Директните плащания за България ще бъдат намалени с 0.7% в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г. , като за старите страни-членки на ЕС понижението ще бъде с 3.9%, а за прибалтийските страни ще има увеличение с 4%.
 
 
„Тези параметри отново ще бъдат дебатирани в Европейския парламент и в колежа на комисарите“, каза земеделският министър Румен Порожанов заяви това днес, 31 май, по време на изслушване в Народното събрания за финансовите измерения на новата ОСП.
 
В отговор на въпрос възможно ли е намалението от близо 1% за България да стане 0% или дори да има увеличение на средствата 1-2% - за да може през 2020 г. да се изравним със старите страни-членки, министърът заяви, че това е възможно и ще бъдат положени усилия. 
 
Той припомни, че обявените числа са засега само предложение на ГД „Земеделие“ на Европейската комисия (ЕК). По думите му, България сега има малко над 90% от средните плащания за ЕС и е необходимо да заложим на конвергенцията, на сближаването на субсидиите, като процес. 
 
„Поемам ангажимента“, подчерта Порожанов, като допълни, че положението на страната като председател на Съвета на ЕС е налагало и някои ограничения за участието в дебатите. 
 
Старите страни-членки, за които намалението на директните плащания ще бъде с 3.9%, също не са доволни и дебатът продължава. Благоприятното на този етап е, че са отпаднали опасенията от драстично намаление на бюджета на ОСП. 
 
 
През следващата седмица се очаква ЕК да анонсира официално предложението си за  понижаване на тавана на плащанията от 300 хил. евро на 60 хил. евро. Една от идеите в новата ОСП е всяка страна-членка да приема свой национален Стратегически план с приоритети, които ще се определят в диалог с реалните фермери.
 
По думите на министър Порожанов секторите „Плодове“, „Зеленчуци“, и „Животновъдство“ ще се запазят като приоритетни за България и през следващия програмен период. 
 
Новата ОСП ще осигури по-голяма гъвкавост на национално равнище. Ще се запази възможността за прехвърляне на средства между Първия – Пряко подпомагане на земеделските стопанства, и Втория стълб – Развитие на селските райони, като при недостиг за Втория стълб е допустимо национално съфинансиране.
 
Румен Порожанов очаква от новата ОСП опростяване на процедурите и въвеждане на единни критерии за одит, които да са ясни на страните-членки. 
 
„Темата за опростяването е приоритетна включително за Европейския парламент, каза министърът и изрази надежда, че резултатите ще бъдат факт още в сегашния мандат на европейските законодатели.
 
По думите на Десислава Танева, председател на аграрната комисия в Народното събрание, българският земеделски производител може да разчита на запазване на плащанията при новата ОСП. Тя припомни, че директна подкрепа в момента получават около 100 хиляди лица, които се занимават със земеделие като основна дейност.
 
Според нея, субсидиите за малки и средните фермери дори може да се увеличат. Освен това, ще се запази и обвързаната подкрепа, като ще продължи битката за минимално увеличение. „Голям плюс е по-високата самостоятелност на национални решения“, каза още Десислава Танева.