Хората, които търсят начин да повлияят на оформянето на ОСП след 2020 г., трябва да разберат процеса на съставяне на Стратегическите планове и възможностите и наследените ограничения, пише в последния си аналитичен материал експертът по европейска земеделска политика Алън Матюс.

Алън Матюс: Липсва прозрачност в Комисията по земеделие в ЕП


Според постигнатите договорености и дадените насоки до този момент страните-членки вече стартират своя процес на съставяне на стратегическите си планове, използвайки темплейт. На теория черновите на плановете трябва да бъдат готови до края на тази година, за да може Европейската комисия да има време да ги прегледа и одобри през първите месеци на 2020 г. В същото време бе прието, че този график може да бъде изпуснат.

Основният проблем на страните-членки в съставянето в плановете е, че законодателната рамка остава непозната и се очертава да остане такава поне до края на тази година. Първият етап от създаването на план е SWOT анализът, който цели да идентифицира потребностите, които може да излязат наяве във всяко едно събитие. Много страни-членки започнаха да ангажират консултанти, за да се справят със задачата.

Основната препоръка по отношение на стратегическите планове се заключва в това да се преследва постигането на цели, обвързани с опазването на околната среда и климата. Други интервенции, включени в законодателното предложение на ЕК, може да повлияе върху външните измерения на ОСП. Т.е. необвързани плащания, употреба на обвързани плащания и подкрепа за инструментите за управление на риска. Но как тези проблеми да бъдат адресирани в националните стратегически планове не е посочено в препоръките.

Експертът проф. Алън Матюс очертава 14 ключови точки:

1/ Четири от девет конкретни цели (три, свързани с климата и околната среда – d, e и f, както и i) са най-близки до постигането на желаните резултати. Планът на ОСП не е задължително да се адресира към всички специфични цели – това зависи от резултатите от SWOT анализа и очертаването на потребностите.

2/ Извън екосхемите, финансирани по Първи стълб, най-ефективните интервенции по отношение на тези четири конкретни цели ще бъде по всяка вероятност финансирани от Втори стълб.

3/ Според Матюс приоритет трябва да бъде подсигуряването на амбициозните национални цели по отношение на индикаторите за околната среда. Отсъствието на конкретни цели за тях би направило бъдещото оценяване беззъбо.

4/ Експертът съветва да се установи тясна връзка между индикаторите, използвани в плановете на ОСП, и тези предложени за измерване на прогреса. Допълнителна работа ще бъде необходима за идентифицирането на припокриванията и пропуските, тъй като ще бъде от полза.

5/ Необходимо е също така да се създаде темплейт за това как ангажираността по чл. 92 ще осигури повишено внимание към целите, обвързани с околната среда и климата. Това трябва да бъде демонстрирано в стратегическите планове.

6/ Трябва да бъдат обмислени още допълнителни стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), свързани конкретно със смекчаване на климатичните промени. Освен това тези стандарти може да бъдат включени към доброволните схеми, така че фермерите да бъдат компенсирани за допълнително направени разходи.

7/ Гъвкавостта на страните-членки да дефинират своите собствени нива на минимални стандартни плюс възможността да включват към тях други национални стандарти, ако те са насочени към постигане на желаните цели, отваря широка перспектива за използването на условността с оглед реализирането на целите за устойчиво развитие.

8/  Трябва да има по-силен фокус върху промотирането на агро-екологична-климатичната мярка (AECM), базирана на резултатите. По този начин някои фермери може да получат приходи в ситуации, когато в други случаи биха били на границата на оцеляването.

9/ Проф. Матюс казва още, че екосхемите трябва да осигурят механизъм, с помота на който да се избягва т.нар. green-washing (става дума за форма на екологичен маркетинг, при който широко се използва „зелен“ пиар и методи, целта на които е въвеждане на потребителя в заблуждение относно целите на организацията или производителя, що се касае екологичността на продукцията или услугите, които се предлагат).



10/ Създаването на екосхеми, които позволяват многогодишни плащания, е силно предпочитано с цел постигане на максимален ефект върху околната среда.

11/ Целите на страните-членки трябва да бъдат насочени към избягване на опасни климатични промени. Ключов момент е да бъдат постигнато гласуваното редуциране на въглеродните емисии.

12/ Проф. Матюс препоръчва да има финансови компенсации за фермерите с цел окуражаване използването на сертифицирана соя във фуража на животните – такива може да бъдат осигурени по чл. 65.