Двадесет момчета и момичета от 15 до 26-годишна възраст са приети с конкурс в Академията „Приеми ме на село”, организирана от Община Габрово.

Фермери обучават младежи в Академия „Приеми ме на село“


Защо едно градско дете ще иска да знае как се дои крава, как се прави кашкавал или как се копае лозе? Защо му е да умее да коси трева? Ще му бъде ли интересно да вади картофи? Ще му хареса ли да вари сладко от свирчовина? Всеки от участниците в конкурса е имал толкова силно желание да опита различните видове труда на село, че журито на Академията не е можело да му откаже.

Обучението е 7-дневно и се провежда през тази седмица с бърз темп, който е по вкуса на младите хора. Първоначалната идея „Внуче назаем, баба под наем” води в габровските села . Инициативата се прочу в цяла България, а през Фейсбук за достигна и до българите във Великобритания.


„Академията няма ли профил в Инстаграм? Трябва да направим, младите хора сега сме там”, обясняват „внучетата”.

За трето поредно лято село Съботковци приема градските младежи. Според последното преброяване в селото живеят 53-ма души, но сега са останали 20-ина българи и пет чуждестранни семейства – англичани, белгийци, украинци, израелци. Като дойдат децата, населението на селото се удвоява.


Местните „баби под наем” ги посрещат всяка сутрин в Народното читалище „Извор 1907”. Пристигат ученици, студенти и млади служители, надарени с увереност и оптимизъм. Сред участниците в Академията има настоящи и бъдещи финансисти, един графичен дизайнер, един автомонтьор и общо двадесет мечтатели ново поколение. Децата, както всички в селото ги наричат, са от от София, Казанлък, Гълъбово, Стара Загора, Бургас, Варна.

„Харесахме тази идея на общината и решихме, че мсяка година ще посрещаме внучета. Това са деца от цялата страна, които искат да видят какъв е животът на село. Сутрин част от тях се занимават с готвенето, тъй като на село е така: трябва да си сготвиш, за да ядеш после. Други отиват в стопанството на наш млад фермер – доят, косят, поставят електропастири. За всички има работа”, разказва леля Ели.


В селото, сякаш извадено от възрожденски летопис, животът се върти около Народното читалище, което отначало е било училище. До него се издига църквата „Св. Николай Чудотворец”. Читалището си има голяма нова сграда със салон и със сцена, които местните самодейци много харесват за заниманията си. А първата сграда на читалището  - „Старото школо”, сега е къща за гости и местен щаб на Академията.

Въздухът в района е обявен за лековит още преди век и половина и селският туризъм сега е основният двигател за местното земеделие и животновъдство. Доматите и краставиците за салатата на гостите са откъснати току-що от близката оранжерия. Сиреннето, маслото, кашкавалът също са домашни от местните крави и овце.

 



„Храната обича да я докосваш с ръце” - прави баница с боб и обяснява на своите „внучета назаем” Татяна Ненова. Тя е председател на читалищното настоятелство и е човек, който успява да огрее навсякъде. Гордее със селото си, с това колко е чисто и поддържано, и колко добре се разбират помежду си хората в Съботково. Неин роден внук е 17-месечният Теодор, който е най-младият жител на селото.


Майсторите от Етнографския музей на открито „Етър” дават силно рамо на Академията „Приеми ме на село”. При тях младежите се учат на дърворезба и грънчарство, изковават медни съдове и сувенири, предат, тъкат, приготвят бяло сладко.


На 14 юли „Етър" ще бъде домакин на форума „Приеми ме на село – вдъхновители и вдъхновени”. На него участниците в проекта ще разкажат за преживяванията си в дните на Академията и за своите планове.

Седемте дни обучение са към края си, но работата продължава.

„Инициативата обхваща четири направления. За децата от Габрово на възраст от 9 до 14 години организираме дневни лагери. Програмата „Приеми ме на село” Джуниър е за деца от 9 до 14  години от цялата страна и от български общности в чужбина. За по-големите –  от 15 до 29-годишна възраст, е Академията. Правим и младежки обмен с участници от градове партньори на Габрово”, разказа един от организаторите Габриела Йосифова.

Инициативата има вече петгодишен опит. Завладяла е над 300 деца и младежи от България и от чужбина. И направо не е за вярване, че някои „баби под наем” още нямат електронна поща. Новите внучета обаче правят и невъзможното: пишат на любимите си баби на село писма на хартия и им ги изпращат в плик с пощенска марка.