Национален стандарт 2.1: На един земеделски парцел се забранява монокултурно отглеждане за повече от две поредни години на лен, слънчоглед, захарно цвекло, грах. Растенията отделят чрез корените си вредни за следващите посеви от същата култура органични вещества, които не са вредни за посеви от други растения и могат да ги подхранват. При монокултурното отглеждане се влошават физичните свойства на почвата, рязко се разрушава почвената структура, което води до влошаване на водния и хранителен режим и понижава плодородието.
Монокултура, отглеждана на една и съща площ води до заплевеляване с плевели, които най-добре понасят създадените условия и благоприятства развитието на болести и неприятели. Монокултурното отглеждане на лен, слънчоглед, захарно цвекло, грах води до предизвикване на така наречената „умора“ на почвата. При монокултурно отглеждане на грах по корените му се развива граховата нематода, което унищожава грудките (азотфиксиращите бактерии) и влошава усвояването на въздушния азот. Тъй като почвата е жива екосистема, извлечените от нея хранителни вещества трябва да бъдат възстановени, за да се запази баланса им. Гореизброените култури се характеризират със силно развит централен корен, висока усвоителна способност на кореновата система и висока нужда от хранителни вещества. Монокултурнто отглеждане води до едностранчиво извличане на определени хранителни вещества от почвата: Различните култури извличат различни количества хранителните вещества за формиране на единица продукция. Основните хранителни елементи за растенията - (азот (N), фосфор (P) и калий (K) - могат да се усвояват в различна степен и съотношение.
Зърненожитни култури:
N:P:K – 2:1:2 Картофи:N:P:K– 2,5:1:3,5 Захарно цвекло:N:P:K– 2,6:1:4,3
Бобови култури:N:P:K – 1:2:2
• Пример: Лен – културата се характеризира с плитко разположена коренова система (основната маса е в почвения слой до 20-30 см), с главен вретеновиден корен; кратка вегетация (90 дни). Добив 4000-5000 кг/ха сухи стъбла. Износ на хранителни вещества (в кг) с 100 кг основна продукция: азот 4; фосфор 1,3; калий 5, калций 1,8. Трябва да се връща на същото поле найрано след 5-6 години.
Слънчоглед – културата се характеризира със силно развит главен корен, основната част от корените се разполагат в 20-30 см почвен слой; вегетация 70-160 дни; необходими са значителни обработки при подготовката на площта. Добив 1200-2000 кг/ха. Износ на хранителни вещества (в кг) с 100 кг основна продукция: азот 4,1; фосфор 3; калий 7, калций 2,4. Трябва да се връща на същото поле най-рано след 9-10 години. Захарно цвекло – зарактерно е, че основната част от корените на културата (страничните) се разполагат в радиус от около 1 м, със силно развит главен корен; период на вегетация160-210 дни; необходими са значителни обработки при подготовката на площта, през вегетацията и обикновено двуфазно прибиране. Износ на хранителни вещества (в кг) с 100 кг основна продукция: азот 0,4; фосфор 0,2; калий 0,7, калций 0,4. Трябва да се връща на същото поле най-рано след 4-5 години. Грах – културата притежава силно развит главен корен, страничните се разполагат в 20-30 см почвен слой; периодът на вегетация е 60-280 дни. Добив 2500-3400 кг/ха. Износ на хранителни вещества (в кг) с 100 кг основна продукция: азот 7; фосфор 1,7; калий 3,5, калций 1,8. Трябва да се връща на същото поле най-рано след 5-6 години. Монокултурното отглеждане води до разрушаване на почвената структура от провежданите обработки: Почвената структура се определя от подреждането на почвените частици. Свободното пространство между тях се състои от пори(макро и микро). Идеалната почвена структура е тази, която съдържа 30% макро- и 70% микропори. Това съотношение осигурява бързо оттичане на излишната вода, а останалата в микропорите може да се използва от растенията. Един от основните аспекти на обработките на почвата е да се създаде подходяща почвена структура в зависимост от културата, която ще се отглежда. При средно тежки и тежки почви оранта може да предизвика сериозен проблем (създаване на уплътнени зони, непропусклив почвен слой, накъртване на почвата на големи буци). При минимални и нулеви обработки, използване на комбинирани агрегати, високопроизводи телна и широкозахватна техника се намаляват преходите на машините, уплътняването на почвата и лошаването на нейната структура. Монокултурното отглеждане води до отделяне на токсични вещества: Растенията с корените си изличат както потребните, така и такива вещества които не са им необходими за растежа и развитието им. Тези органични вещества се връщат чрез корените обратно в почвата, където се натрупват. Те са вредни за растения от същия ботанически вид, по-малко вредни за биологично сродни растения и безвредни за несродни растения. Монокултурното отглеждане води до създаване на среда за благоприятно развитие на паразитни растения и специализирани плевели /„синя китка“ по слънчогледа, ленова пиявица, ленова кускута/: При безсменно (монокултурно) отглеждане на културите, видовият състав на плевелите като правило намалява, но за сметка на това се увеличава плътността на приспособимите видове плевели. То е толкова бързо, че за кратко време културите могат напълно да бъдат подтиснати (особено тези със слята повърхност-пшеница, ечемик, ориз). Някои плевели са приспособени само към отделни култури (ленова пиявица, ленова кускута). Тези култури трябва да се връщат на същото поле след период по-дълъг от срока на запазване на кълняемостта на семената на плевелите. Особено вредно е монокултурното отглеждане при култури, нападащи се от паразитни плевели (напр. синя китка при слънчоглед - семената й запазват кълняемостта си 9-10 години). Синята китка е висше цветно паразитно, безхлрофилно и без коренова система растение. Семената се разнасят от вятъра и запазват кълняемоста си до 10 г. За покълването им е нужно и семе на гостоприемник. Храни се от гостоприемника, като сраства кореновата си система с неговата. Национален стандарт 2.2: Задължително е стърнищата от полски култури да се заорават в почвата за създаване на благоприятни условия за трансформиране в органично вещество и се забранява тяхното изгаряне. Заораването на сламата и органичните остатъци осигурява източник на енергия, чрез съдържащите се в тях въглеродни съединения за почвените микроорганизми. Повишава се биологичната активност на почвата. С това сe постига краткосрочен едногодишен ефект при лошо структурирани почви с ниско съдържание на органично вещество. Горенето на растителните следжътвени остатъци води до разрушаване на хумусните съединения в почвата, загиване на полезната микро флора и фауна. Отглеждането на култури върху тези площи е съпроводено с използването на високи торови норми за възстановяване баланса на хранителните вещества.
• Пример:Обогатяване на почвата чрез
заораване на кореновите остатъци:
• Едногодишни житни – 200 - 300 kg/dka
• Окопни /царевица, слънчоглед/ – 400 - 500 kg/dka
• Люцерна /след 3год./ – 1000 - 1200 kg/dka
Проект „Възстановяване на баланса“
WWF Дунавско-Карпатска програма България
www.panda.org/bulgaria
1421 София
;void(0);){kind=link}