Национален стандарт 3.1: Задължително е чрез правилен подбор на земеделска техника и подходящи технологии на обработка да не се допуска вторично уплътняване на почвата при култури със слята повърхност.
При условията на съвременното интензивно земеделие, плътността на почвата е изложена на въздействие и изменение под влияние на селско стопанските машини. До вторично уплътняване на почвата се стига когато:
• се работи при висока почвена влажност
• почвата е с по-тежък механичен състав
• почвата е дехумифицирана
/дехумификация – загубата на хумус в следствие
разрушаване на органичното вещество/.
Ограничаването на вторичното уплътняване на почвата може да се постигне чрез:
• правилен подбор на земеделска техника
• минимални или нулеви обработки
• избор на подходящ момент на обработка.
Осигуряване на минимално ниво на поддръжка на естествените местообитания:
Национален стандарт 4.1:
При пасищно и оборно - пасищно отглеждане на животни от рода на ЕРД, ДРД и еднокопитни е задължително наличие на постоянно затревени площи /пасища и ливади/ в съотношение минимум 0,5 ха за отглеждане на 1 възрастно животно от рода на ЕРД /на възраст над 24 месеца/, минимум 0,1 ха за отглеждане на 1 младо животно от рода на ЕРД /на възраст от 2 до 8 месеца/, минимум 0,2 ха за отглеждане на 1 младо животно от рода на ЕРД /на възраст от 8 до 24 месеца/, минимум 0,05 ха за отглеждане на 1 животно от рода на ДРД и минимум 0,5 ха за отглеждане на 1 животно от рода на еднокопитните.Тези площи са определени събразно нуждите и възможността на животните за набавяне на храна, оптималното натоварване на терена – до 170 кг азот на 1ха/г, оптимално използване – недопускане на преизпасване или недоизпасване. Пасищно отглеждане – при тази система животните са денонощно на пасището по време на вегетацията на тревостоя. Оборно пасищно отглеждане – при тази система животните се прибират за определена част от денонощието в обора.
Национален стандарт 4.2: Задължително е постоянните пасища да се почистват от нежелана храстовидна растителност /къпина, шипка/ и да се провежда борба с агресивни и устойчиви растителни видове /орлова папрат, чемерика/.
Почистването на постоянните пасища от нежеланата растителност води до подържането на площа в добро земеделско и екологично състояние – добрия облик на ландшафта, предпазва се почвата от деградационни процеси, стабилизира се почвеното плодородие и се създават по-добри условия за използване на тревостоя от животните.
Национален стандарт 4.3: Задължително е да се запазват съществуващите полски граници /синори/ в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел. Така се запазват и подържат естествените местообитания на растителните и животински съобщества.
Национален стандарт 4.4: Задължително е опазването на
земеделски площи в близост до гори от навлизането на дървесна и храстовидна растителност в тях. Предотвратява се загубата на земеделски земи, площите се подържат в добро земеделско и екологично състояние.
Проект „Възстановяване на баланса“
WWF Дунавско-Карпатска програма България
тел/факс: (+359 -2) 964 05 45
www.panda.org/bulgaria
;void(0);){kind=link}