Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. напоследък е една от най-често дискутираните теми. Колкото по-надълбоко навлиза дебата обаче, толкова повече расте и броя на неизвестните. 
 
 
Дали сложният брюкселски език е разковничето на проблема или пък административния  капацитет е препъни камъка в случая. Ясно е обаче, че новата ОСП ще се прилага по един много по-амбициозен и индивидуален начин. В нея ще залегнат и конкретни цели. Държавите членки от своя страна ще трябва да изготвят стратегически план, който в последствие да следват. В него трябва да се заложат мерки, схеми и определения, които да доведатдо екологично, модерно и устойчиво земеделие.
 
Една от най-интересните теми са определенията, които ще бъдат включени в стратегическите планове. Дефинициите са важни, защото по тях ще се определя кой да получава субсидиране и кой не.
 
[news]
Фермер.БГ разговаря със Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, по време на информационната кампания за ОСП, която институтът провежда съвместно с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
 
„В своите стратегически планове страните-членки трябва да включат определения за селскостопанска дейност; земеделска площ; хектар, отговарящ на условията за подпомагане; истински земеделски стопанин и млад земеделски стопанин.
 
В тези планове ние трябва да направим по възможно най-добрия начин тези дефиниции. В проекта на регламента на ЕК са дадени единствено рамкови дефиниции. В тази връзка ние трябва да сме наясно какво ще пишем. Освен това вече не се говори за „активен земеделски стопанин“, а за „истински“ – този, който реално работи земята“, коментира Светлана Боянова.
 
Къде е границата обаче между активния и истинския фермер и защо се налага подобна промяна?
 
„Промяната от „активен“ на „истински“ фермер се налага от гледна точка на получаването на  субсидии от тези, които наистина са земеделски стопани. Заедно с това те ще бъдат тези, които ще ни предоставят храната и ще пазят околната среда т.е те ще дадат обществени блага. Затова е толкова важно именно тези земеделски стопани да получат субсидии и да се напише дефиницията“, добави Боянова.
 
Дефинициите са от особено значение, но това не е най-важното в момента, смята експертът.
 
„Стратегическият план не се пише само от министерството, той трябва да се пише заедно и с бранша. Затова и правим информационна кампания, по инициативата на НАЗ, за да сложим всичко на масата и да има време хората да помислят за тези неща. Призванието на фермерите наистина е да работят на полето. Те имат много неща да спазват. Субсидиите донякъде хем им помагат, хем ги ощетяват, защото има много бумащина, редица неща се сменят в движение, нямат и предвидимост. Това ги притеснява най-много, но в крайна сметка това е реалността и те трябва да се нагодят спрямо нея, а не обратното. Процесите в Брюксел вървят. Много е важно в момента да сме адекватни първо на проектите на регламентите и след като имаме повече време, след като сме направили нашите анализи, да вземем решение за националните дефиниции“, категорична е Боянова.
 
Трябва да се знае обаче, че дори и не на дневен ред стратегическият план ще бъде документът, който ще определя стратегията на страната за ОСП след 2020 по всички схеми и мерки от директните плащания и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). От нея ще зависи кой фермер ще получава субсидия и кой не. Важно уточенение е и че всяка държава-членка може да изменя своя стратегически план само един път всяка година.