В Добруджанския земеделски институт се отглежда най-голямото стадо с овце от породата „североизточна тънкорунна”. Задължение на научния център е да запази генофонда. Във фермата се отглеждат 1700 животни. От тях 1080 глави е основното стадо от овцете-майки, 70 коча и над 500 са малките. Преди години тук е имало десет пъти повече овце от тази порода, разказва Пламен Ташев, бригадир към овцевъдната ферма в ДЗИ, Генерал Тошево. 
 
 
„Овцевъдството се ликвидира. Ето, преди два месеца беше унищожено стадо от 500 овце от частна фирма в района на Генерал Тошево”, допълва животновъдът. За изчезването на овцете той посочва няколко причини. Една от тях е липсата на кадри за фермите. „Младите хора не са привлечени от този труд. Една овцеферма изисква 24 часа ангажираност”, споделя още Ташев.  
 
 
Втората причина е липсата на пазар. Тотален е сривът на цената на вълната. Тенденцията не е от скоро, това се наблюдава през последното едно-две десетилетия. „Когато няма пазар и цена, какво правим?”, пита още бригадирът на фермата. „Овцете от тази порода са създадени за вълна, но тя няма цена, хората я изхвърлят”. Количествата вълна от фермата на института, които достигат 5-6 тона, се закупуват за 2 лв./кг, но при малките стопанства цената пада до 0,80 лв./кг. „Никой не търси вълна. Тя може да се използва в много производства. Мисля, че единствено в Сливен работи фабриката, всичко е съсипано. А вълната е един невероятен продукт”, разказва Пламен Ташев. 
 
Що се отнася до млякото, породата не е селектирана за млеконадой. Количествата са малки и овцете се оставят да кърмят дълго време малките агнета. Но дори и така остава мляко, което се изкупува на различни цени от 1,20 до 0,80 лв./литър.  
 
Овцевъдната ферма на Добруджанския земеделски институт оцелява благодарение на растениевъдството. „Получаваме субсидии за изчезващи породи и това все пак е нещо. Иначе е трудно, много трудно да се справим”, допълва Драгни Драгнев, ръководител на сектор „Животновъдство”. Той е категоричен, че за съжаление овцевъдството си отива. „Това е било традиционен поминък за Добруджа, Йовков също го е описал. Във всяко село е имало стадо с хиляди овце”. 
 
 
Цената на агнетата също не удовлетворява животновъдите. Като държавна структура те трябва да спазват редица правила при търгуването на животните. „Не можем да продаваме на частни лица, а само на лицензирана кланица. От там обаче ни диктуват цената, която в момента е 4,60 лв./кг живо тегло”, разказва още Пламен Ташев и допълва: „Искаме да стигнем поне 5 лева, но не се получава. Извиват ни се ръцете, а ние няма какво да ги правим агнетата”.
 
Селекцията на овцете от североизточна тънкорунна порода е започнала в средата на 50-те години. Тогава става основната за Добричка област, отглежда се основно за вълна и за месо. „Семейство с 50 овце вече се считаше за стабилно и дори богато, тъй като може да си осигури всичко”, разказват още овцевъдите от института. Те се връщат назад във времето и припомнят, че тази ферма е създадена на мястото на стар чифлик, в който също са се отглеждали животни. След национализацията тук се вдигат новите обори, но следите и основите от старите още стоят.