 

 

През цялата вечер България и автентичните български продукти бяха в центъра на програмата.

 

Германският министър на земеделието Кристиан Шмид напомни, че именно България е страната откъдето идва 70% от световната продукция на розово масло.

 

„Много хора в залата и в този момент носят селскостопански продукт от България без дори да си дават сметка затова. Тези, които са сложили парфюм тази вечер, той вероятно съдържа розово масло, което идва от едно от най-очарователните части на света – Розовата долина в сърцето на България“, каза той.

 

Откриване на българската палата

 

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, заедно с германския си колега Кристиан Шмид, кмета на Берлин Михаел Мюлер и еврокомисаря по селско стопанство Фил Хоган откриха българската палата на 19 януари.

 

 

Секунди преди прерязването на лентата обаче четирима активисти атакуваха сцената с викове „И животните имат права!“. Цялата ситуация бе овладяна напълно от германската охрана и веганите бяха изкарани от залата.

 

С прерязването на лентата се откри официално българската палата и започна тържествената обиколка на „Зелената седмица“ от официалните лица.

 

ОСП – гореща тема по време на „Зелената седмица“

 

Подкрепям позицията на Европейската комисия (ЕК) и всички държави членки за запазване на директните плащания. Те са изключително важни за стабилизиране на доходите на германските фермери. Това каза германският министър на земеделието Кристиан Шмид.

 

„Субсидирането след 2020 г. трябва да бъде организирано, по-опростено и по-целенасочено. Искаме по-малко бюрокрация и по-голяма ефективност, за да бъдем конкурентноспособни. Нека фермерите, които са сериозни, постоянни и отдадени на региона и каузата си, да се превърнат в центъра на европейската селскостопанска политика“.

 

 

Шмид отбеляза, че бъдещето на сектора е от изключителна важност за германските фермери, но и не само.

 

„От това какво ще е бъдещето на сектора, зависи и какво ще бъде бъдещето на нашето общество. Нашите производители са готови да инвестират в бъдещето на селското стопанство, но единствено ако има промяна“, заключи той.

 

Въпреки желанието на Германия и на голяма част от страните-членки на ЕС за запазване на директните плащания и стабилното финансиране на новата ОСП след 2020 г., дупката в бюджета на Европа е сериозна.

 

12 млрд. евро ще бъде дупката в бюджета на ЕС заради Brexit. Това каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, по време на пресконференция в рамките на Зелената седмица в Берлин.

 

„Ако финансовата разлика от 12 млрд. евро не бъде балансирана от държавите членки, ще трябва да бъдат направени съкращения. Все още обаче не е ясно къде точно ще са те в Общата селскостопанска политика след 2020 г.“, разясни той.

 

 

Хоган обаче е категоричен, че именно земеделците трябва да бъдат в центъра на дебата, що се касае до политика.

 

„Трябва да бъдем наясно каква е ролята на земеделието. Ние искаме фермерите да са по-скоро част от решението, отколкото от пролема, когато се говори за политики и създаването им. Работим в посока на опростяване и модернизация на политиките, но това може да се случи единствено ако фермерите са в центъра“, каза още той.

 

 

Вдигането на вноските за държавите членки изглежда неизбежно.

 

„Най-вероятно ще се вдигнат вноските за страните-членки на ЕС. Това ще бъде с цел да не се реже от земеделските субсидии и други ключови плащания. Предвижда повишаване на вноските с 1,1%, като ръстът вероятно ще бъде между 1,10 и 1,19 на сто. Това, разбира се, ще бъде изчислено точно, за да може всяка страна да направи допълнителна вноска”, коментира и Румен Порожанов по време на официалната обиколката на „Зелената седмица“.

 

10-ти глобален форум за прехрана и земеделие

 

До 2050 г. 10 млрд. души ще живеят на Земята. С нарастването на населението ще се променят и потребителските навици. Все повече хора живеят в градовете и нарастващата средна класа гарантира, че търсенето на месо, мляко и яйца се увеличава бързо. Оттук идват и следните въпроси – как сектор „Животновъдство“ да бъде по-продуктивен, за да изхрани нарастващото население, но и в същото време, да защити околната среда и ограничените ресурси? И как да отговори за изискванията на потребителите за високи стандарти за хуманно отношение към животните? Това бяха част от въпросите, обсъдени от над 2000 представители на политиката, бизнеса, науката и бранша, в два панела на високо ниво по време на 10-тия глобален форум за прехрана и земеделие.

 

Животновъдството съставлява 14% от емисиите на парникови газове

 

Безспорно е, че животновъдството е свързано със значително въздействие върху околната среда. Секторът представлява около 14% от глобалните емисии на парникови газове.

 

[news]

Министърът на земеделието в Замбия Дора Силия коментира, че се изисква преосмисляне на политиката в сектора. Всички присъстващи се съгласиха, че няма стандартно решение за по-ефективно и отговорно животновъдство.

 

"Трябва да подберем подходящи стимули за фермерите. Ако плащанията се основават на специфични екологични и климатични цели, ще получим вниманието на земеделците" убеден е еврокомисарят Фил Хоган.

 

Устойчивостта като бизнес модел

 

"Селскостопанският отрасъл трябва да се приспособи към факта, че нещата се променят. Освен това има много производствени методи, които се използват, защото носят бързи пари. Като цяло обаче те носят най-вече социални вреди, като безотговорно използване на антибиотици в животновъдството“, каза министърът на земеделието в Германия Кристиан Шмид и призова всички присъстващи и техните колеги да поемат отговорност, защото само тогава ще можем да изхраним света.

 

Протестите

 
Откриването на българската палата сякаш постави началото на протестите в Берлин. След като веганите атакувата сцената ни секунди преди прерязването на лентата от официалните лица, в събота, 20 януари, десетки хиляди протестираха за промени в селското стопанство.
 
Снимка: www.tagesschau.de
 
Десетки хиляди протестиращи и над 100 трактора превзеха улиците на Берлин. Защитници на околната среда и правата на животните призоваха за по-справедлива селскостопанска политика. Над 33 000 души настояха за задължително етикетиране на храните за животни, забрана за резервните антибиотици и подкрепа за малките ферми. Протестиращите насочиха критики и към употребата на глифозат в сектора.
 
На следващия ден дежурните протести продължиха. Фермери окупираха Бранденбургската врата заради нарушаване правата на жените. Протестиращите крещяха „Писна ни” и организираха „концерт с готварски тенджери”.