Манол Тодоров е председател на пчеларско сдружение „Странджански манов мед”, стопанисва и пчеларска ферма със 800 семейства.


- Г-н Тодоров, успяхте ли да излезете от ранно-пролетния кошмар, когато разбрахте, че по-голямата част от пчелните семейства за мъртви?
- Тази година в Странджа наистина имаше много висока смъртност, на места цели пчелини бяха заличени. Смъртността на пчелните семейства варираше мужду 50 и 85%, най-сериозни бяха пораженията в землището на Варвара. Надявахме се да получим помощ по програма de minimis, обещаха ни, но не получихме никакво обезщетение за бедстващата ситуация – и не само в Странджа, защото положението беше сериозно и на други места в страната.
Въпреки всичко положихме много усилия и успяхме да възстановим голяма част от кошерите. За сметка на приходите, защото разходите за новосъздадено пчелно семейство и отглеждането му преди да вадиш мед са значителни. Тоест, възстановихме жертвите, но е за сметка на приходите ни тази година.



- Преди дни ви нанесоха още един удар – очакваните от 2014 година директни субсидии за пчелно семейство няма да се случат.
- Пчеларите сме в шок. Макар че ЕП гласува да има директна субсидия на пчелно семейство още през април, преди няколко дни научихме лошата новина – на тристранната среща между ЕП, ЕК и Съвета на министрите е било решено такива субсидии да няма.
За съжаление, по мое лично мнение Европа се управлява от Германия, Франция и Англия – страни, в които пчеларството не е развит отрасъл. Не бих искал да го казвам, но сега за нас е най-активното време и сме по пчелините от тъмно до тъмно, но през есента има нагласи всички пчелари да излезем на улицата.
По информация от евродепутата и член на комисията по земеделие в ЕП Мария Габриел в следващия програмен период субсидии щели да получават само активните фермери. Пчеларите не сме ли активни фермери? Пример с нашата ферма – четирима души работим 800 кошера, плащаме коректно всички данъци и осигуровки, на светло сме. Повечето колеги работят по същия начин. А се оказва, че само за пчеларството пак помощ няма да има. И ще продължи да е в колапс.

- В много страни сектора разчита най-вече на финансова подкрепа от държавата.
- За новия програмен период има клауза, според която субсидиите ще бъдат обвързани с производството. Това добре, проблемът е в това, че животновъдите са предвидени, но не и пчеларите. Единствената ни надежда е, че държавата ще има възможност да субсидира пчеларството, само дето не е сигурно при този бюджет каква помощ можем да очакваме. Секторът е обединен около това през есента когато приключим работа по пчелините да настояваме за среща в управляващите и да обсъдим възможните мерки. Защото не може сектори като пчеларството, розопроизводството и тютюнопроизводството, които са сред основните в България, да са в забранителен списък на Европа за субсидиране.
Питате как ще оцелеем? Не знам дали ще можем.

- Как е при съседите, вие работите с колеги от Турция?
- Заедно с пчелари от Турция работим по трансграничен проект и преди дни се върнахме от южната ни съседка. Разгледахме техни пчеларски ферми, сверихме си часовниците и за пореден път се убедихме, че при тях се работи добре, защото държавата застава зад сектора и го подпомага финансово. Колегите ще ни гостуват в рамките на предстоящия Фестивал на мановия мед в Царево и ще споделят с пчелари от цяла България как се работи при тях.

- Сега сте в най-активното време – какви добиви имате?
- Нашата ферма е в процедура за биологично производство от година. Медът ни тази година като количество не е много – между 5 и 10 килограма, но категорично мога да кажа, че по отношение на качеството такъв елитен мед няма в света. И ще го докажем – пет пробил от странджански манов мед ще бъдат изследвани в различни лаборатории в България, включително и в съвместния геномен център към БАН. Сдружението на производителите на манов мед сме партньори по проект заедно с БАН и Софийския университет, чиято задача е да се изследва мед от различни региони на страната, включително и от Странджа планина.

- А каква изкупна цена очаквате?
- Пореден болен проблем – не може качествен биопродукт да има цена като конвенционално производство. За голямо съжаление, с днешна дата в България е така. Нашите разходи нарастват двойно за биологично производство, но по никакъв начин не се компенсират от изкупната цена на продукта.
Подписахме договори със сертифициращи организации и кандидатствахме по мярка 214, но и тук капан. Знаете, че през миналата година нямаше усвояване по тази мярка, пуснаха сеитбооборота, което само по себе си е добро, но земеделските производители ще получават по 35 лева на декар с ангажимент за 5-годишен сеитбооборот плюс 30 лева/декар по СЕПП и се опасяваме, че за пчеларите пак няма да има средства.

- В този ред на мисли, успяхте ли да защитите странджанския мановия мед като защитено географско указание?
- Предстоят ни разговори с ръководството на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” в МЗХ, защото има нов регламент 1151, на базата на който вече има нови формуляри за регистрация на географски означения. Най-вероятно през есента ще пуснем документи по новите образци. Работим усилено и трябва да е ясно – производител и продукт има, има я и Странджа планина и рано или късно странджанския манов мед ще бъде сертифициран като защитено географско указание.

- Какво ще се случи това лято в Царево, сред толкова проблеми ще има ли фестивал?
- На финала сме на подготовката и съставянето на програмата за 10-ото издание на Фестивала на мановия мед, който ще се проведе от 1 до 15 август в Царево. Очакваме пчелари от цялата страна, потвърждение за участие имаме от представители на МЗХ, за да ни запознаят с новостите в Националната програма по пчеларство за следващия програмен период, представители на съвместния геномен център, на ДФЗ. Надяваме се, че и евродепутатът ни Мария Габриел ще дойде.
Мотото на фестивала е „Царево – царството на мановия мед”. Предвидени са лекции, дегустации, посещения на пчелини, изложение на пчеларска техника.


Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!